Най-красив и пълен е портретът на солунските християни, нарисуван от апостол Павел. Най-ефектно пред нас са представени техните особени черти. Умът веднага получава впечатлението, което думите му са предназначени да предадат: „Те сами показват за нас - казва той - какъв начин на влизане имахме при вас и как се обърнахте към Бога от идолите, за да служите на живия и истинен Бог, и да очаквате от небето Неговия Син, Когото Той възкреси от мъртвите, Исус, Който ни избави от бъдещия гняв.“ С каква смела и поразителна яснота фигурите на тези ранни християни се открояват релефно на тъмния фон на заобикалящото ги идолопоклонство с няколко щриха на божественото перо.
Потънали в грях, служещи на различни и отвратителни страсти, докато са били „увлечени от неми идоли“, апостолът е дошъл сред тях с благовестието за Божията благодат. Той им беше казал за Исус, Божия Син. В ушите им той бе излял чудния разказ за този живот на любов, който завърши на кръста като изкупителна жертва за човешкия грях. На учудените им души бе обяснил стойността и ефикасността на тази кръв, чрез която имаме изкупление, „опрощение на греховете ни“. Беше им разказал как, след като е умрял и е бил погребан, този Исус е бил възкресен от мъртвите от живия Бог и как, след като е бил видян на земята след възкресението Си от много свидетели, е бил възнесен на небето и е седнал отдясно на Бога. Той ги е учил, че ако „изповядат с уста Господ Исус Христос и повярват в сърцата си, че Бог Го е възкресил от мъртвите“, ще бъдат спасени от предстоящата буря на божествения съд, която според него е на път да връхлети света. Но той ги уверява, че преди тази буря да се разрази със своята ужасна и разрушителна енергия, Божият Син ще дойде отново и ще приеме при Себе Си в слава всички, които вярват в Него. Така им е проповядвал апостолът и така са повярвали. „Заради това - казва той - непрестанно благодарим на Бога, защото, когато чухте за нас, приехте го не като човешко слово, а както е в действителност, като Божие слово, което и действено действа във вас, които вярвате.“ Той не им е донесъл тромава ритуална система от форми и церемонии, с изпълнение на закона като условие за благословение. Той не ги е учил на умело изграден план за спасение или на сложна богословска схема, която малко по малко да възприемат и чрез която да бъдат спасени. Още по-малко пък е отишъл сред тях, за да ги цивилизова и да ги научи на по-добър морал, чрез който да подобрят сегашното си земно състояние и благодарение на някаква морална промяна в себе си да имат право „да се отдадат на смирена надежда за спасение“, когато не могат да останат повече на земята.
Не, без нищо подобно и в противовес на голяма част от това, което преобладава в наши дни, Той им е донесъл истината за Личност, живееща на небето отдясно на Бога, която някога на земята е умряла за грешниците. Тази Личност и Неговото дело, заедно с обявяването на Неговото скорошно завръщане, за да благослови онези, които вярват в Него, и да съди онези, които не вярват, съставляват сумата и съдържанието на проповедта на апостола към тези бедни тъмни идолопоклонници. С това благословено Евангелие на Божията благодат той не пропуска да обяви най-тържествено и вярно реалността на вечния съд, от който няма спасение, освен чрез проста вяра в Исус, Божия Син.
Те не са били оставени в несигурност относно това, което ги очаква като грешници, и са били напълно сигурни, въз основа на авторитета на Божието слово, за благословението, което са притежавали сега като вярващи в Исус, и от което ще се възползват напълно, когато дойде Този, Когото са очаквали. Те не се съмняваха в спасението си, защото чакаха именно този Исус, който със Своето дело за тях на кръста вече ги беше „избавил от бъдещия гняв“. Някога, заедно с всички останали, те бяха „определени за смърт, а след това за съд“, но сега можеха да кажат: „Бог не ни е определил за гняв, а за придобиване на спасение чрез нашия Господ Исус Христос“. Те изобщо не очакваха да умрат, макар че чрез смъртта можеха да отидат да бъдат с Господа. Те не очакваха смъртта повече, отколкото съда. Очакваха Божия Син от небето като Този, Който може да дойде още приживе, и затова можеха да кажат, като мислеха за онези, които бяха умрели като вярващи в Исус: „Ние, които сме живи и оставаме до пришествието на Господа, няма да попречим на заспалите. Защото Сам Господ ще слезе от небето с вик, с глас на архангел и с Божия тръба, и мъртвите в Христа ще възкръснат първи; тогава ние, които сме живи и оставаме, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците, за да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем с Господа до века.“
Именно това очакване на Исус да дойде и да ги вземе на небето е характерно за тези солунски християни и именно то, повече от това, че са престанали да бъдат идолопоклонници, кара околния свят да говори толкова много за тях. Хората тогава, както и сега, разбират промяната в религията и морала, но да чакат и копнеят за някой, който да дойде и да ги отведе от земята на небето, съседите им не можели да разберат. Дори религията на юдеите не говореше за подобно нещо, макар че те очакваха Месия да дойде според някои пророчества, за които говореха книгите им, и да ги благослови на земята, като ги избави от всичките им врагове, но това, че някой ще дойде от небето и ще вземе последователите си на небето, беше наистина странно и ново учение. И все пак това е учението, на което учат солунците, и това е учението, на което учи целият Нов завет, като истинска надежда на вярващите сега в Господ Исус.
Нищо не разказва така за това къде наистина се намира сърцето на човека, както това очакване на „Божия Син от небето“. Вяра, която няма този подчертан и характерен елемент в себе си, не е правилно християнска и апостолът противопоставя изповядването на християнството без тази надежда по този начин: „Защото нашият разговор е на небесата, откъдето очакваме и Спасителя, Господа Иисуса Христа, Който ще преобрази нашето скверно тяло, за да стане подобно на Неговото славно тяло, според действието, с което Той може да подчини всичко на Себе Си.“ Господ да даде възможност на всички нас да се радваме на тази благословена надежда и да заемем ясно пред света позицията на „чакащите“