Във време, когато човешката мъдрост и философия усилено се опитват да добавят или да променят разкритата истина на Божието слово и подобни неща стават привлекателни за много умове, искам да призова всеки вярващ от все сърце да прекара много време в разглеждане на най-простите, жизненоважни факти на християнството. Ако сме израснали със знанието за тези неща, склонността ни е да ги приемаме за даденост, без да приемаме жизнено присърце и да се наслаждаваме на голямото значение на всеки детайл от това, което Бог е разкрил в личността и делото на Своя възлюбен Син. В правилното оценяване на всички тези неща се крие удивителна сила, която само Божието дете може да познае.
Отделете време, за да размишлявате върху чудото на въплъщението на живия Бог в смирената личност на Господ Исус. Макар и Сам да е безкрайният, вечен, всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ Бог на вселената, Той е станал Човек в чудна благодат (Филипяни 2:5-7), Човек със съвършена зависимост и вяра, чието всяко действие, дума и мисъл са били красиви заради простотата си, като благодатта и истината са били чудесно съчетани във всеки детайл от личния живот и от отношенията Му с другите.
<Всичко, свързано с тази неповторима смърт на Голгота, заслужава най-дълбоко внимание и размисъл, независимо дали става дума за Неговото смирено достойнство, с което се е подчинил на горчивата вражда на човечеството срещу Него, или за още по-удивителното, ужасно понасяне на излятата Божия присъда срещу нашите грехове (подробностите за нашата вина - 1 Петрово 3:18) и срещу греха (коренния принцип на злото, олицетворен като ужасен враг на Бога-2 Коринтяни 5:21). Помислете също, че тази жертва напълно е очистила всеки вярващ от вината му (1 Йоан 1:7) и го е освободила от жестокото робство на греха (Римляни 6:22). Това освобождение не е разбрано от много християни, въпреки че те имат съвършено право на това, и никой от нас не възприема правилно пълнотата на неговото значение.
Друг въпрос за нашето внимателно размишление е, че всички вярващи са „приети във Възлюбения“ (Ефесяни 1:6). Христос е Възлюбеният на Бога, Който е възкръснал от мъртвите и е въздигнат до Божията десница, и „в Христос“ всеки вярващ е също толкова съвършено приет и възлюбен, колкото е и Самият Той пред Бога. Нека отделим време, за да помислим дълбоко за Неговото въздигане и нашето приемане в Него. И все пак нека напълно да отхвърлим разпространеното днес учение за „самолюбието“, „самооценката“ и „самоценността“. Това е само увереност в плътта. „В плътта“ човекът е безполезен: „Които са в плътта, не могат да угодят на Бога“ (Римляни 8:8). Но „в Христос“ вие сте много ценни за Бога, защото това е позиция на абсолютно съвършенство.
Свързан с това е чудесният факт, че Божият Дух е дошъл, за да се всели във всяко Божие дете в настоящия век на благодатта, за да даде разбиране (1 Коринтяни 2:12) и сила (Деяния 1:8) за истински християнски живот и свидетелство. Този факт и всичко, което е свързано с него, заслужава да му отделим най-много време, за да му обърнем внимание.
Колко е хубаво да си припомняме, че Христос е нашият Велик Първосвещеник отдясно на Бога, който се грижи за нас със съвършена благодат, предпазвайки вярващите от опасности, беди и злини (Евреи 4:14-16). Също така Той е нашият Застъпник пред Отца, който милостиво ни възстановява, ако съгрешим (1 Йоан 2:1). Ние много се нуждаем от Неговото застъпничество, но твърде лесно можем да забравим значението му.
Да се радваме и на това, че не само отделните вярващи са толкова благословени от тези неща, но и че Христос е „Глава на тялото, Църквата“ (Колосяни 1:18). Той се интересува живо от всеки член на Своето тяло и ние също трябва да бъдем такива. Той е обединил вярващите в единство, което никога не може да бъде нарушено, и очаква от нас също да действаме според тази установена истина, като изпитваме истинска любов към Неговата църква и разбираме значението на всичко, което е свързано с Неговото ръководство на тялото.
Колко сладко можем да размишляваме и за обещаната перспектива за идването на Господ Исус (Йоан 14:3). Това трябва да бъде също толкова реално за нас, колкото и онези неща, които са вече осъществени факти, защото е също толкова сигурно. Неговото значение и съпътстващите го обстоятелства могат да занимават нашия благодарен размисъл. Ако не се радвате да мислите, че ще посрещнете Неговото идване във всеки един момент, тогава прегледайте сърцето си пред Господа и прогонете всяка пречка, за да можете „да се радвате с надеждата за Божията слава“ (Римляни 5:2).
Във всички тези прости факти на живата истина (и в много други, които не са споменати тук) има такава сила, че да вдъхне живот и да стимулира вярващия да следва и служи с цялото си сърце на Господ Исус. За тази цел се нуждаем от чистата Божия истина. Павел казва на младия Тимотей: „Размишлявай върху тези неща, отдай се изцяло на тях, за да бъде напредъкът ти явен на всички“ (1 Тимотей 4:15, СИ).
Ясно е, че ни остава съвсем малко време, за да служим истински на Господа, и за да бъдем истински свидетели за Него, трябва да познаваме добре фактите, за които свидетелстваме.