„Исус се изправи и извика, казвайки… който вярва в Мене… от корема му ще потекат реки от жива вода“ (Йоан 7:37-38). „Светият Дух в нас, разкривайки Христос, става, като живее в нас, когато сме повярвали, река в нас, а така и за другите“. Имайки предвид тази истина, си помислих, че можем да разгледаме как да бъдем „канал на благословение“ за другите. Както пита химнът в старите евангелски песнопения: „Животът ти канал на благословение ли е?“
- За да бъде ефективен, каналът изисква входна точка. В горния текст ни е дадена такава информация: "Който вярва в Мене". Това е мястото, откъдето трябва да започне всичко, защото е съвсем безполезно някой да се стреми да бъде канал за благословение за другите, ако не е изпитал благословението за себе си. Може да ви се струва излишно да го казваме, но е факт, че в неделните училища и в други подобни дейности има стотици мъже и жени, които не са се обърнали. Преди благословението да потече навън, то трябва да бъде прието в сърцето. "От неговите ВЪТРЕШНИ ЧАСТИ ще потекат реки от жива вода." Източникът на благословението се намира не в него, а в Този, в когото е повярвал. "Който вярва в МЕН" е това, което е жизненоважно и незаменимо. И така, трябва да започнем с тази истина, че истинският канал за благословение към нуждаещия се свят трябва да бъде ПОВЪРНАТ човек. Именно с тази истина трябваше да започне самарянката в Йоан 4: "Водата, която ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира във вечен живот." Истинският канал трябва да е човек, който е получил вечен живот. В Йоан 7 Господ Исус говори за изтичане към други хора, но то трябва да има своя първоначален приток, както е съобщено в Йоан 4.
- За да бъде полезен, каналът трябва да е напълно свързан с източника на захранване. Може да изглежда, че няма голяма разлика между тази точка и първата мисъл, но има разлика. Фактът, че съм бил обърнат, сам по себе си не ме прави ефективен канал. Много млади християни са насърчавани да "дават свидетелство" и макар понякога това да е полезно, понякога води до нездравословното им занимание със себе си и собствения им опит. Живите води не са в мен или в моя опит; те се намират в Христос, чрез Духа, и връзката трябва да бъде здраво направена там. В алегорията за лозата, разказана от Господ Исус в Йоан 15, Той казва на учениците Си: "Без Мен не можете да сторите нищо". Думата, преведена като "без", означава извън или отделен от. Ако пръчката на лозата се откъсне от стъблото, тя ще изсъхне и ще умре; тя няма самостоятелен живот, а живее и дава плод само когато е жива част от лозата и черпи сокове от този източник. Що се отнася до ефективното служене, никой не може да бъде канал за благословение, ако не е в жива връзка с Източника на благословение и не е ангажиран да носи помощ от този източник на онези, които се нуждаят от нея. Свидетелството на вярващия за Господ може да бъде ефективно само ако е напълно и здраво свързан с Него в собствения си живот и служба.
- Истинското предназначение на канала е да ПРЕВОЗВА доставките до мястото на доставка. Вярващите не са благословени, за да седят и да "прегръщат благословението си в собствената си пазва", а за да бъдат канали за благословение за другите. На друго място Павел казва на коринтяните, че Бог е "възсиял в сърцата ни за просветление на познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос" (2 Коринтяни 4:6). Той милостиво е насочил тази скъпоценна светлина в сърцата ни, за да можем да бъдем Негови светлини в един тъмен и нуждаещ се от помощ свят. Не всички от нас имат еднаква функция или еднакви способности. Някои ще бъдат използвани от Учителя в една форма на служба, а други - в друга. Въпреки че Моисей и Аарон са били типични мъже, те също са живели своя индивидуален живот като вярващи и са били различни в службата си. Такива са били и Давид и Соломон, както и много други. По този начин и ние имаме своята специфична форма на служба: "На всекиго неговата работа". Каквото е планирал за нас да вършим Господарят на цялата работа, това е наша отговорност. Като канали важното за нас е да предадем всичко, което е поверено на нашето доверие, до мястото на доставката. Както приемаме, така трябва и да изливаме. Не можем да раздаваме това, което не сме приели; но има и друга страна на истината: това, което сме получили от името на другите, е наша отговорност. Ние трябва да го предадем. Апостол Павел разказва на коринтяните как е осъществил службата си като канал. В първото послание (11:23) той споменава какво е получил от Господ и как им го е предал; след това в глава 15:3 отново споменава, че им е предал това, което е получил от Господ за тях. В първия случай се набляга на източника. Господ е този, който му съобщава това, което той трябва да предаде на светиите. Във втория случай се подчертава фактът, че той вярно е предал посланието.
- Следователно каналът трябва да е ЧИСТ, за да може да пренася незамърсено преминаващото през него вещество. Никой от нас не би се опитал да се представи за безгрешен. Всъщност е отбелязано, че най-преданите вярващи са били най-съзнателни в провала си. Въпреки това не можем да бъдем канали за благословение на другите, ако собственият ни живот е опетнен от греховни практики. Ние трябва да бъдем чисти. Дори по времето на закона това е било наредено: "Бъдете чисти вие, които носите Господните съдове" (Исая 52:11). Може би този текст би могъл да се перифразира така: "Бъдете чисти вие, които носите канали за Господа". Ако искаме да бъдем ефективни като канали за благословение, трябва да бъдем свободни от замърсяванията, които са обичайни за обществото около нас и се приемат в днешния свят като почти нормални.
- За да бъде полезен, каналът за благословение трябва да бъде изчистен от всякакви блокажи. Има много неща, които може би не могат да бъдат определени като греховни, но които са пречещи елементи. Искам да кажа, че прекомерното внимание към хобита, дейности в свободното време, бизнес дела и други интереси може да се разглежда като пречещо на изтичането на благословения, макар и да не е действително зло. Разбира се, правилно е да се занимаваме с много от тези въпроси, но НЕПРАВИЛНОТО наблягане на нещо може да се окаже пречка. Всеки вярващ трябва да проучи тези неща за себе си и да вземе необходимото решение за каквато и да е корекция, която може да е необходима, за да се запази каналът чист.
- Каналът за благословии трябва да бъде ПОСТОЯНЕН. Не е необходимо да се набива на очи, но голямо благословение често се преживява там, където надеждната християнска служба се извършва тихо пред Господа и за Негова слава. Един приятел, който дълго време живял в Кения, ми разказа, че местното водоснабдяване внезапно спряло. Водоснабдяването се е поддържало от таран (вид помпа, която се задвижва само от силата на водата), който е бил инсталиран толкова отдавна, че никой не е знаел къде се намира. Затова се наложило да се проследи тръбата за захранване до малкия водопад, където преди години бил монтиран таранът. Той вярно и незабелязано е продължавал своята ценна работа. Беше установено, че една шайба се е износила, и когато тя беше заменена с малко средства, рампата отново започна своята полезна работа. Верността към поетия ангажимент е ценна част от службата. В управлението това изглежда е първостепенна необходимост. "От управителите се изисква да бъдат верни". Служенето от време на време или с прекъсвания не е толкова ценно, колкото постоянството в работата.
- Християнинът, който се стреми да изпълнява функцията си на проводник на благословии, трябва да има СЪСТРАДАНИЕ. Всяка работа от този вид е отговорна; тя изисква време, усилия и човек трябва да е изцяло ангажиран с нея. Нищо, което струва по-малко, не е толкова ефективно. Никой не може да се съмнява, че Господ Исус е отдал Своята благословена служба по този начин, разбира се, по-пълноценно, отколкото някой друг би могъл да служи. Четем: "Исус ... се развълнува от състрадание към тях и изцели болните им". Отново и отново можем да видим как Неговото нежно сърце е било докоснато от тъжното състояние на човека и как Той е служил в този дух. Служба, която е студена, безсърдечна и лишена от чувства, със сигурност ще се провали.