"И Давид стана и побягна в онзи ден, като се боеше от Саул, и отиде при гатския цар Ахис. И слугите на Ахис му казаха: „Този Давид не е ли цар на земята? Не пееха ли един на друг за него в танците, като казваха: Саул изби хилядите си, а Давид - десетте си хиляди? И Давид запази тия думи в сърцето си и много се уплаши от гатския цар Ахис. И той промени поведението си пред тях, престори се на луд в ръцете им, драсна по вратите на портата и пусна слюнката си да падне върху брадата му. Тогава Ахиш каза на слугите си: Ето, виждате, че човекът е луд; защо тогава го доведохте при мен? Имам ли нужда от безумци, та доведохте тоя човек да играе безумец пред мен? Този човек ще влезе ли в дома ми? И тъй, Давид си отиде оттам и избяга в пещерата Адулам; и когато братята му и целият му бащин дом чуха това, слязоха там при него. И всички, които бяха в беда, и всички, които бяха в дълг, и всички, които бяха недоволни, се събраха при него; и той стана началник над тях; а с него имаше около четиристотин мъже“ (1 Царе 21:10-22:2).
„А всичко това им се случи за пример и е написано за назидание на нас, върху които е дошъл краят на света“ (1 Коринтяни 10:11).
Очевидно е, че страхът доминира във времето, в което живеем. През последните няколко месеца можем да видим как страхът парализира човечеството, но още по-лошо - как влияе на истинските вярващи, които само допреди няколко месеца се хвалеха с това, че се доверяват на Бога.
Едно от най-силните качества на Писанието е, че то е живо и приложимо във всеки период от живота ни. Историческите книги са изключително полезни, тъй като представят пред нас исторически факти, случили се с реални хора; защото е ясно, че Писанието не е теоретично или ограничено в своето въздействие до определен исторически период.
Известно е, че Давид е един от най-храбрите мъже, живели някога. Историята в 1 Царе 17 ясно показва храбрия му дух, въпреки че в очите на хората той не е бил равностоен на Голиат. Тайната на неговата храброст не е в безгрижния му дух, а в това, че е имал правилна преценка за Голиат (необрязан филистимец) и също така е имал правилна перспектива за силата на живия Бог. И за учудване на всички наоколо този млад мъж, който имаше вяра в живия Бог, преодоля страха, характерен за цялата израелска армия, донесе победа и даде кураж на хората около него. Интересно е обаче, че няколко глави по-късно виждаме същия Давид да се държи по противоположен начин.
И винаги съм се чудил: Защо? Да не би духът на страха да е завладял сърцето му? Нека пред Господа да изследваме това и да изследваме собствените си сърца.
Страх от Саул
Първо, страхът му от Саул го кара да забрави какво му е обещал Бог: че ще получи престола, което означава, че Бог ще го запази, докато изпълни обещанието Си, защото Бог не е човек, за да лъже. Този страх го накара да напусне наследството си и да потърси защита от филистимците. Когато страхът владее и нашите сърца, ние също ще изгубим от поглед наследството си и всички Негови обещания никога да не ни напусне или изостави ще намалеят в очите ни. Писанието казва, че Господ е нашето наследство. Нека винаги помним, че Господ е нашият щит.
Страх от Ачиш
След това страхът от Ахис, филистимския цар. Трудно е да се повярва, че смелият Давид, който действаше с цялото си достойнство и се доверяваше на Бога пред Голиат, би се държал така пред Ахиш. Ако Давид във времето на страха си е действал по този начин, то и ние сме в опасност да постъпим като безумци, когато изгубим от поглед Господа и се опитаме да намерим защита в света, неговите методи, съвети и гледна точка. Колко тъжна е била тази гледка за Давидовите мъже, когато са наблюдавали как техният водач се държи по такъв начин, защото е бил загрижен и се е страхувал за своята безопасност, забравяйки достойнството, което трябва да характеризира онези, които се боят от Господа, търсят Неговата ръка за защита и Му се доверяват във всички свои обстоятелства.
Но слава Богу, че историята не свърши дотук. Давид разбра, че безопасното му място е в пещерата Адулам, което означава „свидетелство за тях“. Макар че дворецът на Ахиш може би е бил по-удобен от пещерата Адулам, в тази пещера той наново научава силата и закрилата на Господ, защото пише в Псалм 56:11 и в Псалм 34 за учебния си опит там. Но както страхът е заразен, така и смелостта е заразна: В пещерата Адулам имаше хора, които бяха привлечени от Давид въпреки състоянието си - в стрес, дългове и недоволство. И все пак те откриха, че при Давид ще бъдат в безопасност дори в неудобството на пещерата. Това е свидетелство за всички, които искат да преодолеят страха. Защото от пещерата Адулам излязоха тримата силни мъже, излагайки живота си на опасност, за да задоволят копнежното желание на своя господар Давид и да му донесат чаша вода, за да освежат сърцето му. Страхът изчезна (1 Летописи 11:15-19).
Страхът от смъртта
„И тъй, понеже чадата са участници в плът и кръв, то и Той самият също взе участие в тях, за да унищожи чрез смъртта оногова, който имаше властта на смъртта, сиреч дявола, и да освободи онези, които поради страх от смъртта през целия си живот бяха в робство“ (Евреи 2:14-15).
В Новия завет Божият Дух ни казва, че едно от най-страшните оръжия в арсенала на Сатана е страхът от смъртта, защото той държи хората в робство. В края на краищата Писанието ни казва, че смъртта е „цар на ужаса“, и днес Сатана реве като лъв, за да всее страх в сърцата ни. Но днес ние имаме повече, отколкото Давид някога е имал. Имаме пълното дело на Христос, Който унищожи онзи, който има властта на смъртта, дявола (Евреи 2:14-15), и ни освободи от страха от смъртта. Защото смъртта, за която апостол Павел ни казва в 1 Коринтяни 15:26, че е последният враг, е лишена от жилото си, а тя, смъртта, се превръща в средство за пренасянето ни в Рая, ако Господ още не е дошъл за Своите.
Ако Давид не е имал това знание, нито е бил обитаван от Светия Дух, как трябва да реагираме на страха в момента ние, които имаме всички тези ресурси? Саул, тип на човека в плът или на плътта в нас, всява страх и ни кара да изгубим от поглед християнското си наследство, което включва обещанието за закрилата на Господ. Страхът от филистимците около нас с техните новинарски медии и т.нар. експерти по темата ще ни накара да се държим по недостоен начин и да опозорим името на Христос, за когото сме призвани.
Но онези, които са Божието семейство, обичани от Отца и Сина и обитавани от Светия Дух, ще живеят в кръга на божествената любов и ще казват: „В любовта няма страх, а съвършената любов прогонва страха, защото страхът има мъчение. Който се страхува, не се е усъвършенствал в любовта“ (1 Йоан 4:18).
Наистина страхът е изключително силна емоция и Йоан в своето Послание ни казва, че той измъчва, но съвършената любов прогонва страха. Нека се поучим от тези ясни уроци в Божието слово, нека придобием смелост, нека ходим в достойнството на Божиите синове и нека не се страхуваме от техния страх, а да поставим Христос като Господ в сърцата си и да ходим в светлината на това познание.
Светът наблюдава как християните, които твърдят: „Макар и да вървя в долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от нищо зло, защото Ти си с мен“, вървят сред днешното объркване и страх, причинени от Ковида 19.
Имаме ли нещо, което невярващите в Христос нямат? Имаме Господ и с Него имаме единствената сигурност и безопасност, която всеки може да получи.
Трябва да предложим това на света, който е изпълнен със страх и безпокойство и който се отправя към вечността в огненото езеро; те се нуждаят от нашия Господ Исус и Неговото велико спасение. Защото това е единственото дадено от Бога лекарство, което ще премахне страха от сърцата на човешките деца днес. Но те няма да приемат това от нас, докато не видят практическия му израз в нас и реалността, че живеем това, в което вярваме и което проповядваме.
Днешният свят и неговите експерти се интересуват само от тялото на човека. Те ни казват какво да правим и как да се предпазваме, макар че всеки ден променят мнението си, съветите, препоръките и предписанията си.
Дори много от тези експерти признават, че не знаят кое е най-доброто средство за защита. Изразите, които се използват днес от експертите - и почти всички - са „не знам“ и „не знаем“. Колко пъти, скъпи вярващи, сте чували това?
За разлика от това, колко прекрасно е да чуем един човек в най-тежко състояние, в римски затвор, без чист въздух, без санитарни условия и със смъртна присъда, висяща над главата му, да казва: „Защото зная в кого съм повярвал и съм уверен, че Той може да опази това, което съм Му поверил, за оня ден“ (2 Тимотей 1:12).
Достойнството, увереността, доверието в Господа и вярата в Него, които принадлежат на сърцето на онези, които Го обичат, не могат да бъдат само на думи, защото теоретичното християнство няма стойност за никого. Нека се присъединим към възстановения Давид, който е научил уроците си в Божието училище и ги е записал за нас чрез Божия Дух в Псалм 34 и 56, и да кажем заедно с него
„Когато се страхувам, ще се уповавам на Тебе… На Бога се уповавам: Няма да се страхувам от това, което човек може да ми направи.“ (Псалм 56:3, 11).
„Потърсих Господа, и Той ме послуша, и ме избави от всичките ми страхове“ (Псалм 34:4).
„О, не мислете за този свят на нещастия. Макар и все още подвластен на скръбта; но потърси своя дял там, за да го познаеш, защото това ще ти донесе облекчение. Вярвайте, вярвайте завинаги в Бога, за всяко дадено обещание; и живейте с Него чрез кръвта на Исус, вътре в небесната завеса.“