„Аз, Исус, изпратих ангела Си, да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда. И Духът и невестата казват: Дойди…Оня, Който свидетелствува за това, казва: Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!“ (Откровение 22:16-20).
Мисълта за идването на Господ трябва да ни издига извън присъствието на хората, независимо дали са големи или малки. Тя ще го направи, ако е жива надежда в душите ни, и ние ще се трудим само за да бъдем угодни на НЕГО (2 Коринтяни 5:9).
Неговото идване ще бъде краят не само на пътя на страданието, но и на привилегиите, службата и свидетелството. Вече сме благословени с всички духовни благословения в Него (Ефесяни 1) и това не може да бъде подобрено. Сега те са вкусени от Светия Дух в глинен съд (2 Коринтяни 4:7); после ще ги познаем в неизразима пълнота в прославено тяло. (1 Коринтяни 13:12; 2 Коринтяни 5:1; Филипяни 3:21).
ХРИСТИЯНСТВОТО Е УНИКАЛНО. Ние Го очакваме, за да бъдем с Него в славата Му, но сега сме с Него в страданието Му. Давидовите последователи споделят страданията и отхвърлянето му, а след това и славното му царуване, защото Давид не може да страда и да царува в един и същи момент. Тук нашият Господ е отхвърлен и ТУК ние страдаме заедно с Него. Той е приет от Отца и ние сме приети ТУК в Него, Възлюбения.
Той е „Син“, ние сме синове (Галатяни 4:6); едно с Него по живот и природа (Йоан 14:20; Евреи 2:11); Негово тяло и Негова невеста (Ефесяни 1:22-23; 5:25-27). Ние Го чакаме; но и сега Той живее в сърцата ни, причина и обект на булчинската обич, която се отправя към Него със силата на Духа. Той ще дойде отново, и то бързо, в отговор на тези чувства (Откровение 22:17). Така е било и при първото Му идване (Лука 1:2).
Създателят и въплътеният наследник на всичко е бил откъснат и изхвърлен от Своето наследство, но при Своето идване Той ще оправи църквата, а след това и света. Той ще обедини небето и земята под Своята славна власт и чрез небесния град, светия Йерусалим, ще залее творението с Божията слава (Откровение 21:22-27).