Всички вярващи сега са свещеници. По време на юдейската диспенсация в Стария завет свещеничеството е било ограничено до едно семейство и никой извън този божествено описан кръг не е смеел да проникне в него. Но Аарон и неговите синове са били образ на цялата Църква като свещеническо семейство, на Църквата като свещеническо семейство във връзка с Христос; защото колкото и благословено да е мястото, в което вярващите са въведени сега, и колкото и ценни да са привилегиите, с които са натоварени, всички тези неща се ползват само във връзка с Христос. Следователно всички еднакво са свещеници и всички еднакво имат достъп до най-святото от всички - до непосредственото присъствие на Бога. (Вж. Евреи 10:19-22; 1 Петрово 2:5-9.) Това достойнство и този достъп им се полагат единствено въз основа на свещеничеството на Христос и вечната сила на Неговата единствена жертва за греховете.
Като свещеници ние имаме олтар (Евр. 13:10) и на този олтар трябва постоянно да принасяме жертвите си на Бога.
Какви са жертвите на християнските свещеници?
Те имат двоен характер. Първо, това е „жертвата на хваление“; тоест, както обяснява самият Божи Дух, „плодът на устните ни, които благодарят на Неговото име“ (Евр. 13:15). с това ще кореспондират „духовните жертви“ в посланието на Петър. От това разбираме, че всяко истинско поклонение, благодарност и хваление са жертви; и това отново ще ни помогне да определим какво е истинско поклонение, благодарност или хваление. Четем за нашия благословен Господ, че чрез вечния Дух Той е принесъл Себе Си без недостатък на Бога. (Евреи 9:14). Следователно всяко истинско поклонение трябва да се характеризира с три неща. То трябва да бъде представено в силата на Светия Дух (срв. Йоан 4:24; Филипяни 3:3), Христос е средството, чрез което то трябва да бъде представено (защото Той наистина е олтарът на християнина), и то трябва да бъде принесено на Бога. Псалмопевецът, когато размишлява върху красотата на скинията на Господа на Силите, възкликва: „Блажени са онези, които живеят в Твоя дом; те все ще Те хвалят.“ (Пс. 84:4) Това блаженство сега принадлежи на всеки Божий светия; не, ние самите сме изградени като духовен дом и като свято свещенство имаме привилегията да принасяме непрестанна хвала. За Бога е казано, че обитава - тоест, че е заобиколен, че живее сред - хваленията на Израил. Много повече би трябвало да е така сега, когато в Своята безкрайна благодат и чрез ефикасността на делото на Христос Той ни е довел при Себе Си и се наслаждава на обожанието на нашите сърца.
На второ място, има и друг вид жертви, които сме призовани, или по-скоро които са наша привилегия, да принасяме. Те са свързани със служене на нуждите на Божиите светии. В Евреите четем следното: „Да правите добро и да раздавате, не забравяйте; защото в такива жертви Бог има благоволение“. Пак във Филипяни апостолът говори за дара, който му е бил изпратен чрез Епафродит, като за „благоухание с приятна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога“. Той представлява, ако заимстваме езика от Стария завет, жертва със сладка миризма. Колко благодарно за Бога е тогава служението, жертвите от този вид! Но трябва да помним, че самото даване - например даване с неохота или само поради принуда - не би направило дара жертва. Както и при хвалебната жертва, дарът трябва да бъде поднесен чрез Христос на Бога в силата на Духа. Единствено за такива дарове може да се каже, че са „благоухание с приятна миризма, жертва благоугодна, угодна на Бога“.
Прилагането на тези принципи може лесно да бъде направено от онези, които желаят да проверят характера на своето богослужение и на своите благодеяния; и макар че приложението не може да не унижи повечето от нас, като покаже колко голяма част от нашето служение е наистина безполезно пред Бога, то със сигурност ще донесе благословение, ако ни накара при всяко упражняване на нашето свещенство да преценяваме себе си като в светлината на Божието присъствие.
В Римляни 12 четем за една друга жертва, която, макар и да не е свързана в това писание с нашето свещенство, все пак може да бъде обяснена накратко. Апостолът казва: „И тъй, моля ви, братя, поради Божието милосърдие, да представяте телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно“ (или интелигентно) „служение“ (ст. 1). Това увещание се свързва като основание за призив със заключението на Римляни 8, а като предмет - с Римляни 6; т.е. Божиите милости са всички милости, които са изразени в Божията благодат, в нашето изкупление - както е проследено в Римляни 1-8, а призивът по отношение на нашите тела произтича от истината, изложена в Римляни 6. Освободен от властта на греха чрез смъртта с Христос, грехът вече не трябва да царува в смъртното ни тяло, за да му се подчиняваме в похотите му (Римляни 6:12). Не; телата ни трябва да се предават оттук нататък на Бога, така че както преди са били оръдия на неправдата към греха, така сега нашите членове да бъдат оръдия на правдата към Бога.
Пристъпвайки към Римляни 12, научаваме какъв е характерът на представянето на телата ни на Бога. Те трябва да бъдат представени „в жива жертва“; не като заклано животно, мъртва жертва, положена на олтара, но тъй като телата ни не са мъртви и грехът е в нас, те винаги трябва да бъдат държани под властта на смъртта („винаги да носят в тялото си „умъртвяването“ на Исус“) и по този начин да бъдат представени на Бога като жива жертва. Те са представени на Него за Негова служба, за да може Той в Своята чудна благодат да ги използва занапред като органи за изразяване на Христос, вместо да бъдат управлявани, както винаги е било, от нашата собствена воля за нашите собствени цели. Такова отдаване на телата ни на Бога, нека още веднъж да кажем, включва постоянното прилагане на силата на смъртта и следователно то се превръща в жива жертва. Тъй като Христос е в нас, тялото е мъртво поради греха, но Духът е живот поради праведността. И такава жертва, както е, от една страна, свята и приемлива за Бога, така е, от друга страна, наше интелигентно служение - служение, подходящо за претенциите, които Бог има към нас поради изкуплението, и което, може да се добави, трябва да бъде изпълнено както с радост, така и с интелигентност. Можем да направим още една забележка. Ще отбележим, че и в този случай жертвата е представена на Бога (на кого другиго би могла да бъде представена?) въз основа на изкуплението, т.е. чрез Христос; и също така е вярно, че тя може да бъде осъществена само в силата на Светия Дух. Оттук следва, че трябва да водим свещенически живот; че независимо дали сме заети с хваление и поклонение, или сме ангажирани със служене на нуждите на другите, или с натоварените дейности на нашето призвание (вж. 1 Петр. 2:9), ние трябва да се държим като свещеници пред олтара в Божието присъствие.