Това, което Господ желае в Своя народ, е да бъде всеотдаен към Него самия. Това не означава отделяне от обичайните занимания в света. Но въпросът е дали тези занимания оплитат сърцето и се превръщат в наши обекти, или докато се занимаваме с тях, сърцето ни остава свободно за Христос? Дали това, което запълва мислите ни, е да се справяме в света, или, макар и да осигуряваме честни неща в очите на всички хора, наистина живеем сред хората и пред хората като онези, които не са свои, а са купени с цена - като онези, които, принудени от Христовата любов, се стремят, макар и слабо, да живеят не за себе си, а за Този, Който умря за нас и възкръсна? Всички са призовани да живеят в Христос. А да живеем Христос означава да заемем Неговото място в отношенията със света. „Те не са от света“, казва Той, „както и Аз не съм от света.“ Лесно е да се поставят въображаеми казуси и да се пита къде трябва да се постави границата.
Сърцето, което е в общение с Христос, макар и да не знае как да излага принципи, достатъчно лесно ще различи какво ще Му е угодно и какво ще наскърби Неговия Дух. Всъщност само християните, които се стремят да се смесят със света, имат някакви трудности по този въпрос.
Светът достатъчно бързо разпознава какво е последователно и какво е непоследователно в един християнин и без затруднения оценява стойността на свидетелството, дадено от вярващ от света. Ако сърцето е наистина вярно на Христос, то несъзнателно ще свидетелства за Него и ще се отдели от света, който не Го познава. Духът и предметите на света не могат да имат място в душата, която е изпълнена с Христос. Стремежите към нещата от света ще изглеждат безполезни за този, чиито чувства са насочени към горните неща.
Нека Господ да използва този брой, за да ви укрепи, насърчи и помогне да се утвърдите докрай, за да може Христос да се прояви в живота ви. Благодарим ви за имейлите и бележките с насърчение.
Моля, продължавайте да се молите за Божията благословия за Към Знака.