Как да бъдем Божий човек

„А ти [Тимотей], Божий човече… се стремете към праведност, благочестие, вяра, любов, издръжливост, кротост на духа. Стреми се усърдно в добрия конфликт на вярата. Уповавай се на вечния живот, към който си призован и си изповядал добрата изповед пред много свидетели“ (1 Тимотей 6:11-12).

Тимотей е Божий човек, последният човек, определен по този начин в Библията, и единственият в Новия завет (1 Тимотей 6:11), макар че в Стария завет така са наречени единадесет човека.

Всеки от тези старозаветни Божии мъже има една изключителна черта, свързана с него в стиховете, където е описан за първи път. Вземете например Мойсей, първият човек, наречен Божий човек в Писанията във Второзаконие 33:1. Характеристиката, която го отличава там, е желанието да благослови народа на Израил, характеристика, която между другото е вярна и втория път, когато четем за въвеждането на Израил във владенията му в обетованата земя под ръководството на Исус Навин (Исус Навин 14:6), макар че други по-късни препратки извеждат различни характеристики. Давид е наречен Божий човек три пъти, всеки път във връзка с реда, въведен под негово ръководство в Храма, Божия дом (2 Летописи 8:24; Неемия 12:24, 36). В живота на Давид, човек, когото Бог може да опише като човек по Своето сърце, могат да се видят много прекрасни черти (1 Царе 13:14; Деяния 13:22), но само на тази една черта се обръща внимание, когато се говори за него като за Божий човек. И така бихме могли да продължим с всеки един от тези Божии мъже; всеки от тях ще ни представи по една забележителна черта, която е довела до това да бъдат описани в Божието Слово по този чудесен начин. Павел, пишейки първото си послание до Тимотей, в което се обръща към Тимотей като към Божий човек, се опира на тези особености, за да илюстрира на Тимотей какво трябва да бъде вярно за него, ако и той иска да бъде Божий човек.

От тези единадесет старозаветни Божии мъже са посочени само седем - Моисей, Самуил, Давид, Шемай, Илия, Елисей и Игдалия. Трябва да се отбележи, че четиримата неназовани Божии мъже имат нещо общо: всички те се споменават само по един повод или са свързани само с една случка и във всички случаи службата им към Бога е била произнасяне на присъда - или над вярващи като Илия (1 Царе 21:27), или над невярващи като сирийците, които принизяват Бога (1 Царе 20:28). Така се вижда, че съдът е Божието „странно дело“ (Исая 28:21): Той не изпитва никакво удоволствие от съденето и затова онези, които се занимават с тази работа, колкото и необходима да е тя, не са назовани. По-скоро Бог иска да привлече вниманието ни към Своето одобрение на характеристиките, които са излезли наяве в другите седем посочени Божии мъже.

А сега нека разгледаме текста на 1 Тимотей, за да видим как Павел използва казаното в Писанията за тези единадесет старозаветни вярващи, за да поучи Тимотей какво означава да бъдеш Божий човек.

1. Мойсей: Търсене на благословението на другите - 1 Тимотей 1:3-11

След въведението в посланието в първите два стиха Павел говори за задачата, която е възложил на Тимотей в Ефес, като веднага се опира на примера на Мойсей, в когото виждаме, че Божият човек винаги търси благословението на другите.

Павел е оставил Тимотей в Ефес, за да гарантира, че не се преподава нищо, което да противоречи на Божието учение. Опасността е била, че други биха могли да учат неща, които биха могли да обърнат умовете на ефеските светии към басни или безкрайни родословия (ст. 4), но такива неща не биха били за тяхно благословение, не биха допринесли за Божията диспенсация, а само биха попречили на тези светии да се наслаждават на истината; Тимотей е трябвало да се погрижи те да се наслаждават на своите благословения в пълна степен.

Във Второзаконие 33 виждаме, че Мойсей, въпреки че на самия него му е било отказано да влезе в обетованата земя, която толкова изпълвала сърцето му, търси благословение за хората, които са били причина за неговото изключване, тъй като именно техният предишен бунт и неверие са го накарали да изгуби самообладание в случая, когато е ударил скалата за втори път, вместо просто да й говори, както му е казал Бог (Числа 20:8-11). Ядосан в онзи съдбовен случай, той говори за тях като за бунтовници, но сега, в края на живота си, когато народът е на прага на обетованата земя, той желае само благословията им, желае и други да завладеят тази земя, в която на самия него му е било забранено да влезе.

Другите споменавания на Мойсей като Божий човек могат да изведат различни моменти относно закона, който му е даден от Бога, реда в Скинията, свещенството и приносите, но, както беше посочено в увода, това е първото споменаване на всеки от тях, което се използва в 1 Тимотей. По този начин именно безкористното желание на Мойсей да благослови Божия народ задава тона на Павловите думи в тази част на 1 Тимотей.

Интересно е да се отбележи също, че учителите, за които Павел предупреждава Тимотей, са онези, които желаят да бъдат учители по закона, но не разбират нито това, което казват, нито това, което така упорито утвърждават (ст. 7); те на практика се стремят да живеят в погрешна диспенсация. Колко подходящо е в този контекст да се използва примерът на Мойсей - Мойсей, законодателят! Законът, на който той учеше, беше добър, ако се използваше правилно или „законно“ (ст. 8). Той не е даден за праведния човек, а за неправедния, за да го осъди пред Бога за неправедното му състояние (ст. 9-11). Законът не носи благословение на християнина, но Божият човек винаги желае благословението на другите и е забележително, че последните думи на Мойсей към народа са благословение, последните думи на този Божий човек.

2. Елисей: Винаги действа в благодат-1 Тимотей 1:12-20

Като се опира на собствените си преживявания, свързани с Божията благодат, Павел насочва вниманието на Тимотей към урока, който трябва да се извлече от Елисей, пророка, който както никой друг е бил пример за благодат във всичките си действия.

В тази част Павел разказва за миналия си живот като богохулник и преследвач на Божия народ и като нагъл властник. Дали по отношение на Бога или на човека, или дори по отношение на самия себе си, Павел е бил съвършен пример за това какво представлява грешният човек, но той е изпитал превъзхождащата го с любов и вяра Божия благодат, която е била (и все още е днес) достъпна за всички в Христос Исус.

Божият човек, който в преобладаваща степен проявява тази благодат, е Елисей. Елисей е споменаван като Божий човек по-често от всеки друг човек (общо около 29 пъти) и по много различни поводи, като по този начин показва, че постоянното действие в благодат е може би една от най-важните характеристики на Божия човек. Тенденцията при нас е винаги да действаме в законнически дух, както са насърчавали учителите, за които Павел предупреждава Тимотей. Ето защо примерът за постоянно действие в благодат, какъвто можем да извлечем от живота на Елисей, е толкова важен.

Първият път, когато Елисей е наречен Божий човек, е във 2 Царе 4:7. Вдовицата на един от синовете на пророците го призовава за помощ при заплахата синовете ѝ да бъдат отнети от кредиторите като плащане за висящите над нея дългове. Тъй като била вдовица, тя нямала естествена надежда, но нейното самотно гърне с елей се умножило според думите на Елисей и тя останала с достатъчно пари, за да плати дълга, и с повече, за да живее. Каква чудесна демонстрация на „превъзходната благодат на нашия Господ, преизобилстваща с вяра и любов“! Робството беше превърнато в свобода, а отчаянието - в радост; дългът от миналото беше изплатен и всичко, от което се нуждаеше за бъдещето, ѝ беше предоставено даром! По този начин Павел може да говори за спасението на грешниците (ст. 15) и за вечния живот на спасените (ст. 16). Нищо чудно, че след като е написал тези мисли, той е трябвало да спре, за да избухне в доксология на възхвала на Царя на вековете (ст. 17)!

Сериозността на това да не действаш в благодатта се вижда от предупреждението, което следва за онези, които не са поддържали вяра и добра съвест и които по този начин са претърпели корабокрушение по отношение на вярата си. Те са предадени от апостола на Сатана, за да бъдат научени да не богохулстват. Непрекъснатото действие в благодатта, както се вижда в случая с Божия човек Елисей, е запазено от такава съдба.

3. Илия: Зависимост от Бога в молитва - 1 Тимотей 2:1-8

Във втора глава Павел подчертава още една особеност на това, което трябва да отличава Божия човек - молитвата във всичките ѝ характеристики, независимо дали става дума за молби (сериозността на молбите), молитви (зависимост от Бога, Който има цялата власт), застъпничества (в полза на другите) или благодарност (за чутите молитви), издигане на благочестиви ръце без гняв или разсъждение (с мотива за благословение и с проста вяра); и Илия е старозаветният Божий човек, който показва този аспект на зависимост от Бога в молитвата.

В 1 Царе 17:18 Илия е оспорен от вдовицата, при която е отседнал по време на глада, дали е Божи човек. Единственият ѝ син е починал и в отговор Илия взема сина ѝ в горната стая и се моли на Господа с вяра детето да бъде върнато към живот (нещо, което никога преди не се е случвало, доколкото знаем), простира се върху детето и отново вика към Йехова с искрена молба, застъпвайки се за вдовицата, и когато детето е върнато към живот, той го сваля при майка му и ѝ го представя живо. Като видяла какво се е случило, тя казала: „Сега от това познавам, че ти си Божий човек и че словото на Йехова в твоите уста е истина.“ Какъв по-добър пример има в Божието слово за молитвата във всичките ѝ благословени характеристики, които бележат Божия човек, от тази постъпка на Илия?

Освен това Яков пише, че Илия непрекъснато се молил да не вали дъжд по време на три години и половина глад (Яков 5:17), а в текста на 1 Царе четем, че Илия се молил и за дъжд, който да прекрати глада (1 Царе 18:42). Той наистина е човек, за когото с право може да се каже, че се е молил на всяко място, „като е издигал благочестиви ръце, без гняв и без разсъждение“ (1 Тим. 2:8).

По този начин можем да кажем, че Божият човек признава, че цялата власт е в ръцете на Бога. Той знае, че няма никаква сила в себе си, познава своята пълна немощ и затова е белязан от молитвата във всичките ѝ черти и обхваща всички хора в молитвите си, защото знае, че Божието желание е всички хора да се спасят и да достигнат до познание на истината. Той знае, че има Посредник, при когото може да отиде, човекът Христос Исус, Който даде Себе Си като откуп за всички, и постоянно се възползва от това чудесно средство.

4. Игдалия: Да бъдеш незабележим в служба, а не самоцелен - 1 Тимотей 2:9-15

След като заявява, че християнските мъже трябва да се отличават с молитва, в останалата част на втора глава Павел говори за необходимостта християнските жени също да се отличават с добри дела, макар и в по-особена форма. Тези дела, макар и не по-малко важни от делата на мъжете, не трябва да се вършат публично като тези на мъжете (ст. 8), а както е редно за действията на жените; те трябва да се вършат със скромност и дискретност (ст. 9-10). Причините за това различие са изложени в следващите стихове и се отнасят до реда, установен при сътворението (ст. 13-14) според Божия промисъл, а също и подсилен от подробностите за грехопадението.

Този принцип може да се види в случая с Игдалия, Божий човек, за когото не се знае нищо друго освен това, че е бил Божий човек и че внуците му са имали стая в дома Господен (Йеремия 35:4). Йеремия отвежда там синовете от дома на Рехавите и извлича от тях признанието за послушание към заповедта на баща им Ионадав, син на Рехав, относно въздържането от вино и воденето на живот на раздяла с тези, сред които живеят. Това Бог използва като свидетелство за мъжете от Юда и жителите на Йерусалим относно Неговите послания към тях, които те бяха пренебрегнали.

Какво отличава Игдалия? Не знаем, но това, което знаем, е, че той е имал Божията похвала; той е бил Божий човек. Освен това събитието, което се случи в стаята на внуците му, ни учи на същия урок. Действията на рехавците са били неизвестни за мъжете от Юда и жителите на Йерусалим, а изглежда дори и за Йеремия; но Бог ги е познавал и ценял и е заявил, че ще възнагради рехавците за тях в Своето време (Йеремия 35:18-19). Техните действия са типични за действията на жените в 1 Тимотей 2 - дела, извършвани днес тайно, само за Божието око, които един ден ще бъдат възнаградени публично.

Да бъдеш незабележим в службата е белег на Божия човек; такъв човек не търси видно място сред братята си, а желае цялата чест да бъде отдадена на Бога и за себе си да се пази от всякакво признание или награда от хората тук долу. Той се задоволява със знанието, че Бог ще почете всяко дело, извършено за Него, в Своето време, и затова животът му е белязан от подчинение на Господа. Той не се стреми да упражнява власт над събратята си, а просто желае да служи в тишина и дискретност за Божието благоволение.

В стремежа си да извлечем поука за Тимотей като Божий човек от поведението на сестрите, ние, разбира се, изказваме добре известния библейски принцип, че само защото едно Писание не се отнася за нас, това не означава, че няма приложение за нас. По подобен начин, въпреки че говорим за характеристиките на Божия човек, тези характеристики са също толкова открити за сестрата, колкото и за брата. Това, което отличава Тимотей като Божий човек, трябва да важи и за всеки брат и сестра в Христос. Това е една от причините, поради които първото писмо на Павел до Тимотей е вдъхновено и е запазено, за да го четем и изучаваме.

Продължаваме в следващия брой.