Спасителю мой, уморен съм от всичко, освен от Теб, всичко друго е тъмно и мрачно, пустиня за мен. Грехът ме потиска, Сатаната ме изпитва, самолюбието ме измъчва, в Теб се крия. Твоята скъпоценна кръв оздравява раните, които грехът е нанесъл; сърцето ми се утешава с нея, когато се страхува. Но, о! надеждата да бъда завинаги, Господи, с Теб. Радостната надежда, че ще видя лицето, което някога бе помрачено за мен - тя изпълва сърцето ми с утеха, изпълва устните ми с възхвала, така че сред скръбта си радостна песен ще издигна. Сатаната вече няма да ме изкушава, Грехът няма да ме мами, Сърцето Ти, Спасителю мой, няма да наскърбявам от глупост. О, тогава ще бъда като Теб и в Твоя образ ще сияя, с най-дълбока радост ще изповядвам, че славата е само Твоя.