Много по-млади вярващи тръгват с определена цел да бъдат посветени на Този, Който ги е изкупил с цената на кръвта на собствения Си живот: „Аз съм двойно Негов!“ - с право възкликват те. „Аз съм Негов по право на сътворение и по право на изкупление. Моята разумна служба е да бъда изцяло за Него.“ Това е добро и вярно, но за да бъде приемлива за Него, предаността трябва да върви по пътя на Божията воля, изявена във вдъхновените писания.
Лесно е да се отклониш от пътя си! За Павел често се казва, че при обръщането си е влязъл в улица, наречена Пряка, и е останал в нея до края на живота си. За целта е необходимо да обръщаме внимание на онова, което Бог ни казва в писаното Слово; а чрез ярки образи, вълнуващи примери, здрави доктрини, заедно с непогрешими доказателства, за тази цел се служи с божествено насърчение. Боговдъхновените Писания са компетентни да ни „пригодят напълно“, точно както ни се казва в края на 2 Тимотей 3.
Първо, погледнете моавитянката Рут който се връща с Наоми, за да бъде сред Божия народ. Някои биха казали, че според закона моавитянката няма право да бъде сред избрания Божи народ. Но отбележете нейната твърда цел! „Рут рече: моли ме да не те оставям… където отидеш, там ще отида… твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог - мой Бог“ (Рут 1:16). Така Рут и Нооми тръгнаха заедно, докато стигнаха до Витлеем. И това не беше краят. Рут си намери съпруг в лицето на сина на Раав от Йерихон - Боаз, могъщ и богат човек; и божествената благодат не само ѝ даде място сред народа на Йехова, но я постави в линията на царските предци на цар Давид и на Давидовия по-велик син (Рут 4:22; Матей 1:5). Рут започна добре и не искаше да се отклони; но тя достигна до резултати, които надхвърлиха най-висшите ѝ мисли, макар и да не надхвърлиха мисълта на Бога, на когото тя се довери. Кой беден грешник от езичниците, който днес е намерил прошка и спасение в Христос Исус, някога е мислил, че ще бъде син и наследник на Бога и сънаследник на Христос? И все пак, благодарение на изкупителната любов, това е така. Той дори е член на тялото и невестата на Христос.
Видяхме какво направи Бог за една млада жена. Сега погледнете този млад мъж в световния метрополис. Той принадлежи на Господа, но е пленник във Вавилон. Разказано ни е за целта на Данаил, когато той е бил сред този голям световен град. Той „реши в сърцето си да не се осквернява“ (Данаил 1:8) с месото на езическия цар. Това беше прекрасно начало!
Завършекът е по-добър! Бог бдял над верния Данаил и въпреки че той преминал през много големи изпитания, победите на вярата били още по-тържествени. Той бил почитан от езическите царе и те смятали, че Богът на Данаил е върховен. Нещо повече, самият Бог почитал Данаил не само като му давал победи на вярата, но и като му разкривал Своя ум и план относно целия ход на „времената на езичниците“. Данаил, пленникът, започнал с това, че казал „НЕ“ на оскверненията на света! Кой ще каже какви божествени награди очакват онези, които днес казват „Не“ на света и „Да“ на Божия Син, Който ни призовава да Го следваме? „Кой е този, който побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Исус е Божият Син!“ (1 Йоан 5:5). В Деяния 11:23 четем за един човек, който се зарадвал, когато видял Божията благодат в благословението на много млади новопокръстени в Антиохия, и „увещавал всички да се прилепят към Господа с целеустремено сърце“.
Сега погледнете друга жена в Новия завет. Фива, която се грижи за доброто на църквата в Кенхрея в дните на апостолите. За нея четем в Римляни 16. Тя е била помощник на много хора и дори е имала привилегията да помага на самия апостол Павел. На път за град Рим, където бизнес делата й изискват внимание, тази искрена душа вижда в Рим нещо по-важно от бизнеса. Онези, които принадлежали на Господа, били там и с една дума на похвала от Павел, вписана в посланието, тя търси тяхната компания. Нейната непоколебима цел поставя интересите на Господа на първо място. Не е позволено бизнесът да я отклони. Апостолът желае братята „да я приемат в Господа, както подобава на светиите“, а също и „да ѝ помагат във всяка работа, от която има нужда от вас“. Бог се погрижи тя да получи насърчение. Бягането на Фива не е било напразно.
Но какво да кажем за Христовия служител, който я е насърчавал по пътя? Какво да кажем за възрастния Павел, който увещаваше и насърчаваше своя син във вярата Тимотей да се старае да върви по небесния път? Видяхме как в 2 Тимотей 3:10 той напомня на последния за своето „учение, начин на живот, цел“. Самият той се стреми напред към небесната цел - „Едно правя - казва той на братята във Филипи, - стремя се към целта за наградата на високото Божие призвание в Христос Исус“. Може да бъде хвърлен в тъмница, но това не спира ревността му. Напротив, това само му дава по-голяма възможност да пише вдъхновени послания, за да могат другите да се запознаят с истината и да бъдат наставлявани по-пълно в пътя на Господа.
В главата, посветена на Тимотей, той говори за трудностите и противопоставянето, които ще възникнат. Той предсказва това, което е ясно за всички в тези дни, точно преди завръщането на Господ. Вярата, истината, здравото учение и божествената сила ще бъдат отричани или устоявани от онези, които изповядват фалшиви неща или имат само „форма на благочестие“ (2 Тимотей 3:5). Такива са по-скоро любители на удоволствията, отколкото любители на Бога. Те заблуждават слабите. Тъй като са високомерни, те се отличават с горделива ученост и ученолюбие, „постоянно се учат, но никога не могат да стигнат до познание на истината“. Тези скептични изповедници на религията са в рязък контраст с истинския вярващ, който познава вдъхновените и напълно достатъчни Писания, които правят мъдри за спасение чрез вяра в Христос Исус. Фалшиво нареченото знание или наука, за което на младия Тимотей е казано да избягва (1 Тимотей 6:20), подобно на всички измислици на модернизма, рационализма и напредничавите идеи (извън Божието откровение), не носи истинска полза на никого и само очаква предсказаното разобличение от стих 9: „Те няма да продължат по-нататък, защото безумието им ще стане явно за всички човеци“.
Апостолът показва, че този вид противопоставяне на Божията истина се олицетворява от египетските магьосници и техните имитации, които са използвани в присъствието на цар Фараон, за да се противопоставят на Мойсей, когато той се опитва да спаси Божия народ от Египет (вж. стих 8). Така тези хора се противопоставят на истината. Те са безполезни по отношение на вярата, както казва Павел; и факт е, че тези хора, които се хвалят с големи умствени постижения, в действителност са „покварени по ум“, защото така трябва да се чете.
Всички тези противопоставяния на истината могат да изглеждат страховити, но Онзи, който е във вярващия, е по-велик от онзи, който е в света. Ето защо, като внимаваме в Божието слово, трябва да бягаме с търпение в състезанието, което ни е отредено, като гледаме към Исус, Който сега е отдясно на Бога, след като Сам е преминал през всички изпитания по пътя.
Той не се обърна назад, когато човекът и Сатана вдигнаха срещу Него силната буря на омраза, преследване и противопоставяне; но както беше предсказано седем века преди това от Исая, Той насочи лицето Си „като кремък“ (Исая 50:7) и както казва Лука, когато настъпи времето, „Той твърдо насочи лицето Си да отиде в Йерусалим“. Душата Му беше смутена, но Той щеше да премине през всичко, „за да се изпълнят Писанията“. Целият Му ход е бил според вдъхновените писания, според Божията воля. Той каза: „Идва князът на този свят и няма нищо в Мене. Но за да познае светът, че Аз обичам Отца; и както Ми е заповядал Отец, така и Аз правя“. В любов и преданост нашият милостив Господ и Спасител извървя целия път за Божия слава, както е написано за Него.
За да не се уморяваме и да не отслабваме в ума си, а да се насърчаваме по пътя, в Евреи 12:3 сме увещавани да „обмисляме добре“ ТОГО, Който е понесъл толкова голямо противоречие на грешниците срещу Себе Си. Той премина през всичко победоносно и сега е седнал отдясно на Божия престол във висините. Не е чудно, че Павел е продължил напред към целта, очаквайки „онзи ден“, когато Христос ще засияе върховно като над всичко; и затова не е изненадващо, че той подтиква младия Тимотей да продължи напред, като му напомня за неговото „учение, начин на живот, ЦЕЛ, вяра дълготърпение, любов, търпение, гонения, скърби“, които са го сполетели заради онези, които са се противопоставяли на истината. Подобно на своя Господ, той преминава с триумф, защото с пълна цел се старае да „се бори законно“. По този начин той желаеше Тимотей да бяга в състезанието, поставено пред него.
По този начин Бог желае всички ние да продължим напред днес, въпреки особеното противопоставяне на истината (така ясно предсказано) в тези „последни дни“, точно когато Христос е на път да дойде отново.
Вечната Божия цел е в Христос Исус, както се казва в Ефесяни 3:11. Той ще доведе всичко до славно осъществяване на сцени на радост и възхвала, където ще обитават любов, святост и правда. Междувременно нека онези, които са Божии синове чрез вяра в Христос Исус, да се радват много и да не познават колебания в бягането си, а с целеустремено сърце да вървят напред. Бог ни е „спасил и призовал със свято звание, не според нашите дела, а според Своето намерение и благодат, която ни е дадена в Христос Исус преди началото на света“ (2 Тимотей 1:9); затова за наше насърчение е казано: „Знаем, че всичко съдейства за добро на онези, които обичат Бога, на онези, които са призовани според Неговото намерение“.
Нека цел на сърцето, подобна на тази на Павел, бележи всички нас.