По заповед на своя Учител Неговите ученици-рибари излязоха на брега на най-спокойното море, на което някога е греело слънце. Те изпратиха множеството, взеха Го „както беше в кораба“ и Го поставиха в задната част на кораба - това беше мястото на кормчията. В тази хубава вечер не се изискваше голямо доверие в уменията Му, за да Му поверят управлението на лодката си, но те едва се бяха настанили на греблата, когато ги връхлетя голяма буря, с каквато е известно Галилейското море. Никога през целия си опит тези опитни лодкари не бяха виждали нещо подобно на тази буря; тя приличаше на битка за живот и само с умело управление можеха да се надяват да я преодолеят, а ето че кормчията беше заспал. Съвършено спокойствие в бурята!
Но какво сега? Ако кормилото беше в умелите ръце на някой от Заведеевите синове или ако Симон имаше контрол, може би щяха да имат надежда да стигнат до безопасно място за закотвяне, но каква надежда можеше да има за тях, докато кормчията спеше? С нарастването на силата на бурята техният ужас се засилваше, докато най-накрая Го събудиха с този мъчителен вик на неверие. „Учителю, не Те ли е грижа да загинем?“ И в този вик властта на техния Учител над бурята и любовта Му към тях бяха поставени под въпрос.
При вика на учениците Си Господ се надигна от съня Си и блесна славата Му. С нежно състрадание в сърцето Си към тяхната слабост, с тишината на вечното спокойствие в чудните Си очи и с всемогъществото на думите в устата Си, Той заговори на бурята и огромните вълни паднаха в краката Му в безмълвно подчинение, както шпаньолът притихва в краката на господаря си.
Не искам да подчертая силата на Господ над бурята, а Неговия мир в нея. „Главата Му беше на положена възглавница и Той беше заспал.“ Неговият мир беше също толкова прекрасен, колкото и силата Му. Защо онези мъже, които Го следваха, нямаха вяра? Колко възмутителни са били съмненията им в Него! Те можеха да се протегнат до Него и да споделят Неговата почивка. Те можеха да познаят чудото на необезпокоявания мир в най-голямата буря, която някога бяха преживявали, и да направят тази нощ незабравима с доверието си в Него.
Тези ученици бяха в безопасност, когато в морето настъпи голямото затишие, но те бяха също толкова в безопасност, когато бурите се стовариха върху тях, защото Господ беше с тях в лодката и Неговото присъствие беше залог за тяхната безопасност. А какво става с нас? Говорили сме за сигурността в Него при хубаво време; изповядвали сме, че Му се доверяваме при приятни обстоятелства; но какво сега при бушуващата буря? Наистина, ние плаваме в бурно море и доверието ни в Него е подложено на изпитание. С нас ли е Той? Взели ли сме Го такъв, какъвто е, в лодките си и поверили ли сме управлението на живота си на Него? Ако е така, ще се провалим ли, както се провалиха тези мъже?
Предполагаме, че Той позволява на изпитанието да се задълбочи и очевидно спи, можем ли все още да Му се доверим? Когато Павел е в голямата морска буря, той казва: „Вярвам в Бога“, а по-късно, когато е в затвора и е изправен пред мъченическа смърт, пише: „Зная, на кого съм повярвал, и съм уверен, че Той може да опази това, което съм Му поверил, за онзи ден.“ Не бива да търсим неприятности, защото Господ учи учениците Си да се молят: „избави ни от зло“, и е правилно да желаем условията да бъдат такива, че да можем да водим тих и спокоен живот в пълна честност и благочестие. И с оглед на това сме поканени да оставим молбите си да бъдат изказани на Бога с благодарност, а резултатът ще бъде, че Божият мир ще гарнизира сърцата и умовете ни чрез Христос Исус.
Но да предположим, че бурята продължава и че Божията воля е да бъдем подложени на голямо изпитание. Какво ще стане тогава?
Пазителят заспал в бурята и този сън бил доказателство, че Той наистина е човек, който познава умората от труда и почивката, която дава сънят; и е забележително, че единственият път, когато четем за Него, че спи, е в бурята. Каква е била тайната на този чудесен покой? На каква възглавница е положил главата Си? Тайната беше съвършената Му увереност в Бога, а възглавницата - неизменната любов на Неговия Отец. Знаем, че Той е бил повече от човек, доказва го Неговото владеене на стихиите, Той е направлявал и контролирал лодката дори докато е спял; но Той е бил човек и никога не е използвал божествената Си сила за собствена изгода или удобство. Живееше в абсолютна зависимост от Своя Отец, чието слово спазваше ден след ден. Волята на Неговия Отец беше Неговата воля и Той знаеше, че волята на Неговия Отец за Него винаги е правилна; Той Го положи да спи със съзнанието, че Бог ще пази Своя възлюбен във всички Свои пътища; вечно благословеният и абсолютно зависим Исус си почиваше там.
Християнино, Той ни дава тази възглавница и ние можем да намерим сладък покой сред бедите. Той казва: „Моя мир ви давам… не както светът дава, Аз ви давам. Сърцето ви да не се смущава и да не се страхува“ (Йоан 14:27); Той също така казва: „Моят Отец и вашият Отец, Моят Бог и вашият Бог“ (Йоан 20:17). Знаейки това, можем да кажем: „И ще си легна с мир, и ще заспя, защото само Ти, Господи, ме правиш да живея в безопасност“ (Псалми 4:8). И ако в сърцето ни възникне страх и се изтръгне викът: „Учителю, не Те ли е грижа да загинем?“, отговорът е: „Възложете всичките си грижи на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:7).