Когато Господ Исус каза: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28),
Той се обръщаше към онези, които се трудеха да намерят божествено благословение на основата на закона и които усещаха гнета, с който законът ги обременяваше. В естествените неща човек очаква да намери покой, след като трудът му свърши, но за тези, които бяха под закона, нямаше покой, защото изискванията на закона нямаха край, „защото законът властва над човека, докато е жив“ (Римляни 7:1). Законът обременяваше духа със своите изисквания, а грехът, който законът не можеше да премахне, обременяваше съвестта.
Безгрижните и нечестивите нямаше да усетят бремето, тъй като човекът по природа е безразличен по отношение на Бога и Неговите благословения, но благочестивите в Израил се трудеха и бяха обременени и на такива думите на Господ щяха да донесат радост и насърчение. Тук имаше Някой, Който можеше да премахне тежкия товар и желаеше да го направи, за да успокои сърцето от бремето върху съвестта и да даде покой в знанието за това, което беше донесъл от благодатта на Отца. Бог вече не изискваше от хората, но в Исус Той се виждаше като даряващ Бог. Книжниците връзваха на раменете на хората „тежки и мъчни за носене товари“ и не искаха да ги помръднат с един пръст (Мат. 23:4), но Господ Исус дойде да облекчи хората и да премахне тежкия товар.
Освободен от игото на закона, Господ покани благочестивите да поемат Неговото иго върху себе си и да се учат от Него. Той не беше строг Учител и сам беше попаднал под игото на служенето на Бога, а в службата си беше „кротък и смирен по сърце“. Като слуги на Господа те щяха да намерят Неговото иго лесно и бремето Му леко и щяха да имат покой за душите си. Господ иска от нас да вършим само това, което божествената природа намира за удоволствие и което виждаме съвършено изразено в Него самия.
Господ не само дава покой на Своя народ, Той дава и мир,защото преди да ги напусне, Той каза на учениците Си: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27). В един живот на неуморно служене на Неговия Бог и Отец наоколо е имало всичко, което да го смущава и притеснява, но сред всичко това сърцето Му е имало необезпокояван мир и това е мирът, който Той дава на Своите. Учениците бяха на път да се лишат от своя Учител, който постоянно се грижеше за тях, но Той им каза: „Това ви говорих, за да имате в Мене мир“ (Йоан 16:33). Нашият мир е в Него и това е Неговият собствен мир.
Във Филипяни 4:6 сме увещавани да „не се грижите за нищо; но във всичко с молитва и молба с благодарност нека бъдат известни исканията ви на Бога“. Това ще ни донесе „Божия мир, който превъзхожда всяко разбиране“, мир, който ще пази входа на всеки път към сърцето и ще държи настрана всяка тревожна мисъл.Това е мирът, който прави Божия престол ненарушим сред всички конфликти на народите по света.
Освен това, ако мислите ни са насочени към прекрасните черти, които се виждат в Христос, и ако вървим в светлината на Божието слово, търсейки Неговата воля, винаги можем да разчитаме, че с нас е „Богът на мира“, Този, Който е източник на мира и Който може да държи далеч от нас всичко, което ще смути сърцето и ума