Много от вас, скъпи читатели, наскоро завършиха училища, колежи и университети и може би са обезпокоени от бъдещето. Бих искал да наблегна на факта, че наистина има сила, която ни се дава, когато сме тихи пред Господа. Толкова сме склонни да правим и да казваме и да сме много заети да вземаме нещата в свои ръце, вместо да позволим на Господ да работи за нас, докато ние търпеливо и смирено чакаме пред Него. Едно е да говорим за това, а съвсем друго е да чакаме пред Бога. Винаги е по-добре да изчакаме, докато разберем или разберем какво мисли Господ. Това ще подчини духа ни и ще ни направи напълно зависими от Него за напътствието на всяка стъпка от пътя. То също така ще ни даде възможност да видим какво може да е погрешно в нашите мисли и идеи и ще ни помогне да коригираме мисленето си и да коригираме пътищата си. Когато чакаме и се молим, трябва не само да усещаме нуждата от това, което искаме, но и да осъзнаваме присъствието на Онзи, на когото говорим. Молитвата е не само да искам правилните неща, но и да имам усещането за Личността, на която представям исканията си. Ако нямаме това, Неговата любов и сила за нас няма да бъдат осъзнати и ние ще изпитваме тревогата, която идва с тази несигурност. Нека тихо и уверено да чакаме Господ да направлява стъпките ни и да ни укрепва, така че радостта ни в Господа да се поднови и вярата ни да бъде възнаградена.
Вярвам, че през летните месеци ще се насладите на чудесните статии в този брой. Молим се Господ да ги използва, за да ви помогне да растете и да се утвърждавате в Него. Благодарим ви за вашите имейли и бележки за насърчение. Обичаме да чуваме от всички вас.
Моля, продължавайте да се молите за Божията благословия за „Към Знака“.