Благодатта, с която Бог ни е благословил, е пълна с изненади. Кой би си помислил например, че някога ще се обърне към нас със „свети братя“? Едва ли бихме си дали такова название един на друг и никога не бихме си и помислили да го приложим към себе си, тъй като знаем малко за покварата и греха на собствените си сърца. И все пак то ни е дадено тук от Светия Божи Дух, Който никога няма да се наложи да оттегли нито една дума, която е изрекъл. Той е Духът на истината и щом нарича онези, които принадлежат на Христос, с това възвишено наименование, то трябва да е вярно и за тях, поради което е съвсем правилно да се запитаме сериозно и благоговейно какво означава то и как е станало наше.
При четенето на предходната глава мислите ни се пренасят към Псалм 22 и в него получаваме тези две думи, които тук са събрани заедно, за да ни опишат. Първата дума принадлежи на началната част на псалма, която започва с онзи несравним вик: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“. Знаем, че Сам нашият Господ е задал този въпрос, когато е висял на кръста на позора и жертвата, и ние сме изпълнени с удивление от това; но за да може нашето удивление да се превърне в разумно преклонение и поклонение, изоставеният Страдалец сам дава отговора. „Но Ти си свят.“
Но нима Исус не е бил свят? Да, Той е бил точно толкова свят, когато е излязъл, носейки кръста Си на Голгота, колкото е бил и когато серафимите са скрили лицата си пред славата Му и са извикали: „Свят, свят, свят е Господ на Силите“. Тогава защо Той, Светият, е бил изоставен от Бога? Беше заради нас. На онзи кръст Той бе направен грях заради нас. Той стана това, което бяхме ние, за да може в безкрайността на Своята любов да понесе всичко, което заслужавахме, за да можем ние да станем това, което е Той, и да споделим всичко, което заслужава в Божието благоволение.Именно когато зае нашето място и когато нашите грехове бяха положени върху Него, Бог в интензивността на Своята святост скри лицето Си от Него; но именно тогава и там Той извърши пълно изкупление за нас. И сега, вследствие на извършеното от Него на кръста и в съвършена праведност, ние ставаме участници в Божествената природа и чрез „една жертва Той усъвършенства за вечни времена осветените“. Същата тази природа, която в Бога е изисквала грехът да бъде осъден и която го е осъдила, когато Исус е страдал за нас, сега е станала наша природа, като родена от Бога; затова към нас се обръщат с „свят“. Такова наименование никога не би могло да бъде наше, ако греховете ни и цялата поквара на греховната ни плът не бяха попаднали под безпощадния Божи съд; и именно така ние сме чисти от всичко това и пред нашия Бог и Отец сме свети и непорочни в любовта (вж. Ефес. 1:4).</bgt
Ние сме святи братя. Нашето място и звание като братя принадлежи на втората половина на Псалм 22, където с възкресенско ликуване нашият Господ заявява: „Ще възвестя Твоето име на братята Си, сред събранието ще Те възхваля“. Запомнете добре, че ние сме Негови братя. Благословено е да знаем, че сме братя помежду си, но това е само защото сме Негови братя; това трябва да е на първо място. А това определя отношенията ни с нашия Бог и Отец и дава характер на отношенията ни един с друг. Ние сме доведени при Него, обичани със същата любов, която почива върху Христос, за да споделяме същите отношения и радостта от тях завинаги. Така че в тази титла, която ни е дадена, ние научаваме каква е нашата природа и какви са отношенията, в които стоим спрямо Бога и Христос. Научаваме, че „Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са едно, поради което Той не се срамува да ги нарича братя“ (Евреи 2:11).
Целта на Божията любов е била да доведе до Своята слава такива синове като тези и в Своята съвършена мъдрост Той е намерил начина, по който да осъществи целта Си. Какъв ще бъде денят, когато всички „свети братя“, с Христос, който заема първостепенно място сред тях, се появят в тази слава; и когато Той, техният непогрешим водач, издигне отново Своята възхвала към Бога! Тогава всяко тяхно сърце ще бъде в пълно съгласие с Него, защото всеки от тях ще бъде уподобен на Неговия образ. Това е небесното призвание, в което сме причастни. Колко славна е съдбата, която очаква „светите братя“!
Но след като благодатта ни е направила да бъдем свети братя, как да живеем като свети братя сега? Дали сега ще се съобразяваме с това благородно призвание? Как ще се движим като пилигрими през този „Панаир на суетата“, като отхвърляме съблазните му и държим сърцата си в унисон с нашия велик Водач, докато той пее на Бога, който живее в прославата на Своя народ? Има само един начин, по който можем да живеем по този начин, и той е да се съобразяваме с „Апостола и Първосвещеника на нашата професия, Христос Исус“. Той трябва да бъде предмет на нашите мисли.
Трябва да Го разглеждаме като Апостол, като Този, Който е излязъл от Бога и е слязъл при нас, като не е донесъл каменни плочи, на които са написани закони, които могат само да ни проклинат поради нашата греховност, а е донесъл любовта, Божията любов към нас. „Христос е, Който умря“, защото любовта, която Той донесе, не можеше да спре пред смъртта. „Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас“. Няма подобна любов; тя се изплъзва на всяко описание, не можем да я илюстрираме, тя е несравнима, непобедима и вечна. Но както казва апостолът, Иисус Христос ни е донесъл тази любов и в Него Бог ни е говорил с нежни думи, за да спечели сърцата ни за Себе Си, за да бъдем Негови завинаги. Да считаме Апостола на нашата изповед не бива да бъде трудна задача за нас, това трябва да бъде наша постоянна и неизменна радост.
Но Той е и наш Първосвещеник, тоест влязъл е при Бога заради нас. Като апостол Той е излязъл, за да ни представи Бога и да ни доведе до Бога; като Първосвещеник Той е влязъл, за да ни представи пред Бога и да ни доведе до Бога. Той е нашият Първосвещеник, Той е влязъл и е отворил пътя за нас, един нов и жив път, който Той е посветил за нас, през завесата, т.е. през Своята плът. Светая светих е мястото за светите братя. Кръвта е там, скъпоценната кръв, и там, където е кръвта, не може да има грехове, но светите братя могат да бъдат там, очистени и осветени, защото Първосвещеникът е там.
Нека разгледаме Неговото величие, Който е дошъл от най-високата висота на Божията слава, за да оповести Бога в най-дълбоките дълбини на нашите нужди, и Който се е издигнал от тези дълбини и отново е влязъл в славата, и Който е способен да ни подкрепи в нашите слабости и да ни изведе със силата на Своя възкръснал живот до самото присъствие на Бога, където Той живее.
Като Го смятаме, ние сме непобедими, повече от победители, триумфиращ отряд от Божии синове, свети братя по дух и практика, стъпващи по възходящия път към Божията слава.