Сега всички вярващи са свещеници. По време на юдейската диспенсация в Стария завет свещеничеството е било ограничено до едно семейство и никой извън този божествено описан кръг не е смеел да проникне в него. Но Аарон и неговите синове са били образ на цялата Църква като свещеническо семейство, на Църквата като свещеническо семейство във връзка с Христос; защото колкото и благословено да е мястото, в което вярващите са въведени сега, и колкото и ценни да са привилегиите, с които са натоварени, всички тези неща се ползват само във връзка с Христос. Следователно всички еднакво са свещеници и всички еднакво имат достъп до най-святото от всички - до непосредственото присъствие на Бога. (Вж. Евреи 10:19-22; 1 Петрово 2:5-9.) Това достойнство и този достъп им се полагат единствено въз основа на свещеничеството на Христос и вечната сила на Неговата единствена жертва за греховете.
Като свещеници ние имаме олтар (Евр. 13:10) и на този олтар трябва постоянно да принасяме жертвите си на Бога.
Какви са жертвите на християнските свещеници?
Те имат двоен характер. Първо, това е „жертвата на хваление“;тоест, както обяснява самият Божи Дух, „плодът на устните ни, които благодарят на Неговото име“ (Евреи 13:15). С това ще кореспондират „духовните жертви“ в посланието на Петър. От това разбираме, че всяко истинско поклонение, благодарност и хваление са жертви; и това отново ще ни помогне да определим какво е истинско поклонение, благодарност или хваление. Четем за нашия благословен Господ, че чрез вечния Дух Той е принесъл Себе Си без недостатък на Бога. (Евреи 9:14). Следователно всяко истинско поклонение трябва да се характеризира с три неща. То трябва да бъде представено в силата на Светия Дух (сравни Йоан 4:24; Филипяни 3:3), Христос е средството, чрез което то трябва да бъде представено (защото Той наистина е олтарът на християнина), и то трябва да бъде принесено на Бога. Псалмопевецът, когато размишлява върху красотата на скинията на Господа на Силите, възкликва: „Блажени са онези, които живеят в Твоя дом; те все ще Те хвалят.“ (Пс. 84:4) Това блаженство сега принадлежи на всеки Божий светия; не, ние самите сме изградени като духовен дом и като свято свещенство имаме привилегията да принасяме непрестанна хвала. За Бога е казано, че обитава - тоест, че е заобиколен, че живее сред - хваленията на Израил. Много повече би трябвало да е така сега, когато в Своята безкрайна благодат и чрез ефикасността на делото на Христос Той ни е довел при Себе Си и се наслаждава на обожанието на нашите сърца.
Второ, има и друг вид жертви, които сме призовани или по-скоро които са наша привилегия да принасяме. Те са свързани със служене на нуждите на Божиите светии.Така четем в Евреите: „Да правите добро и да раздавате, не забравяйте; защото в такива жертви Бог има благоволение“. Пак във Филипяни апостолът говори за дара, който му е бил изпратен чрез Епафродит, като за „благоухание с приятна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога“. Той представлява, ако заимстваме езика от Стария завет, жертва със сладка миризма. Колко благодарно за Бога е тогава служението, жертвите от този вид! Но не бива да забравяме, че самото даване - например даване с неохота или само поради принуда - не би направило дара жертва. Както и при хвалебната жертва, дарът трябва да бъде поднесен чрез Христос на Бога в силата на Духа. Единствено за такива дарове може да се каже, че са „благоухание с приятна миризма, жертва благоугодна, угодна на Бога“.
Прилагането на тези принципи може лесно да бъде направено от онези, които желаят да проверят характера на своето богослужение и на своите благодеяния; и макар че приложението не може да не унижи повечето от нас, като покаже колко много от нашето служение е наистина безполезно пред Бога, то със сигурност ще бъде плодотворно за благословение, ако ни накара при всяко упражняване на нашето свещенство да преценяваме себе си като в светлината на Божието присъствие.
Сега всички вярващи са свещеници. По време на юдейската диспенсация в Стария завет свещеничеството е било ограничено до едно семейство и никой извън този божествено описан кръг не е смеел да проникне в него. Но Аарон и неговите синове са били образ на цялата Църква като свещеническо семейство, на Църквата като свещеническо семейство във връзка с Христос; защото колкото и благословено да е мястото, в което вярващите са въведени сега, и колкото и ценни да са привилегиите, с които са натоварени, всички тези неща се ползват само във връзка с Христос. Следователно всички еднакво са свещеници и всички еднакво имат достъп до най-святото от всички - до непосредственото присъствие на Бога. (Вж. Евреи 10:19-22; 1 Петрово 2:5-9.) Това достойнство и този достъп им се полагат единствено въз основа на свещеничеството на Христос и вечната сила на Неговата единствена жертва за греховете.
Като свещеници ние имаме олтар (Евр. 13:10) и на този олтар трябва постоянно да принасяме жертвите си на Бога.
Какви са жертвите на християнските свещеници?
Те имат двоен характер. Първо, това е „жертвата на хваление“;тоест, както обяснява самият Божи Дух, „плодът на устните ни, които благодарят на Неговото име“ (Евреи 13:15). С това ще кореспондират „духовните жертви“ в посланието на Петър. От това разбираме, че всяко истинско поклонение, благодарност и хваление са жертви; и това отново ще ни помогне да определим какво е истинско поклонение, благодарност или хваление. Четем за нашия благословен Господ, че чрез вечния Дух Той е принесъл Себе Си без недостатък на Бога. (Евреи 9:14). Следователно всяко истинско поклонение трябва да се характеризира с три неща. То трябва да бъде представено в силата на Светия Дух (сравни Йоан 4:24; Филипяни 3:3), Христос е средството, чрез което то трябва да бъде представено (защото Той наистина е олтарът на християнина), и то трябва да бъде принесено на Бога. Псалмопевецът, когато размишлява върху красотата на скинията на Господа на Силите, възкликва: „Блажени са онези, които живеят в Твоя дом; те все ще Те хвалят.“ (Пс. 84:4) Това блаженство сега принадлежи на всеки Божий светия; не, ние самите сме изградени като духовен дом и като свято свещенство имаме привилегията да принасяме непрестанна хвала. За Бога е казано, че обитава - тоест, че е заобиколен, че живее сред - хваленията на Израил. Много повече би трябвало да е така сега, когато в Своята безкрайна благодат и чрез ефикасността на делото на Христос Той ни е довел при Себе Си и се наслаждава на обожанието на нашите сърца.
Второ, има и друг вид жертви, които сме призовани или по-скоро които са наша привилегия да принасяме. Те са свързани със служене на нуждите на Божиите светии.Така четем в Евреите: „Да правите добро и да раздавате, не забравяйте; защото в такива жертви Бог има благоволение“. Пак във Филипяни апостолът говори за дара, който му е бил изпратен чрез Епафродит, като за „благоухание с приятна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога“. Той представлява, ако заимстваме езика от Стария завет, жертва със сладка миризма. Колко благодарно за Бога е тогава служението, жертвите от този вид! Но не бива да забравяме, че самото даване - например даване с неохота или само поради принуда - не би направило дара жертва. Както и при хвалебната жертва, дарът трябва да бъде поднесен чрез Христос на Бога в силата на Духа. Единствено за такива дарове може да се каже, че са „благоухание с приятна миризма, жертва благоугодна, угодна на Бога“.
Прилагането на тези принципи може лесно да бъде направено от онези, които желаят да проверят характера на своето богослужение и на своите благодеяния; и макар че приложението не може да не унижи повечето от нас, като покаже колко много от нашето служение е наистина безполезно пред Бога, то със сигурност ще бъде плодотворно за благословение, ако ни накара при всяко упражняване на нашето свещенство да преценяваме себе си като в светлината на Божието присъствие.