Всички сме подложени на изпитания в трудни моменти. В момента много от нас се намират в обстоятелства, които никога не са изпитвали преди, тъй като срещите ни са отложени. Дали тогава просто ще си седим вкъщи и няма да правим нищо, или ще направим това, което можем?
Мария от Витания е била подготвена за такива обстоятелства и е отделила за Господа нещо много ценно. Тя е очаквала момента, в който ще може да го даде на Господ.
В Йерусалим първосвещениците и книжниците търсеха как да хванат Господа с хитрост и да Го убият, водени от завист. Това доведе до опасности и трудности за всеки любител на Господ Исус. Но в онзи дом във Витания, в който Марта бе приела Господа и където живееше брат ѝ Лазар, когото Господ бе възкресил от мъртвите, Господ бе посрещнат радушно. Той знаеше това и прибягна там в тази най-тъмна от всички нощи. Така и Мария се възползва от възможността, която е чакала.
Пазителят е бил напълно наясно с много ценната кутия с чист нард, която Мария е имала, тъй като Той несъмнено е предизвикал обстоятелствата, при които тя е станала нейна собственост. Въпросът беше дали тя ще я използва за себе си, тъй като вероятно с нея щеше да бъде помазана в деня на сватбата си и така щеше да привлече вниманието към себе си, или щеше да я даде на Него, за да бъде Той обект на всеобщото внимание.
Това е много практичен въпрос, в който всички ние участваме, защото Господ е дал на всеки от нас нещо, което може да се използва за самозадоволяване или за слава на Господ Исус. Всеки истински вярващ е запечатан от Светия Дух и като роден от Бога има нова природа, която може да откликва на скъпоценното Божие слово и да бъде водена в наслада от Бога като истински поклонник. Но първо трябва да предадем себе си на Бога, а след това и всичко, което имаме. Давид казва в 1 Летописи 29:14: „Защото всичко е от Тебе, а от Твоето Ти дадохме“.
Пазителят Исус не очаква от нас да правим това, което не сме в състояние, или да даваме това, което не притежаваме; Той единствен знае какво имаме и може да каже: „Тя е направила каквото е могла.“ Думите на Павел към Филипяни: „Защото всички търсят своето, а не онова, което е на Исус Христос“ (2:21), са предизвикателство към нас: Дали е мое или Негово?
Мария не се съмняваше в това. Седейки в нозете Му и слушайки думите Му, тя Го бе обикнала повече от всеки друг и всичко, което имаше, бе Негово. И така, четем в Йоан 12:3: „Тогава Мария взе една лира миро от шипково дърво, много скъпо, и помаза нозете на Исус, и изтри нозете Му с косата си; и къщата се изпълни с миризмата на мирото.“
Имаше хора, които оценяваха шипката на 300 пенса, което се равняваше на годишната заплата на един работник, но оценката на Господ беше много по-висока и оправда думите Му: „Истина ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се говори за нея за спомен и това, което е направила.“ Може ли да има по-висока похвала от тази за нещо, направено за Него?
В контраст с Мария и това, което тя направи, в Лука 19:20-26 четем за злия слуга, на когото бе дадена само една лира, която той очевидно смяташе за малоценна, тъй като я държеше в салфетка (парцал за пот), вместо да я използва, за да се увеличи. Той явно е бил мързелив, тъй като не е имал нужда от кърпа, за да избърше потта от лицето си, а вместо това я е използвал, за да увие дадената му лира, която да използва за господаря си. Със сигурност не е направил каквото е могъл, а се е отдал на почивка и не е направил нищо, и така е попаднал под осъждане. В стих 26 Господ прилага тази притча към всеки един от нас: „Защото ви казвам, че на всеки, който има, ще се даде; а на онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има.“
Дано от истинска привързаност към Христос да използваме това, което ни е дал, за Негова слава и така в един бъдещ ден да получим Неговата похвала: „Тя направи това, което можа.“