„Което и ние говорим, не с думи, научени от човешка мъдрост, а с такива, научени от Духа, като предаваме духовните [неща] с духовни [средства]“ (1 Коринтяни 2:13).
„А светите Божии мъже говореха със силата на Светия Дух“ (2 Петрово 1:21).
От горните стихове става ясно, че всяка дума в Свещената Библия в оригиналния текст е продиктувана от Божия Дух. Той е избрал всяка дума и всяка буква, за да ги запишат писателите. Всички ние вярваме в буквалното и словесно вдъхновение на Писанието.
Също така е ясно, че името на нашия благословен Господ, което Божият Дух е продиктувал на авторите на Новия завет, е Иесус. Божият Дух не го е продиктувал на иврит, а на гръцки. Нима ние сме в по-добра позиция от Божия Дух, за да определим, че еврейското име на нашия Господ Исус е по-добро?
Като цяло в Новия завет Божият Дух е накарал писателите да използват гръцки думи.
Въпреки това в Новия завет има няколко места, където Божият Дух е продиктувал думите на оригиналния език, на който те са произнесени. На тези места думите са произнесени и са придружени от превод, обикновено предшестван от израза „което се тълкува“, „което трябва да се каже“ или „което означава“. Или „което е“ Ето няколко примера с добавено ударение:
- "А около деветия час Исус извика със силен глас и каза: Ели, Ели, лама сабахтани? Това е: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" (Матей 27:46; вж. също Марко 15:34).
- "И като хвана ръката на детето, той й каза: Талита куми, което се тълкува: Девойко, казвам ти: Стани" (Марко 5:41).
- И като погледна нагоре към небето, въздъхна и му каза: "Ефата", това е, "Отвори се" (Марко 7:34)
- "И рече: Авва, Отец, всичко Ти е възможно: отнеми от Мене тая чаша; но не това, което Аз искам, а това, което Ти искаш" (Марко 14:36).
- Тогава Исус се обърна, видя ги, че вървят след него, и им каза: Какво търсите? Те Му казаха: Рави, (което означава, че се тълкува: Учителю,) къде живееш? (Йоан 1:38)
- Исус й каза: "Мария. Тя се обърна и му каза: Раббони; което значи: Учителю. ( Йоан 20:16)
Виж също 1 Коринтяни 16:22.
Божият Дух не е използвал този подход към името Iesous на нито едно място в Новия завет. Не четем например в Филипяни 2:10: „Че пред името <и>Йешуа, което е, тълкувано, <и>Иисус, ще се преклони всяко коляно.“.
По същия начин на всяко място в Новия завет, което е вдъхновено и продиктувано от Светия Дух, където е използван гръцкият език, Неговото благословено име е написано на гръцки, а не на иврит.
„Е, тогава - може да попита някой - трябва ли да използваме гръцкото име, за да се обръщаме към Господ Исус?“
Господ в Своята благодат и милост е позволил да се преведе Словото Му на почти всички езици, говорени по света, за да може човечеството да го разбере и да се спаси. Господ не е изисквал всеки да научи еврейски и гръцки език, за да може да разбира разкритото Божие Слово или за да може да се обръща към Него само на тези езици. В Деяния 2:6-8 намираме ясното доказателство за Божието желание всеки да чуе Неговото слово на своя роден език.
Моля, не ме разбирайте погрешно. Чудесно е да се изучават оригиналните езици, но не за да се показваме или да претендираме за духовно превъзходство, а за да видим красотата на Божието слово и дълбокия смисъл, който понякога преводите може да не са в състояние да предадат перфектно.
От Деяния 2 става ясно, че когато апостолите по чудодеен начин са говорили чудните Божии неща на езици, които хората са разбирали, когато са споменавали името на нашия Господ Исус в проповедта си, те не са превключвали на иврит и не са произнасяли името Му на иврит, а след това са се връщали обратно и са продължавали да говорят на персийски, арабски или други езици според това, как Духът им е давал гласност (ст. 9-11). Освен това Божият Дух не е използвал Името Му на иврит при написването на Новия завет (на гръцки език) или когато ни е записвал това, което светите Божии мъже са казвали в своите молитви, поучения и проповеди.
Така че, когато някои настояват, че трябва да използваме името на нашия Господ Исус само на еврейски език, когато се обръщаме към Него, те добавят тежест, за която Божият Дух ни предупреждава (Деяния 15:10). Нека бъдем благодарни за Божията благодат, че можем да призоваваме Неговия Син, нашия Господ Исус Христос, на собствения си език и с всичките си сърдечни чувства.