Упражнявай се в благочестие

Силата на греха в нас е твърде голяма, за да може всеки от нас да я победи. Разбира се, невярващите постоянно отстъпват пред този жесток враг на душите. Те са роби на греха и обикновено предпочитат да е така. Те не са отговорни за това, че имат тази греховна природа; тя е наследена от Адам. Но те са отговорни за това, че й позволяват да се изразява чрез грехопадение. Всяка душа под небето е лично отговорна за собствените си грехове и Бог не допуска никакво извинение или сянка на оправдание за това. И все пак най-разпространената измама на човешките сърца е да обвиняват нещо или някого другиго за злото, което самият той е извършил. Това е една от отблъскващите характеристики на тази греховна природа. Подобно нечестно прикриване е самата причина душите да не намират избавление от греха.

Първо, ако иска да намери прошка, човек трябва да се изправи пред греховете си като пред своя лична вина. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йн. 1:9).

Преди да разберем как Бог се справя с греховната ни природа, първо трябва да премахнем тази вина. Защото греховната природа не е наша отговорност, а нашата вина, т.е. вината за извършените от нас греховни деяния, която само кръвта на Христос, пролята на Голгота, е достатъчна да премахне пред Бога. Личната вяра в Господ Исус Христос като велика жертва за нашите грехове е абсолютното изискване за това опрощение и оправдание. Защото Бог предлага това „на всички“, но то е приложимо само за „всички, които вярват“ в Неговия Син (Римл. 3:22).

Но е напълно възможно тази прошка да е позната, с придружаващите я истинска вяра и благодарност към Бога, и въпреки това вярващият да изпитва дълбоко страдание и недоумение, осъзнавайки, че в него все още е омразната греховна природа, която се активизира при най-малкия повод, повлияна силно от изкушението, така че твърде често вярващият отстъпва и се оказва победен и нещастен. Римляни 6 и 7 се занимават специално с този въпрос. Защото Бог знае добре през какво преминава душата и е предвидил съвършени мерки, за да го посрещне. Затова нека искрено да пожелаем да узнаем Неговия отговор и да го научим добре от Неговото слово. Тук ще отбележим няколко изключителни точки за сериозно разглеждане:

1. Разпознайте този страшен принцип „грях“ като враг. За невярващия грехът е негов господар; но грехът няма власт над вярващия, който е под благодат (Римл. 6:15). Христос е господарят на вярващия, а грехът е неговият злобен враг, който се опитва да го победи и унищожи. Не е добродетел и да подценяваме силата на врага. Неговата сила е ужасно голяма; но нашият Учител е безкрайно по-голям. Тези две точки трябва да ни направят дълбоко впечатление.

2. Застанете изцяло на страната на истинския си Учител срещу греха, който е както Негов враг, така и ваш. Това означава, че не бива да се оправдаваш в ни най-малка степен за това, че си се поддал на греха, нито да обвиняваш за това нещо или някого другиго, а да обвиняваш изцяло себе си за него. Нека подчертаем, че това е жизнено важен въпрос, защото твърде много хора се самопогубват, като не поемат честно пълната вина за своите провали. Обърнете внимание на Римл. 6:21 и сравнете Йов 33:27-28.

3. Смятайте себе си за мъртви за греха и живи за Бога в Христос Исус, нашия Господ (Римляни 6:11). Имаме пълното право да направим това, защото Бог счита смъртта на Христос за наша смърт; това е абсолютен, установен факт в Божиите очи, че вярващите „са умрели с Христос“ (Римл. 6:8) и следователно са умрели за греха (ст. 2). Затова, ако грехът поднесе на ума ви своето изтънчено изкушение, правилно е да отговорите: „Не: умрях за него“. Сега по-скоро сте живи за Бога: в Него е вашият истински живот, а не в греха.

4. Отдайте себе си на Бога като човек, който е оживял от мъртвите (Римляни 6:13). Не вашата решителност ще ви предпази от греха, а подчинението на единствения, Който е в състояние да ви предпази от него. Помнете, че след като сте умрели с Христос, сега сте живи от мъртвите, от другата страна на смъртта, където е Христос в славата на Бога. Вашият живот е там. Ако досега не сте стигнали до Божието присъствие, за да предприемете съзнателната стъпка да Му се предадете, направете го незабавно. Със сигурност никъде другаде няма сила за вас.

5. Предайте на Бога членовете си като инструменти на праведността (Римляни 6:13). Да предадем себе си е първо: това трябва да бъде направено веднъж завинаги. Но членовете говорят за детайлите на нашия живот: умът ни (какво мислим), очите ни (какво виждаме), ушите ни (какво чуваме), устните ни (какво казваме), ръцете ни (какво правим), краката ни (къде отиваме) и т.н. Първите три от тях са пасивни, но те са дълбоко основни за всичко, което идва от нас. „Насочете ума си към горните неща“ (Кол. 3:2), където е нашият живот. Ако мислите ни са насочени към полезни неща (Фил. 4:8), това ще окаже голямо влияние върху действията ни. Що се отнася до виждането и чуването, трябва постоянно да сме нащрек. Лот, като виждаше и чуваше, от ден на ден бе разяждан в душата си от мръсните разговори на нечестивите (2 Пс. 2:7, 8). Ако се погрижим за плътта по начина, по който го направи той, чрез приятелства с нечестивци или дори чрез телевизията или радиото, позволявайки на злите разговори да влязат в домовете ни, не можем да не бъдем засегнати от тях. Нека по-скоро очите ни гледат чисто задоволителната красота на Господ Исус, а ушите ни да попиват ценното Му слово.

Всички тези детайли трябва да се грижим да се предават на Бога ден след ден. Това означава постоянно да се упражняваме в общение с Него, както в размишление върху Неговото слово, така и в молитва, заедно със самооценката, която това с право ще предизвика.

Седма глава обаче показва, че човек може да желае всичко това искрено и въпреки това да няма свободата на истинското освобождение, защото очите му са насочени към собствените му усилия да поддържа правилен стандарт, т.е. в разглеждания там случай - стандарт на спазване на закона. Но трябва да осъзнаем, че сме мъртви за закона точно толкова, колкото и за греха. Законът не може да бъде стандарт за изкупения от кръвта на Христос. При това трябва да научим, че законът на Духа, който е законът на живота в Христос Исус, ни е освободил от закона на греха и смъртта (Римл. 8:2). Божият Дух във вярващия е новият управляващ принцип в скъпоценната свобода.

Към това се прибавя и фактът, че Самият Христос е еталон за вярващия, Христос е неговият обект (8:3,4), който ангажира сърцето и ума му, така че той има право да погледне изцяло извън себе си и собственото си греховно сърце, за да намери съвършен покой в съзерцанието на красотата и съвършенството на Божия Син. Христос е направил това, което законът не е могъл да направи и което ние не сме могли да направим. Ние си почиваме в това и просто Му се доверяваме за всичко. Старата ни греховна природа не се променя, но ние имаме титлата да я забравим и да се отвърнем напълно от нея, в знак на признателност към Този, Който е върховен над нея и достатъчен да изпълни сърцата ни с възхвала за вечността.

Имаме нужда от Него за всяка стъпка по пътя: имаме нужда от Неговия Дух, имаме нужда от Неговото слово, защото нямаме сила и защита в себе си. Но в Него има съвършенство на достатъчност; и когато Му се наслаждаваме, ще преуспяваме и ще даваме плод. Това е истинската свобода, истинският мир, истинската радост. Нека никой вярващ не се задоволява с нещо по-малко.

Греховете вече не са бреме за мен, (Римляни 1 към 5:11)

Адам вече не е моя глава; (Римляни 5:12 до 21)

Грехът никога вече не е мой господар, (Римляни 6)

И за претенциите на закона аз съм мъртъв. (Римляни 7, 8)

Сега Христос е благословеното бреме на сърцето ми, (Римляни 5:1-11)

И Христос, моята вечна глава, (Римляни 5:12-21)

Моят милостив, благодатен Учител; (Римляни 6)

Докато за плод, от Неговия Дух съм воден. (Римляни 7, 8)