„Господ е моят пастир“ Той познава овцете Си. Преброява ги и ги нарича по име. Той върви пред тях. Те вървят след Него, когато Той ги води, през потоп или пламък.
Двадесет и третият псалм разкрива пред нас благословиите на онзи, който поема по пътя си през този свят с Господ Исус като свой Пастир.
Псалмът е тясно свързан с предходния псалм, както и със следващия. И трите Псалми се отличават с изключителна красота и стойност, като се има предвид, че във всеки един от тях Христос е голямата тема. Псалм 22 представя Господ Исус като Светата Жертва, която принася Себе Си без недостатък на Бога, на кръста, за да отговори на Божията святост и да осигури Своите овце. Псалм 23 представя Господ Исус като Пастир, който води Своите овце през пустинния свят. Псалм 24 представя Господ Исус като Цар - Господ на войнствата - който въвежда Своя народ в славата на Царството.
Псалмът започва с великото твърдение: „Господ е моят пастир“. Всеки вярващ може да каже: „Господ е моят Спасител“; но дали всички ние сме се подчинили окончателно на Неговото ръководство, така че всеки от нас да може да каже: „Господ е моят Пастир“? Той ни е казал, че е „Пастирът“; но дали всеки от нас Му е казал: "Ти си „моят Пастир“? Приехме ли Го не само като наш Спасител, Който умря за нас, за да ни спаси от греховете ни, но и подчинихме ли се на Него като на наш Пастир, за да ни води у дома през всички наши трудности?
Нека за момент си представим стадо овце без пастир. Те са нуждаещи се, глупави, слаби и плахи същества. Ако бъдат оставени сами да поемат по пътя си през пустинята, какво ще се случи? Тъй като са гладни, скоро ще умрат от глад; тъй като са глупави, ще се лутат и ще загубят пътя си; тъй като са слаби, ще се уморят и ще паднат по пътя; а тъй като са страхливи, ще избягат пред вълка и ще се разпръснат.
В противовес на това нека се запитаме какво ще се случи, ако овцете поемат по пътя си под ръководството на пастира? Ако овцете са гладни, пастирът е там, за да ги води към зелени пасища; ако са глупави, той е там, за да пази скитащите им крака; ако са слаби, пастирът е там, за да води нежно овцете си и да носи агнетата; ако са страхливи, той е отпред, за да ги води през неравните долини и да ги защитава от всеки враг.
Очевидно е, че в стадо без пастир всичко зависи от овцете, а това трябва да доведе до катастрофа. Също толкова ясно е, че ако пастирът върви напред, а овцете го следват, това ще означава безопасно пътуване за овцете с многобройни благословии по пътя.
Това наистина е картината, която наистина представя пътуването на християнското стадо през този свят; защото не казва ли Сам Господ, че Той е „Пастир на овцете“, че „Той нарича овцете Си по име“, че „Той върви пред тях, а овцете вървят след тях, защото познават гласа Му“ (Йоан 10:2-4).
Двадесет и третият псалм ни представя това благословение на Пастира, който върви напред, а овцете го следват. Ние, уви, в своята самоувереност понякога можем да изпреварим Пастира или пък да станем невнимателни и да изостанем далеч назад. Но при наличието на двете условия - Пастирът да води, а ние да го следваме - можем да разчитаме на подкрепата на Пастира във всяка трудност, която ни предстои да срещнем.
Псалмистът разглежда седем различни обстоятелства, с които може да се сблъскаме:
- Нашите ежедневни нужди.
- Нашите духовни нужди.
- Нашият провал и тъпота на душата.
- Сянката на смъртта.
- Наличието на врагове.
- Дневният кръг.
- Перспективата за вечността.
Всички тези неща могат да се изпречат на пътя ни по различни начини и по различно време, и ако бъдем оставени да се справим с тях със собствени сили, със сигурност ще ни връхлетят ужас и бедствие. Въпреки това, когато Господ е нашият Пастир, за да ни води по пътя, можем с увереност да посрещнем пътуването, което води към славата, въпреки трудностите, които може да се изпречат на пътя.
Тъй като всяко благословение в псалма произтича от първото голямо твърдение: „Господ е моят Пастир“, можем да започнем всеки стих с тези думи: „Господ е моят Пастир“.
На първо място (ст. 1), това са ежедневните нужди на тялото. Как трябва да се задоволяват те? Псалмистът не казва: „Имам добра служба, няма да ми липсва“; или: „Имам добри приятели, които ще се грижат за мен, няма да ми липсва“; или: „Имам достатъчно средства, няма да ми липсва“; или: „Имам младост, здраве и способности, няма да ми липсва“.
По всички тези начини, както и по много други, ГОСПОД може да посрещне нуждите ни, но псалмистът не говори за нито едно от тези средства. Той гледа отвъд всички вторични причини и провиденциални пътища и вижда ГОСПОДА; и когато ГОСПОД върви пред него, а той самият го следва, може да каже: „ГОСПОД е моят Пастир, няма да имам нужда“.
Второ (ст. 2), по пътя на пустинята има не само временни, но и духовни нужди. За християнина светът наоколо е празна пустиня. В цялата му преходна суета няма нищо, което да нахрани душата. Пасбищата му са сухи и безплодни, а водите му - само води на раздори. Ако „Господ е моят Пастир“, Той ще ме заведе на Своите зелени пасбища и край тихите води.
Колко бързо удоволствията на този свят потискат дори неговите почитатели. Духовната храна, осигурена от Пастира, е винаги свежа, защото Той води към „зелени пасища“. Нещо повече, Пастирът не само храни, но и насища, защото кара овцете Си да „лежат на зелени пасища“. Никоя гладна овца не би легнала сред изобилие. Тя първо би се нахранила, а когато се насити, би легнала. Освен това Пастирът води край тихи води. Водите на потока, които вдигат най-много шум и показност, са винаги там, където скалите са най-много и водите са плитки. Тихите води са тихи, но дълбоки. Пастирът може да успокои душите ни и да утоли духовната ни жажда с дълбоките Божии неща, далеч от шумните и плитки разправии, които занимават хората и твърде често отвличат вниманието на християнина.
На трето място (стих 3), докато преминаваме през този пустинен свят, можем да се провалим в следването на Пастира; и освен че не сме успели, можем да се уморим в пътя и да се притъпим в чувствата си. Дори и така, ако „Господ е моят Пастир“, „Той възстановява“ или „съживява“ душата ми. Нека обаче не забравяме, че „Той“ е този, който „възстановява“. Понякога почти изглежда, сякаш си мислим, че когато сме се уморили от странстването си, можем да се възстановим с наши усилия и в наше време. Това не е така. Ние можем да се лутаме, но само Той може да ни възстанови. Наоми, възстановена от странстването си в Моавската земя, може да каже: „Аз излязох“, но - добавя тя - „Господ ме върна у дома“. Тя казва: „Аз излязох, но Господ ме върна“. Благословено да бъде Неговото име, Той може да възстановява и възстановява. Ако не беше така, Божият народ на земята нямаше да е нищо повече от голямо общество от отстъпници.
Нещо повече, Той не само възстановява, но и след като ни е възстановил, ни води по „пътеките на правдата заради Своето име“. Уви, колко често дори в искреност и ревност можем да се отклоним в пътища на самоволието, които са несъвместими с Неговото име, само за да докажем колко малко на практика позволяваме на Господ да ни води като наш Пастир. Пътят на праведността, по който Той води, е „тесен път“, в който няма място за самоувереността на плътта, и може да бъде извървян само ако имаме пред себе си Господа като наш Пастир. Дори и това открил един апостол, когато с истинска искреност и ревност, и все пак с голяма самоувереност, казал: „Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт“.
Четвърто (ст. 4), трябва да се изправим пред „долината на смъртната сянка“. Дори и да сме живи и да останем до идването на Господ и да не сме преминали лично през смъртта, все пак отново и отново трябва да се сблъскваме с тази тъмна долина, когато един по един ни отнемат близките ни. В по-широк смисъл, какво друго е нашето преминаване през този свят, ако не пътуване през долината на смъртната сянка? Защото над всички звучи звънът на отминаващата камбана.
Въпреки това, ако ГОСПОД е нашият Пастир, можем да кажем заедно с псалмиста: „Няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мен.“ Господ може да каже: „Ако някой пази думите Ми, няма да види смърт до века“ (Йоан 8:51). Господ не казва, че няма да премине през нея, а че няма да я види. Онези, които стоят около смъртното ложе на умиращия светец, може би наистина виждат смъртта, но този, който действително слиза в тъмната долина, вижда Исуса. Дори и да се наложи да минем по този път, това е само преминаване „през“. И преминаването е много кратко, защото не е ли писано: „Отсъстващ от тялото… присъстващ с Господа“? И при това преминаване през долината Господ не само е с нас, но Той присъства със Своя жезъл и със Своята тояга - жезълът, за да отблъсне всеки враг, тоягата, за да ни подкрепи в цялата ни немощ.
На пето място (ст. 5), в този пустинен свят сме заобиколени от врагове, които искат да ни лишат от благословиите ни и да попречат на духовния ни напредък. Но ГОСПОД е нашият Пастир, който ни приготвя пиршество в самото присъствие на нашите врагове. И не само това, Той подготвя Своя народ за пиршеството, защото помазва главата с елей и не само напълва чашата, но я прави да прелива. Той прави за нас много повече, отколкото ние някога сме правили за Него в дните на Неговата плът; защото, макар че един от фарисеите пожела да яде с Него и с чудесна благодат Господ седна на трапезата в дома на фарисея, Той трябва да каже: „Главата Ми с елей не помаза“.
На шесто място (ст. 6) е ежедневният път, по който трябва да вървим „през всичките дни“ на живота си. Всеки ден от живота ни носи своя непрекъснат кръг от задължения, трудности и обстоятелства, малки и големи. Но ако следваме Пастира, ще открием, че „добротата и милостта“ ще ни следват. Ако бяхме по-близо до Господа, следвайки усилено Пастира, нямаше ли с по-ясно виждане да проследим ръката Му в малките неща от ежедневието и да открием в тях Неговата доброта и милост?
Седмо и последно, като погледнем отвъд дните на нашия живот към великата вечност, която се простира отвъд, виждаме, че ако Господ е нашият Пастир, то той е не само, за да ни води през пустинята, но и за да ни върне у дома, за да „живеем в дома Господен завинаги“. За християнина това е домът на Отца; там да живее отвъд всички телесни нужди, със задоволени всички духовни копнежи, където не може да се намеси никакъв неуспех, не може да изстине сърцето, не може да дойде никаква сянка на смъртта, не може да се приближи никакъв враг, но където наистина чашата ще прелее. „Дните на живота ми“ ще завършат „в дома Господен завинаги“. В това велико домашно събрание няма да липсва нито една от Неговите овце. „Онези, които си Ми дал, Аз опазих и никоя от тях не се е изгубила“ (Йоан 17:12). Преди много години светият Ръдърфорд пише: „Какво мислите за Неговата любов? Какво ще кажете за тези нозе, които тръгнаха нагоре-надолу по света, за да търсят изгубените овце на Неговия Отец, прободени с гвоздеи? Очите, които често се издигаха към небето към Бога в молитва, изморени от сълзи? Главата Му, прободена с тръни? Лицето, което е по-светло от слънцето, цялото осакатено, а косата изтръгната от бузите Му? Той пое срама и ти даде слава. Той пое проклятието и ви даде благословение, Той пое смъртта и ви даде живот… Като Главен пастир Той ще направи отчет за всички Свои агнета и ще каже на Своя Отец: Това са всички Мои овце. Минах през гори и води, през храсталаци и тръни, за да ги събера, и нозете Ми бяха прободени, ръцете Ми и страната Ми - прободени, преди да успея да ги хвана; но сега те са тук.“
Като помним всичко, което Той е направил за нас в миналото, когато като Добрия Пастир е дал живота си за овцете, и като знаем всичко, което Той ще направи за нас, когато дойде като Главен Пастир, можем да погледнем в лицето Му по време на сегашното ни пътуване в пустинята и да кажем,
„ГОСПОД Е МОЯТ ПАСТИР“.