Какво укрепващо нещо е очакването на Христос! Не мисля много за неудобна гостилница (хотел), ако знам, че ще бъда там само два или три дни по пътя. Може би ми се иска да е по-добре, но не се притеснявам много за това. Защото няма да живея там. Аз не живея на този свят, а умирам тук. Животът ми е скрит с Христос в Бога. Очаквам явяването на Господ Исус Христос, Божия Син от небето, Който ще ни отведе там в нетленно наследство, което не помръква. Всичко, през което преминаваме тук, е само упражнение на сърцето, което Бог смята за необходимо, за да ни отведе там. Няма нищо по-практически важно за ежедневната работа и служба от очакването ни на Божия Син от Небето. Ако искаш да разбереш какво представлява този свят и да получиш утеха за душата си, ще Го чакаш. Ако принадлежа на света, не мога да имам утеха. Ако получаваме лекота в него, ще намерим Неговото наказание.
Но в момента, в който чакам Божия Син от небето, животът ми е само Божието дело с цел, то да бъде за похвала, чест и слава при явяването на Исус Христос. Тук преминавам в тежест поради многобройни изкушения, но Той ще дойде и ще ме вземе от нея при Себе Си; или ще ви изненада, като ви намери с редица неща, които трябва да оставите. Къде е сърцето ви по отношение на идването на Господ Исус Христос? Дали ще те намери с много неща, които да изхвърлиш зад борда, или с усещането, че тук е краят на всички сърдечни упражнения!
Но Този, Когото съм чакал, ще ме вземе при Себе Си. Ако целият ми живот се основава на това, че Неговата воля е мотивът и изворът му, ще намеря упражненията и необходимите изпитания.
Но Той идва, за да ме вземе при Себе Си.