Тъй като „Бог е Дух“ (Йоан 4:24), „невидим“ (1 Тимотей 1:17), „Когото никой не е видял и не може да види“ (1 Тимотей 6:16), естествено е да се запитаме какво се има предвид под „форма“ по отношение на Бога.
Когато използваме думата „форма“, обикновено мислим в смисъл на форма. Но дори в английския език това не е единственото ѝ значение. Тя се отнася и до комбинация от качества, които правят нещо такова, каквото е; особен начин на съществуване, който придава на нещо неговата природа или характер.
„Който, бидейки [или по-добре казано, съществувайки] във вид на Бог“ се отнася до абсолютната, предварително съществуваща и неродена божественост на Христос. Нашият Господ е съществувал във формата на Бог от вечността. Нито едно създание не би могло да съществува във формата на Бога. Само Бог може да съществува във формата на Бог.
Гръцката дума за форма е morphe . Тя няма значението на обикновен външен вид. Morphe означава онова, което е специално или характерно за даден човек или нещо; същността или присъщото качество на дадено нещо. Morphe правилно е природата или същността, която действително и постоянно съществува в даден индивид.
Бидейки равен на Бога, Той избра да заеме място на подчинение, като прие формата на слуга, за да изпълни волята на Своя Отец. За да направи това, Той изпразни Себе Си („направи Себе Си безподобен“). Това означава, че Той се лишава от божествените си прерогативи или права, но не се лишава от божествеността си.
Ставайки човек, макар че доброволно приел върху Себе Си образа на слуга (всичко, което е съществено за характера и природата на слугата), Той никога не престанал да бъде божествен. Той не се отказал от божествената реалност, а забулил проявлението ѝ.
Еднакво божествен, Той благоволи да стане слуга. Ако не беше Бог в собствената Си същност, нямаше да има никакво унижение („смири Себе Си“) в това да стане слуга. Тъй като само нашият суверенен Бог може да напусне Своето първосъстояние (защото е грях за всяко създание да го направи), Неговото унижение е доказателство, че Той е Бог. Вечният Божи Син не би могъл да престане да бъде това, което винаги е бил и винаги ще бъде. Божеството е неизменно! Нашият Спасител е съществувал във формата на Бог от вечността. При въплъщението Си Той започва да съществува във формата на човек и продължава да съществува във формата на Бог.
Ако се беше лишил от основните Си атрибути на божественост, Той щеше да престане да бъде Бог. За известно време Той остави настрана проявлението на Своето величие и видимостта на Своята слава. Невъзможно е нашият Господ да е изпразнил или лишил Себе Си от Своето вътрешно и основно същество: „Защото в Него живее цялата пълнота на божеството телесно“ (Колосяни 2:9).