Помислих си, че с Божията благословия няколко прости и ясни думи за някои от пречките пред молитвата могат да ви бъдат от полза. Призивите и насърченията за молитва в Божието слово са толкова чести, че е напълно излишно да започвам с това, че няма пречки от страна на Бога. Затова, ако не успявате да се молите като млад вярващ, трябва да признаете, че вината е изцяло във вас. Позволили сте нещо да ви лиши от тази привилегия.
Едно от най-често срещаните състояния на душата на онези, които ден след ден не се молят или не казват нищо повече от една-две бързи думи, е липсата на желание. Те не се молят, защото не чувстват, че имат нещо конкретно, за което да се молят. Това е сериозно състояние на душата. То толкова много прилича на деградиралата църква в Лаодикия, която казваше: „Богата съм и пребогата с блага, и нямам нужда от нищо“. А да нямаш нужда от нищо означава да нямаш нищо в духовен смисъл. Защото безмолитвеността означава безсилие, а то завършва с безхристиянство.
Ако за някого на тази земя може да се каже, че не се е нуждаел от нищо, това е бил благословеният Господ. Но какъв пример за молитва ни дава Той! Той стана много преди деня и отиде на усамотено място, където се молеше (Марко 1:35). Не само в този случай Той се отделя, за да се моли. Често,
„Среднощният и планинският въздух
Свидетел на пламенната Му молитва.“
И ако Той се е молил така, колко повече се нуждаем ние!
Затова, когато чувствате, че нямате нужда да се молите, трябва да приемете, че имате най-голяма нужда да се молите, защото тогава Сатана се опитва да ви заслепи по отношение на чувството ви за зависимост от Бога. Затова изповядайте глупостта си и се молете непрестанно. Погледнете към Христос; вижте как ви липсва съвършенство и извикайте към Бога да достави това, което ви липсва.
Някои са възпрепятствани да се молят поради липса на простота на ума. Те смятат, че е твърде детинско да се обръщат към Бога за всеки тривиален въпрос. Смятат, че могат да се справят поне с някои от делата си. Божията сила може да е необходима, за да се разруши Йерихон, но със сигурност, така си мислят, не е нужно да притесняват Бога за няколкото колиби в Гай. Въпреки това те откриват, че в Йерихон има славна победа, докато в Аи има пълно поражение, както и навсякъде другаде, където гордостта и самоувереността действат.
Пази се, млади вярващ, от горделиви мисли. Те са мерзост за Бога: „Облечете се в смирение.“ Искате Божията помощ в най-малките въпроси и Той няма да я откаже от молитвата на вярата. В училище, в Йов или в домашните задължения търсете помощ отгоре във всичките си трудности и ще откриете какви ресурси има в Бога за молитвената душа. Това няма да ви насърчи в безделие, защото не трябва да предполагате, че Бог ще направи за вас това, което вие самите сте твърде мързеливи да опитате. Докато трябва да се молиш така, сякаш всичко зависи от Всемогъществото, трябва и да работиш така, сякаш всичко зависи от теб самия.
Тогава стигам до една по-сериозна пречка за молитвата, а именно отдаването на греховни мисли, чувства и постъпки. Да предположим, че сте си позволили да станете много ядосани, раздразнителни или сърдити, молите ли се в такова състояние на духа? Знаете, че, напротив, често се оттегляте да си починете, без да падате на колене. Сатана ви нашепва: „Как можеш да се молиш в такова състояние, в каквото си? Не можеш да очакваш, че Бог ще те чуе.“ И вместо веднага да изповядате греховете си, да получите вярна и справедлива прошка и да се възстановите в щастливото общение, вие още повече се отклонявате от правия път, като се вслушвате в тънките внушения на врага.
Можете да бъдете сигурни, че вашият противник винаги ще се стреми да ви държи далеч от трона на благодатта. Но неговите причини да останете настрана трябва да бъдат и вашите, за да побързате да стигнете там. Само това е мястото, където можеш да се справиш със себе си, света и дявола.
„Сатана трепери, когато види
най-слабия светец на колене.“
Срамът понякога е пречка за молитвата. Ще илюстрирам това с едно обстоятелство, за чиято достоверност мога да гарантирам. На един млад християнин, свикнал да спи сам, веднъж му се наложило да сподели стаята си с невръстен приятел. През нощта дошло изпитанието. Трябваше ли да коленичи и така да съобщи на приятеля си, че е християнин? Той се поколебал и бил хванат в примката. Тази вечер и още две или три вечери той си легнал без молитва. Той обаче толкова се засрамил от себе си, че се опитал да направи компромис, като тихо коленичил, след като изгасил светлината, надявайки се, че приятелят му няма да открие малката му хитрост. Той обаче бил измамен, защото на следващия ден Никодим разбрал, че невръстният му съсед по легло е знаел какво е правил и го е презирал за малодушието и липсата на вярност към Учителя.
Сега няма да добавя нищо към това, освен да припомня Божието слово към Илия: „Които Ме почитат, ще ги почитам, а които Ме презират, ще бъдат пренебрегнати“ (1 Царе 2:30).
Какви различни препятствия срещаме, когато се приближаваме до умилостивилището! И все пак кой, който познава стойността на молитвата, не желае често да бъде там?
Молитвата кара потъмнелия облак да се оттегли, Молитвата изкачва стълбата, която Яков е видял, Дава упражнение на вярата и любовта, Носи всяка благословия отгоре.
Молитвата прави доспехите на християнина ярки, а Сатана трепери, когато види най-слабия светец на колене.
Нямате ли думи? Ах, помислете пак, думите се леят бързо, когато се оплаквате и пълните ухото на ближния си с тъжния разказ за всичките си грижи.
Ако половината от дъха, който така напразно изразходваш, беше изпратен към небето с молба, твоята весела песен щеше да бъде по-често „Чуй какво направи Господ за мен“.
Химни на Олни