Мнозина християни често изпитват много противоречиви желания и емоции. В мислите, думите и действията си те откриват възможно най-странната смесица от добро и зло, която ги обърква.
Това се изяснява, когато разберем, че вярващият има две различни природи - нова и стара. Новата природа е източник на всяко правилно желание, докато старата е източник само на зло. Една кокошка не би знаела какво да прави, ако я накарат да бъде майка на смесено котило от пиленца и патета, защото природата им и съответно действията им са много различни. Много християни са като тази кокошка.
Господ Исус казва на Никодим, че трябва да се роди отново - „да се роди от вода и Дух“. След това Господ добавя: „Роденото от плът е плът, а роденото от Дух е дух“ (Йн. 3:5-6). Двете думи плът и дух ясно показват съществуването на две природи, всяка от които се характеризира със своя източник. Първата се нарича плът, защото произлиза от плътта. Другата се нарича дух, защото произлиза от Светия Дух.
Следователно можем да говорим за плътта като за старата природа, защото тя е резултат от раждането ни в рода на Адам. Духът е новата природа, която получаваме при новорождението си като родени от Светия Дух. Не смесвайте обаче духа, нашата нова природа, с Бога, Светия Дух. Новата природа, духът, е пряк резултат от чудодейната сила на Светия Дух, така че, макар да са тясно свързани, двете употреби на думата „дух“ са различни.
Когато сте се родили отново, Светият Дух е вложил във вас тази нова природа и един от първите резултати е борбата между нея и старата природа. Двете природи се стремят към господство, като всяка от тях дърпа в противоположни посоки. Докато не научим тайната на освобождението от властта на плътта, болезнената бъркотия от правилно и неправилно ще продължи. Това болезнено преживяване е описано за нас в Римляни 7. Прочетете го, особено стиховете от 14 до 8:4. Виждате ли там много от собствените си преживявания?
Павел стига до едно много важно заключение в Римл. 7:18. Той казва: „Зная, че в мен (т.е. в плътта ми) не живее нищо добро.“ Плътта е напълно лоша. Бог ни позволява да се промъкнем през калта на горчивия опит, за да можем да научим задълбочено този жизненоважен урок. Самият Господ казва: „Плътта нищо не печели“ (Йн. 6:63). Павел отново заявява същото в Римл. 8:8: „Онези, които са в плът, не могат да угодят на Бога“. Само злото може да дойде от плътта, от нашата стара природа.
Необгрижваната и нетренирана плът става езическа и дива, докато образованата и изтънчена плът става сдържана, цивилизована и дори религиозна, но все пак е плът. Това, което е родено от плът, си остава плът, независимо какво правите с нея. Абсолютно нищо добро не живее дори в плътта от висока класа. Какво може да се направи с природа, в която живее и действа грехът? Какво е направил Бог с нея? Какво е Неговото лекарство?
Бог отговаря в Римл. 8:3: „Защото, понеже законът не можа да направи това, което беше немощен чрез плътта, Бог, като изпрати Своя Син в подобие на греховна плът и за грях, осъди греха в плътта.“ Законът силно порицаваше плътта, но не можеше нито да я обуздае, нито дори да я контролира, така че да се избавим от нейната власт. Но в Христовия кръст Бог се е справил с нея по съдебен път. Той „осъди греха в плътта“ - осъди го в самия корен на неговата природа.
В Римл. 8:4 е описан практическият резултат от това. Имаме Светия Дух, който е силата на новото естество, така че като ходим в Духа, изпълняваме всички справедливи изисквания на закона, въпреки че вече не сме под него като правило за живот.
Въпреки че Бог е осъдил старата ни природа на кръста на Христос, какво можем да правим с нея? Е, можем с благодарност да приемем това, което Бог е направил, и да се отнасяме към старата си природа като към нещо осъдено! Можем да нямаме абсолютно „никакво доверие в плътта“ (Фил. 3:3).
Наистина ли разбираме истинския характер на плътта, че в нея не живее нищо добро и че Бог я е осъдил? Достигнали ли сме до момента, в който нямаме никакво доверие в нея, дори в най-добрите ѝ форми? До тази точка не се стига лесно. Често преминаваме през много болезнени преживявания и сърцераздирателни неуспехи, когато плътта отново и отново се намесва, за да повреди или разруши нашите най-благочестиви и молитвени решения. Но щом достигнем тази точка, голямата битка е почти приключила.
Разрушаването на нашата увереност в плътта е до голяма степен разрушаване на властта на плътта над нас. Това се случва, когато отвърнем поглед от себе си и от най-сериозните си усилия и намерим Избавител в лицето на Господ Исус Христос, Който ни е завладял чрез Светия Дух. Светият Дух е силата: Той едновременно ограничава дейността на старата природа (Гал. 5:16) и дава енергия, разширява и контролира новата природа (Римл. 8:2, 4-5, 10), ако Му позволим да го направи.
Много е важно да осъзнаем, че новата природа няма сила сама по себе си. Римляни 7 ни показва това. Новата природа ни дава добри и красиви мисли и желания, но е безсилна да ги изпълни. Силата идва в пълното практическо подчинение на Христос и на Светия Дух! Това „ходене в Духа“ до голяма степен е резултат от реалното ни съгласие с Божието осъждане на старата природа в Христовия кръст.
Всички хора, дори тези, които по природа са добродушни и дори религиозни, се нуждаят от тази нова природа. Всъщност човекът, на когото Господ Исус казва: „Трябва да се родите отново“ (Йн. 3:7), е бил толкова добър човек, колкото може да се намери. В морално, социално и религиозно отношение всичко било в негова полза, но Господ казал, че той се нуждае от новорождение. Добродушната и религиозна плът си остава само плът и тя по никакъв начин няма да задоволи или угоди на Бога!
Така виждаме, че що се отнася до Бога, никой по рождение не притежава дори искрица добро в себе си.Например в Римл. 3:9-19 имаме пълно описание на човечеството в неговите морални характеристики. В ст. 10-12 имаме обширни, всеобхватни твърдения. След това имаме ужасните подробности за някои от тези характеристики в ст. 13-18. Във всички тези думи на Бога, Който не може да лъже, няма нито дума дори за искрица добро в човечеството, защото тази искрица не съществува! Писанието е още по-положително. В Бит. 6:5 се казва, че „Бог видя, че нечестието на човека беше голямо на земята и че всяко въображение на мислите на сърцето му беше постоянно само зло“. Павел е научил тази истина. В Римл. 7:18 той казва: „Зная, че в мене (т.е. в плътта ми) не живее нищо добро“ - дори една искрица добро!
Помнете също, че всеки вярващ има и старото, и новото естество. Старата природа не е изкоренена при новорождението и не е променена чрез новорождението в нова природа. И двете природи са във всеки вярващ. Процесът на „присаждане“ илюстрира това. Избрана, добра и култивирана ябълка-издънка може да бъде присадена на диво, безполезно дърво и дървото след това може да дава добри плодове и всъщност тогава е известно с ябълковия сорт, който е бил присаден. Същото важи и за нас. И двете природи са налице, но Бог признава само новата, така че ние сме „не в плът, а в (Светия) Дух“ (Римл. 8:9).
Освен това не забравяйте, че никакви човешки усилия няма да помогнат на старата природа. За да постигнем победа над нея, трябва да мислим за нея и да се отнасяме към нея като към Бог. Бог ви дава право да се отречете от старото естество, защото новото естество е истинската ви същност, след като сте спасени, точно както култивираната ябълка е разпознаваемото естество на дървото, щом присаждането е ефективно. Отношението ви към старата природа е просто. При присаждането градинарят внимателно наблюдава дървото си, ако иска да получи добър плод от него. Ако старата дива порода се опитва да се утвърди, като пуска издънки от корените си, градинарят безмилостно ги отрязва веднага щом се появят. По същия начин ние трябва бързо и безмилостно да поднесем Христовия кръст като остър нож върху старата си природа и всички нейни греховни желания.
В Кол. 3:5 се казва да „умъртвявате земните си членове“ - да изкоренявате дивите издънки. Тези „издънки“ са описани подробно в стихове 5, 8 и 9. Ние трябва да ги умъртвяваме подробно. За това са необходими духовна енергия, смелост и целеустременост, които можете да имате само когато доброволно гледате само към Господ Исус и се предавате изцяло в ръцете на Светия Дух. „Ако чрез (Светия) Дух умъртвите делата на тялото, ще живеете“ (Римл. 8:13). (Разбира се, тук не става дума за физическо увреждане на физическото ви тяло, а за това, че чрез помощта на Светия Дух вие смятате тялото си за мъртво за делата на старото естество. Виждаме това в изявлението на Павел в 1 Кор. 9:27, бел. ред.).
Така че силата на Светия Дух се получава само когато „предадем себе си на Бога като оживели от мъртвите, а члена си като оръдие на правдата за Бога“ (Римл. 6:13). В Римл. 6:19 се казва, че трябва да „предадете членовете си като слуги на правдата за святост“. Виж също Римл. 6:22. Мисълта, че такава сила се придобива чрез някакво действие на собствената ни воля (различно от това да предадем тази воля на Бога), е последен отчаян опит някак си да се получи малко признание за плътта, вместо да се осъди напълно всичко и да се отдаде цялата слава за победата на Бога.
Новото естество никога не достига такъв съвършен растеж на земята, че вярващият никога повече да не съгреши. Пример за това е даден във 2 Кор. 12:1-10. Павел е бил особено благословен, като е бил грабнат на третото небе, в Божието присъствие. Той е видял и чул неща, които никой човешки език не може да опише. След това Павел е трябвало да се върне към обикновения си живот на земята. От този момент нататък Бог му дава „трън в плътта“ - някакъв недъг - за да не се превъзнася над мярката, т.е. да не мисли прекалено високо за себе си, защото е бил специално привилегирован. Християнският живот на Павел е бил много благочестив и напредничав, но всичко това не е било абсолютно никаква застраховка срещу гордостта и самохвалството, които са присъщи на старата природа. Ако Павел не е бил застрахован, то и ние не сме.
В заключение нека видим как можем да разграничим желанията, които идват от старото и от новото естество. Няма всеобхватно и лесно правило. Трябва постоянно да използваме Божието Слово, което е „живо и мощно, и по-остро от всеки двуостър меч… и разгадава мислите и намеренията на сърцето“ (Евр. 4:12). След това престолът на благодатта е винаги на разположение чрез молитва, за да можем „да намерим благодат за навременна помощ“ (Евр. 4:16 Р.В.). Така че изучаването на Библията и усърдната, упражнявана молитва са абсолютно необходими, за да ни позволят да разплетем и разграничим мислите и желанията, които откриваме в себе си!
Въпреки това можем да дадем едно общо правило. Новата природа винаги е вярна на Бога, а старата - на себе си. Всичко, което има за цел Христос, е от новата природа, докато всичко, което има за цел себе си, е от старата природа. Така че много объркващи въпроси и проблеми биха се разрешили, ако честно се запитаме: „Какъв е истинският (тайният) мотив, който ме кара да искам да направя или да не направя това или онова? Дали е за прослава на Христос, или за самозадоволяване?“.