„Така казва Господ… Зная нещата, които ти идват на ум, всяко едно от тях“ (Езекиил 11:15).
Мозъкът ви е трикилограмов сноп от сиво и бяло вещество, толкова чудесно направен, че само Бог знае как работи. Учените медици и изследователите се опитват да го разберат. Той наистина е специално Божие творение. Хората се възхищават на това, което могат да правят компютрите, но всички компютри в света, взети заедно, не биха могли да се сравнят с това, което може да прави вашият мозък.
Изследователите са научили много неща за устройството на мозъка. Те знаят, че тридесетте милиарда нервни клетки са свързани помежду си; знаят, че почти всяко действие на тялото ви се извършва само след като мозъкът му даде указания. Знаят, че това, което чуват ушите и виждат очите ви, се изпраща в мозъка, за да се осмисли. Те знаят, че мозъкът позволява на вкусовите рецептори в езика ви да ви кажат дали това, което ядете, е сладко, кисело или горчиво. Знаят също, че мозъкът ви изпраща съобщения до сърцето или белите дробове да работят по-бързо или по-бавно, както и много, много други действия. Да, изследователите могат да научат много за клетките и нервите на мозъка ви, но не могат да обяснят как всяка от тях има своята индивидуална роля във формирането на начина ви на живот.
Тези процеси, наред с много други неща, отличават човешките същества от животните. Когато Бог е създал тялото на човека, Той е направил мозъка му различен и превъзхождащ всички останали творения. Нищо друго освен Бог не би могло да създаде език, музика и технически умения. Виждали ли сте някога крава да се наслаждава на красива гледка или кон да изучава залез? Маймуна изобретявала ли е някога машина или прасе е писало стихотворение? Разбира се, че не. Такива неща са верни само за човечеството, което Бог е създал по свой образ и подобие.
Учените едва сега започват да разбират някои от механизмите на работа на мозъка. Те са определили коя част контролира мисълта, паметта и функциите. Но не могат да обяснят как само като чуете определена песен, ще си припомните нещо, което се е случило преди години, или как миризмата на цвете може би веднага ще ви напомни за отдавна отминал пикник в гората.
С други думи, въпреки че можем да видим мозъка, не можем да видим ума. Както се казва в нашия стих, само Бог вижда ума, защото той е едно от невидимите чудеса на Неговото творение. Именно чрез ума (понякога наричан в Библията сърце) ние разбираме, че сме грешници, отговорни пред Бога и се нуждаем от прошка на тези грехове. Чрез същия този ум, когато четем Библията, разбираме това, което четем. С него разбираме, че Господ Исус е умрял за нашите грехове и че Той ще ни прости и очисти, ако Го приемем за свой Спасител. „Със сърцето си човек вярва за правда, а с устата си прави изповед за спасение“ (Римляни 10:10).