Нашият любим г-н Д. Н. Дарби посочи трите изключителни теми на тази глава, а именно:
- "Божията воля" (Евреи 10:1-10),
- "Словото на Христос" (Евреи 10:11-14), и
- "Свидетелството на Светия Дух" (Евреи 10:15-18).
Всички те се съчетават, за да ни подготвят за подхода. В първия стих на главата има три думи, които изискват внимание и ще помогнат да се изясни голямата тема на тази беседа.
Те са: „Сянка“, „Образ“ и „Съвършенство“. "Сянката може да бъде причинена само от вещество. Образът е представяне. Думата, предадена като „съвършенство“, тук всъщност означава „завършеност“. Цялата система на „закона“ е била само сянка, а не субстанция. Христос и небесната система, чийто център е Той, образуват субстанцията. Тези небесни духовни неща не биха могли да бъдат представени в земен материален ред. Следователно завършеността не би могла да бъде постигната чрез земна материална сянка. Слабостта на целия първи ред е демонстрирана в началния стих. Ако имаме предвид тези три неща, ще бъдем готови да прехвърлим мислите си от сянката към субстанцията, както се вижда в стих 7; от материалното към духовното, както се вижда в стих 9; и от несъвършенството към съвършенството, както се вижда в стих 14.
Споменава се институцията на жертвоприношението на животни и проливането на кръв, за да се реши въпросът за греха. Казано ни е, че това е сянка. Каква е тогава същността? Това е съвършеното дело на Христос, замислено във вечността. Това е ясно заявено в стих 7: „В томчето на книгата“. Трябва да помним, че Той не умира само за да изпълни типовете. Неговата смърт е била предвидена във вечността, а различните типове са били сянка във времето. Ако тогава мислим, че Неговата смърт, посъветвана във вечността, е била първична и в резултат на това във времето приносите са принесени вторично, можем ясно да разберем защо цялата система на закона е била само сянка! Тогава несъвършенството на първия ред се засвидетелства в този факт. Да се повтаря всяка година доказва, че онези, които са пристъпвали (Превод на Дж. Н. Дарби), никога не са били усъвършенствани чрез тези жертви. Ако веднъж бяха станали съвършени, нямаше да има повече нужда от жертвоприношение. Следователно сянката носеше своето собствено свидетелство за несъвършенство, тъй като приношенията се повтаряха постоянно. Да, вместо да свидетелстват, че греховете са били премахнати, те многократно напомняха, че греховете не са били премахнати. Те постоянно напомняха за греховете, както е посочено в стих 3. Причината за това е ясно посочена в стих 4: „Защото кръвта на юнците и козите (не е) способна да отнеме греховете“. Обърнете внимание на твърдението: „отнема греховете“. Това включва делото на умилостивяване от страна на самия Христос! За да се осъществи това, е било необходимо Този, Който е същността на всички сенки, да дойде на света в човешка възраст.
Сега се оказва, че всички жертви, принесени по Закона, не са доставили удоволствие на Бога (ст. 6). Причината за това е, че те не могат да направят човека годен да влезе в Божието присъствие. Но когато Той идва в света в приготвеното за Него тяло (Лука 1:35), четем: „Ето, идвам (в свитъка на книгата е написано за Мене) да върша, Боже, Твоята воля“ (ст. 7). Неговото идване на света е плод на Вечния съвет. Писането в Писанието носи мисълта за това, което е неизменно (вж. Лука 3:4; Откр. 21:27). Нищо в тази книга не може да бъде променено. Думата „свитък“ и тук е интересна. Тя е kephalis (вж. бележката под линия на Дж. Н. Дарби) и означава „заглавие“ или „обобщение“. Тя би могла да подскаже, че предметът на вечния съвет е обобщен в това: „Ето, дойдох да върша Твоята воля, Боже“. Всеки детайл от Божията воля е бил нареден във вечността и Христос идва в света, за да я осъществи. „Той отнема първото, за да утвърди второто“ (ст. 9). Сянката се премахва, за да може да остане същността. В 9 глава споменахме за първо и второ място, но в този стих става дума по-скоро за първия и втория ред. Без съмнение първият ред е допуснал човека до първото място, но вторият ред е приспособил човека за второто място (т.е. вътре в завесата).
Колко прекрасно е да прочетем по-нататък: „чрез която воля ние се осветихме чрез принасянето на тялото на Исус Христос веднъж завинаги“. Той взе това тяло, за да изпълни Божията воля, и тук ни се казва, че Бог е пожелал нашето освещение. И така, идвайки на света, за да изпълни Божията воля, тук четем, че Той е направил това, като е осветил свещеническо общество, което по този начин е пригодено да влезе в Божието присъствие. Това дело е било толкова съвършено, че никога не се е налагало да бъде повтаряно. След като извършил делото, Той „седнал за вечни времена“ и в резултат на това ние сме „съвършени за вечни времена“ (ст. 12-14). Това съвършенство никога не е било осъществено, докато сенките са вървели, защото греховете не са били премахнати. С една жертва Той е решил въпроса завинаги. То е означавало освещаване на една компания, пълна или напълно снабдена с всичко, от което се нуждае, за да бъде пригодена за Божието присъствие. Именно за това съвършено дело, извършено веднъж завинаги, свидетелства Светият Дух. Какъв контраст в двете системи. Първата напомня за греховете, а втората казва, че те вече не се помнят. В първата система те се припомнят, защото не са били отстранени. Във втората система те не се помнят повече, защото са били отстранени (стих 17). Тъй като при стария ред годината се сменяше с година, общият брой на греховете се увеличаваше, защото греховете от миналата година не бяха отстранени. Спомняха се наново всяка година, когато общият брой се увеличаваше, докато накрая общият брой се спомни за последен път, на главата на Христос на Кръста, но този път те бяха отстранени. Сега, в резултат на това, те повече няма да се помнят. Именно за този факт свидетелства Светият Дух, следвайки съвършеното дело на Христос на Кръста. „Божията воля“ е била те да бъдат отстранени. „Делото на Христос“ ги е премахнало. „Свидетелството на Светия Дух“ за нас ще има предвид приемането му от нас чрез вяра. Вярата от наша страна е първата стъпка за приближаване към Божието присъствие (ст. 22).
Сега стигаме до призива „приближете се“ (ст. 22). Всичко, което ни държи далеч от Бога, е премахнато чрез смъртта на Христос, за да можем със свята смелост да се приближим до Божието присъствие. От една страна, Неговата кръв ни е приготвила да влезем, а от друга, тя е отговорила на Божиите изисквания. Ние сме годни да отидем там и Бог в Своя праведен и свят характер може да ни допусне там. Христос е посветил този път за нас, като е влязъл, ставайки свещеник чрез Своята кръв. Казва се, че пътят е „през завесата, т.е. през Неговата плът“, което се отнася до Неговото Човечество. Именно като е станал човек, Той е отворил за нас пътя към Божието присъствие. В Него и откровението, и приближаването са пълни. Бог е бил разкрит в Него и вследствие на това ние отиваме при Бога в светлината на това разкритие, в Него. Той е апостолът и първосвещеникът на нашата изповед. Бог, който излиза в откровение в Него, се вижда типично в разкъсването на завесата на храма, когато Той умира. Нашето влизане при Бога се вижда по-скоро в завесата на Скинията (Евреи 9:3). Това е сградата, която ни е представена в това Послание, а не Храмът. Нямаме данни завесата на Скинията да е била раздрана! Това е Христос в мъжко достойнство, независимо дали идва от Бога като апостол или отива при Бога като първосвещеник. Разбира се, трябва да освободим съзнанието си от материалното и да разберем духовния смисъл, както го виждаме в самия Христос. Влизането в Светая Светих означава, че сме съзнателно в Божието присъствие във вярата на душите си - в присъствието на Бога, Който е съвършено разкрит в Своя Син. Когато попаднем там, ние се оказваме в компанията на Великия свещеник над Божия дом. В отговор на Аарон и неговите синове в деня на посвещението, ние имаме Христос и Асамблеята в благословията на „Небесното призвание“ и във функцията на новата духовна компания, вътре в завесата. Първосвещеникът или Главният свещеник би бил относителен спрямо компанията, но Великият свещеник би бил абсолютен, поради това, че Той е Кой е. Първото би ни говорило за Неговата безкрайна благодат в приобщаването ни към Себе Си, но второто би запазило Неговото лично достойнство, защото Той е „Синът, усъвършенстван за вечни времена“.
Ето ги и стимулите, които ни насърчават да се приближим до Бога. Кръвта на Исус отговаря на Божиите изисквания и премахва греховете ни. Вследствие на това Той е открил нов и жив път за влизане при Бога. Като е станал човек, Той е разкрил съвършено Бога като апостол и, все още в човешка възраст, е влязъл в Бога като Първосвещеник. Чрез това откровение ние можем да познаем Бога и сега в Него като плод на Неговото дело можем да отидем при Бога. Тогава, когато се приближаваме с вярата на душите си, ние съзнаваме, че сме в Неговата компания като Велик Свещеник над Божия дом. Присъединяваме се към Него там като Служител на Светилището и Той ни подкрепя и води в поклонението на Бога.
Сега имаме призива: „Да пристъпим с истинско сърце, с пълна увереност във вярата, като поръсим сърцата си от порочна съвест и измием тялото си с чиста вода.“ Позовавайки се отново на Аарон и неговите синове, научаваме, че те са били измити с вода и след това поръсени с кръв (Изход 29:4, 29). Водата е за очистване, а кръвта - за изкупление. Измиването с вода ще ни даде „истинско сърце“, що се отнася до нашето състояние. Поръсването с кръв ще ни даде „пълна увереност във вярата“ по отношение на вината ни. Думата, преведена тук като „чист“, е katharos и всъщност означава чист. Конкордансът ще покаже, че думата за очистване в Евреи 9:14; 10:2 е същата като тази, използвана тук за „чист“. Във всеки случай тя означава „чист“. Двойният резултат е, че имаме чисто сърце и чиста съвест. Първото би ни дало ново състояние в резултат на измиването с вода, т.е. морално очистени чрез словото. Второто ни дава чиста съвест като вярващи в скъпоценната кръв на Христос. Пътят е открит от божествена страна чрез Христос, който прави Бога известен и влиза при Бога. От наша страна ние сме пригодени да се възползваме от тази привилегия като хора с чисто сърце и чиста съвест. Всичко за Бога и за нас е извършено от Христос, който по този начин е изпълнил Божията воля, като е осигурил група, която да се приближи до светилището, за да се поклони на Неговата хвала и поклонение.
Нека знаем какво е да се присъединим към Христос като Велик Свещеник над Божия дом и като Служител на Светилището, за да може под Неговото ръководство, като свързани с Него в Божието присъствие, Той да води сърцата ни в хваление и поклонение за удоволствието на Своя Бог и Отец.