Въпрос: Трябва ли християните да спазват съботата?
„Един от съучениците ми в колежа, който твърди, че е християнин, ми каза, че трябва да спазвам съботата и да се подчинявам на 10-те заповеди, защото те са дадени от Бога. Как мога да му отговоря? Трябва ли да спазвам съботата?“
Отговор: Скъпи читателю, няма съмнение, че десетте заповеди са дадени от Бога, включително спазването на съботата (седмия ден). Но те са дадени на земния Божи народ, децата на Израил (Изход 20). Съботата е въведена от Бога (Битие 2) като ден за почивка от Неговия труд при сътворението. Тази почивка свършила, когато Адам и Ева въвели греха и в резултат на това смъртта преминала върху всички, защото всички съгрешили. На израилтяните беше даден законът с обещанието за живот на тази земя; те обаче не бяха в състояние да го спазват. Бог се намесил и Господ Исус Христос влязъл в света, за да премахне греха чрез жертвата на Себе Си за ВСИЧКИ хора. Неговата смърт и Божията присъда, която Той понесе, са справедливото плащане, изисквано от един свят Бог. Той възкръсна от гроба в първия ден, възнесе се на небето и като прославен човек сега е отдясно на величеството във висините. Това Евангелие е проповядвано на всички, не поставя условия и се основава на благодатта чрез вяра в Господ Исус Христос като Спасител.
Почти веднага хората започват да въвеждат условия, включително следване на закони като спазването на съботата, но Неговият дар е безусловен: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра … това е дар от Бога; не от дела, за да не се похвали някой“ (Ефесяни 2: 8,9). Павел пише на галатяните: „Като знаем, че човек се оправдава не чрез делата на закона, а чрез вярата в Исус Христос, и ние повярвахме в Исус Христос, за да се оправдаем чрез Христовата вяра, а не чрез делата на закона“ (2:16; вж. също какво пише на римляните в глава 3:28). Скъпи читателю, законът е бил даден само на Израел и никога на никой друг; Христос е изпълнил закона със смъртта Си за народа на Израел и така те могат да бъдат включени в Евангелието, но ние, които никога не сме били под закона, сме свободни от него. Ние ще се наслаждаваме на „Божията почивка“ в един бъдещ ден, когато Той ще почива в Своя народ във Вечния ден (Евреи 4:9), но дотогава Божеството не е в покой: „Отец Ми работи досега и Аз работя.“