Адвокатът прави две неща: Той се моли на Отец за нас; Той прилага словото към нас. Едното поддържа делото ни, ако съгрешим, пред Отца срещу обвинителя; другото издига практическото ни състояние до нашето положение, което винаги се поддържа без грях от праведния Застъпник, Който е направил умилостивение. Неуспехът в практическото ни състояние се дължи на факта, че имаме две природи в едно лице. „С ума си аз сам служа на Божия закон, а с плътта - на закона на греха“. (Римляни 7:25.) И макар че чрез вяра и в духа вече не сме в плътта, всъщност тя е в нас (макар че чрез вяра я смятаме за мъртва), откъдето идва и провалът. Няма извинение, но факт е, че се проваляме. Положението ни като деца винаги остава същото, въпреки че грешим, благодарение на праведния Застъпник, който е направил умилостивение.
„Ако някой съгреши, ние имаме застъпник.“ Но ние сме се провалили в практическото си положение - осквернени сме. Телата ни са измити с чиста вода, това е вярно (Евреи 10:22); веднъж сме имали измиването на възкресението (Тит 3:5); родени сме отново (Йоан 3:3); не е нужно след това да бъдем поставяни в банята отново.
Но сме съгрешили, осквернили сме си краката, като че ли при преминаването през този оскверняващ греха свят. Това няма да помогне за присъствието на Отец. Какво прави Застъпникът? Той прилага словото към нас, измива краката ни и ни води към изповед и самоосъждане. Споменът за нашия Застъпник, който е направил умилостивение, ни води обратно на колене при нашия Отец, който ни прощава и ни очиства от всяка наша неправда. Ние сме очистени според това, което е Той като праведния в присъствието на Отец. Това е очистване чрез водата на словото, а не чрез кръвта, която никога не се повтаря. Това е прилагането на смъртта на Христос чрез словото към моралното оскверняване от корена на греха. По този начин благословената работа на Застъпника е, от една страна, да пледира за децата пред Отец, ако те съгрешат; от друга страна, да умие нозете им със словото, за да приведе практическото им поведение и състояние в съответствие с положението им пред Него.
Колко щастливо е за нас да бъдем свързани с благословения Застъпник! От една страна, да пледираме за нашите братя, ако съгрешат; от друга страна, да им носим словото и да им умиваме нозете. Нека Господ все повече дарява тази благодат, за да могат светиите да видят своята благословена привилегия на любовта да покрива греховете (Притчи 10: 12), да се застъпват за своите братя, ако те съгрешат, и да действат във вярност към тях, като им носят словото, като им мият нозете, за да бъдат очистени от осквернението; тези последните, преодолявайки обвинителя с кръвта на Агнеца, от една страна, ако съгрешат, а от друга, открито му се противопоставят със словото на своето свидетелство, подобно на Самия благословен Господ Исус. Той отговори на дявола, когато Го изкушаваше да съгреши, с думите: „Писано е.“ Така трябва да постъпваме и ние. Ако съгрешим, слава Богу, винаги можем да му отговорим с кръвта на Агнето, която е балсам за всяка рана.
Кръвта на Агнето и словото, мечът на Духа, са нашите инструменти срещу дявола тук долу, докато Застъпникът поддържа нашата кауза пред Отец горе на небето. Така във всеки случай ние сме поддържани и сме победители, „повече от победители чрез Този, Който ни възлюби“.