Когато Господ Исус преминаваше през този свят като Човек, за да изпълни Божията воля, Неговият Отец винаги беше цел пред Него и Той постоянно разчиташе на Неговата подкрепа, както казваше в духа си в Псалм 16: „Поставих Господа винаги пред себе си; понеже Той е отдясно Ми, няма да се помръдна“ (стих 8). Колко успокояващо и подкрепящо за Господ е било постоянното усещане за близостта на Отец по пътя на послушанието и подчинението на Неговата воля. Именно знанието за присъствието на Отца при Него Го подкрепяше, когато Той обмисляше, че дори учениците Му ще Го изоставят, както казваше: "Ето, идва часът, да, вече е дошъл, когато ще се разпръснете, всеки при себе си, и ще Ме оставите сам; но Аз не съм сам, защото Отец е с Мене (Йоан 16:32).
„Аз ще му се изявя.“
Това е скъпоценно обещание на Господ към Неговите собствени: дори да са изолирани или оставени сами, те могат да получат утехата и радостта на Неговата компания. Онези, които се наслаждават на волята на Господа и в просто послушание се стремят да я изпълняват, ще имат усещането за Неговото присъствие с тях, дори както четем: „Който има Моите заповеди и ги пази, той е, който Ме обича; и който Ме обича, ще бъде обичан от Моя Отец, и Аз ще го обичам и ще му се изявя“ (Йоан 14:21).
По-рано Господ беше обещал присъствието Си на Своите колективи, като каза: „Няма да ви оставя без утеха: Ще дойда при вас“ (Йоан 14:18); сега обещанието е дадено на отделния светец. Толкова често през вековете, както и в тези последни дни, преданите Божии светии са били изолирани и оставени сами заради верността си към Христос; ако са изоставени от другите или не могат да се срещнат с верните, те все още могат да имат Христовото общение. Онова, което губят от компанията на Христос сред Своите заради верността към Него или заради обстоятелства, наредени от Него, може да бъде компенсирано от усещането за проявлението на Самия Него, както е обещано.
След като Господ възкръснал от мъртвите, Той три пъти се явил на учениците Си заедно (Йоан 21:14); но преди това се явил на Мария Магдалена. Когато обещава да се яви на отделния човек, Господ ясно заявява, че това ще бъде на този, който Го обича: колко благословено се изпълни това в явяването Му на Мария. Именно любовта към Исус я отвежда до гроба; думите ѝ към Него, докато Го мисли за градинаря, разкриват, че Той е този, който е погълнал сърцето и ума ѝ. Като плачеше, тя казваше: „Защото взеха моя Господ, а аз не зная къде Го положиха“; и отново: „Ако си Го отнесла оттук, кажи ми къде си Го положила и аз ще Го отнеса“. Колко дълбока е била нейната привързаност към Христос! Наистина любовта ѝ към Него ѝ е дала това скъпоценно проявление на самия Него.
Специалните периоди на изпитания ще докажат привързаността ни към Христос и ще покажат послушанието ни към това, което Той е поискал от нас. Тези изпитания ще донесат специалното усещане за Неговото присъствие, както и по-постоянното ходене в послушание на Христовите заповеди ще донесе по-постоянното усещане за Неговото присъствие сред нас.
За Мария проявлението на Господа е специално, както и за ученика, когото Исус обича и който в Патмос е затворник за „словото Божие и за свидетелството за Исус Христос“. На Йоан това особено проявление донесе богато разгръщане на истината не само за него, но и за цялата Божия църква.
Това е специалното проявление на Господа към него, за което Павел говори в Деяния 22:17-21; в него той е предупреден от Господа, че юдеите няма да приемат свидетелството му. По-късно, когато Павел се завръща в Йерусалим и доказва истинността на Господното предупреждение, „Господ застана до него и каза: Бъди бодър, Павле; защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим“ (Деяния 23:11).
От тези и други Писания научаваме, че като се явява на Своите, Господ не само ни носи утеха и ободрение, но и ни разкрива Своя промисъл за подробностите по нашия път, като ни предупреждава и наставлява, за да не се отклоним от пътя на послушанието. Какви радости можем да открием в такива прояви на Самия Него! Радост от общуването по отношение на Себе Си и Неговите интереси, която ни подкрепя за всякакви изпитания, с които може да се сблъскаме.
„Господ е близо.“
След като сам се е убедил в реалността на Христовото присъствие в Неговия живот на служене, апостол Павел може да насърчи светиите във Филипи с призива: „Нека вашата кротост бъде известна на всички. Господ е близо“ (Фил. 4:5). Християнинът не е призован от Бога да се изтъква пред хората, нито да се опитва да оправи този свят, нито да претендира за права за себе си в свят, където неговият Учител е отхвърлен. Ние трябва да бъдем като Христос; да проявяваме Неговата кротост, смирение и смирение; защото Той ни е дал пример, за да следваме Неговите стъпки. Вървейки по стъпките на Христос, няма нужда да се притесняваме от противопоставянето на хората, защото „Господ е близо“. Той ще ни подкрепи с небесната Си благодат и ще ни даде усещането за Своята близост.
До самия край на пътя си апостолът доказва реалното присъствие на Христос при него. Неговата вярност към Христос и преданост към Неговите интереси са накарали „всички, които са в Азия“, да се отвърнат от него; а относно явяването си пред Нерон той пише на Тимотей: „При първия ми отговор никой не застана с мен“; но може да добави: „Въпреки това Господ застана с мен“ (2 Тим. 1:15; 2 Тим. 4:16-17). Колко близо е бил Господ до Своя верен служител; стоял е точно до него, когато той е изпитвал най-голяма нужда.
„Ето, Аз съм с вас през всички дни.“
Тези думи, казани от Исус на учениците Му малко преди възнесението Му на небето, са най-голямата утеха за Неговите служители оттогава насам. Кой друг, освен Божият Син, би могъл да изрече такива думи? Обещанието за Неговото присъствие с Неговите служители е осъзнато като източник на тяхната сила по всяко време. Какви дела са били извършени в конфликтите на Евангелието поради увереността, че Христос е бил със Своите служители!
Същата вяра, която е усетила присъствието на Христос сред двама или трима, събрани в Неговото име, и която е уловила присъствието Му във времена на изолация и самота, е познала присъствието Му във времена на служба и конфликт за Неговото свидетелство. Вярата възприема Христовото присъствие, но то се осъществява съзнателно в силата на Светия Дух.
Както видяхме, самотният затворник от Патмос е бил подкрепен в смисъл, че Христос е бил с него; както и великият апостол на езичниците в борбата му за Евангелието. Симон Петър някога е ходил по водата, когато е съзнавал присъствието на Господа; и поради присъствието на Господа с него в свидетелството му, той е можел да стои и да проповядва пред множествата на Израил и да свидетелства смело за Исус пред началниците и старейшините на Израил. Израилските управници „узнаха за тях, че са били с Исус“; но не знаеха, че по-нататъшната тайна на смелостта на учениците е, че Исус е бил с тях.
Апостолските дни са отминали, но Господ все още дава Своето присъствие на Своите служители, защото думите Му са: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“. Обещанието остава за нас днес и остава за верните служители на Господ, които ще бъдат възкресени, след като църквата отиде на небето. Когато църквата бъде грабната у дома, в небето, Евангелието на Царството ще бъде разнасяно от избрани служители на Господа, а Той ще бъде с тях, за да ги подкрепя в изпитанията им и да ги осигурява в нуждите им (Матей. 25:44-45).