В Божия Дух има жива енергия и активност, която дава чудесни резултати. Това се вижда по великолепен начин в първото споменаване на Духа в Писанието: „Духът Божий се носеше над лицето на водата. И рече Бог: да бъде светлина, и стана светлина“ (Битие 1:2-3). Тук е налице голяма сила в устойчивото движение, защото светлината трябва да се движи със скорост 186 000 мили в секунда. И това е образ на действието на Божия Дух, който довежда до покаяние и вяра човек, който преди това е бил в мрака на греха и неверието. Светлината засиява в душата му със своята жива, жизнена енергия на постоянно движение.
Но Духът не се вижда: Светлината е тази, която се вижда, защото светлината е и явяваща се, и разкриваща се. В светлината всичко се проявява такова, каквото е в действителност. А естествената светлина прекрасно символизира Господ Исус Христос, Който казва: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, а ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12). Следователно в Христос виждаме Бога разкрит такъв, какъвто е в действителност, а светлината на Неговото лице напълно разкрива и нас. Такава е първата велика работа на Божия Дух с душите ни, в чудото на пренасянето ни от тъмнина към светлина, от властта на Сатана към живия Бог.
Това съответства на Йоан 3:8: "Вятърът духа, където иска, и ти чуваш гласа му, но не знаеш откъде идва и къде отива. С помощта на невидима сила се е извършило могъщо дело: Човек се ражда отново чрез Божия Дух, който остава самата енергия на новия и вечен живот, вложен в душата.
Тази сила е реална, но Божият Дух не привлича вниманието към собствената Си работа в душата. Неговото дело е по-скоро да привлече душите към благословената Личност и дело на Господ Исус, както Сам Той казва на учениците Си: „Той ще Ме прослави, защото ще приеме от Моето и ще ви възвести“ (Йоан 16:14).
Неговото дело в разпределението на благодатта
Но освен великото дело на Духа в новорождението и вечния живот (което се е извършвало преди настоящата диспенсация), сега има дело, в което Той е ангажиран и което никога не е било познато преди деня на Петдесетница (Деяния 2). Защото сега Самият Божи Дух е дошъл да обитава в Божията църква. Началото на това се вижда в Деяния 2; и откакто Божият Дух е дошъл, Той остава във всеки вярващ поотделно и в цялата Божия църква колективно. „Не знаете ли, че тялото ви е храм на Светия Дух, който е във вас, който имате от Бога, и не сте свои?“ (1 Коринтяни 6:19). Това е казано дори на коринтяните, които са наречени „плътски“ и „младенци в Христос“ (1 Коринтяни 3:1) и се нуждаят от сериозно изобличение. Във всеки отделен вярващ живееше Духът, макар че той не проявяваше това по подходящ начин. Освен това те бяха попитани: „Не знаете ли, че сте храм Божий и че Божият Дух живее във вас?“. (1 Коринтяни 3:16). Това не е индивидуално, а по-скоро обединено - църквата е Божият храм и Духът живее в църквата.
Това напомняне е било отправено към коринтяните не за да ги накара да се хвалят с факта, че имат Духа, а за да ги подтикне да се упражняват в изграждането на Божията църква, т.е. да действаме в съответствие с действието на Духа в цялото тяло на Христос, или както е наречено тук, „Божия храм“. Сферата, в която се проявява Божията слава в днешния свят. Това е добра, солидна, жизнена работа, която Духът върши, макар че самият Той е забулен сякаш зад кулисите.
„Изпълнен с Духа:“ Какво означава това?
Ако сме изпълнени със Светия Дух", тази загриженост за вечното благословение на душите и за изграждането на Божията църква ще ни повлияе дълбоко. Защото, въпреки че Божият Дух живее в църквата, това не означава, че църквата е „изпълнена с Духа“. И макар че всички вярващи имат Божия Дух, който живее в тях, никой не може да се осмели да каже, че винаги е изпълнен с Духа. Ако беше така, нямаше да имаме нужда от призива: „изпълвайте се с Духа, като си говорите с псалми, химни и духовни песни, като пеете и припявате в сърцето си на Господа“ (Ефесяни 5:18-19). Забележете, казано ни е да се изпълним с Духа, а не да претендираме, че сме.
Да бъдем изпълнени с Духа не означава да имаме повече от Духа, защото Той е жива Личност, а не просто влияние. Но това означава да Му позволим да има пълен контрол във всяка област на живота ни, така че Самият Христос да бъде единственият скъпоценен предмет пред очите ни, който така да радва сърцата ни, че всичко останало да е нищо в сравнение с него. За Йоан Кръстител (Лука 1:15), майка му Елисавета (Лука 1:41) и баща му Захария (Лука 1:67) се говори, че са изпълнени с Духа преди деня на Петдесетница: Всички те говорят за Христос. И същото това благословено свидетелство е вярно и когато изразът е използван в Деяния 2:4. Учениците са били единодушно на едно място; и когато Божият Дух идва с великата Си сила, за да въведе новата диспенсация на Божията църква, „всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, както Духът им даваше да говорят“.
Целта на това в никакъв случай не беше личното им удоволствие. Всъщност присъстваха хора от много националности, които ги чуха да говорят на собствените си езици за „чудесните Божии дела“.
На учениците е дадена власт да изказват собствените си мисли, за да свидетелстват за реалността на смъртта и възкресението на Христос, но на език, който никога не са научили. Те знаеха какво казват, защото бяха свидетели. И говореха онова, което беше предназначено за истинско, чисто благословение на всички, които го чуваха. Пазете се от имитации. Оттогава насам мнозина се опитват да подражават на това велико чудо. Но тези ученици не са се стремели към подобно нещо като говорене на езици. Това било спонтанно, истинско дело на Бога чрез Неговия Дух, а говоренето на езици било скъпоценен знак, че Христовото благовестие щяло да бъде достъпно за всеки народ под небето, а не само за Израил. То означава, че в Църквата сега ще има ценно разбирателство, постигнато между вярващите от всички народи, следователно знак, който да насърчава благословеното единство.
Ако някой претендира за този дар по начин, който привлича вниманието към него, това е фалшиво. Ако някой говори на т.нар. език, без да разбира какво казва, това е опасно подражание, тъй като не назидава дори себе си, камо ли да назидава другите, което е същинската цел на всяка дарба. Божият Дух не действа по безреден начин: Той не дава сензационни преживявания, които да се стремят да издигнат хората. Той насочва вниманието към Личността и делото на Господ Исус Христос. Това е било вярно на Петдесятница, вярно е и сега. Когато лицето на Стефан изглежда като на ангел (защото със сигурност е изпълнено с Божия Дух), той не говори на друг език, защото се обръща към евреите; но говори скъпоценната, твърда Божия истина, като насочва вниманието на слушателите си към благословената Личност на Господ Исус, който сега е отдясно на Бога (Деяния 6:15-7:56).
В Деяния 4:8 Петър, изпълнен със Светия Дух, вярно говори на началниците на Израил за разпнатия и възкръснал Христос (Деяния 4:8-12). В същата глава (ст. 31) всички ученици бяха изпълнени със Светия Дух и говореха Божието слово с дързост. Павел (Деяния 13:9-11), изпълнен със Светия Дух, произнася тържествена присъда на магьосника Елима за това, че е изкривил правилните пътища на Господа.
От всички тези случаи, в които се споменава за изпълването с Духа, само в един от тях се говори за говорене на езици (Деяния 2:4), и то защото това е бил случай от особена важност, който никога няма да се повтори.
Но да бъдем изпълнени с Духа си остава ценна привилегия, достъпна за всеки вярващ, ако той доброволно постави Христос като единствен поглъщащ обект пред душата си. А това задължително включва честна самооценка, която не позволява на плътта да заеме важно място. Колко много ще бъдем благословени, ако наистина позволим на Божия Дух да издигне Господ Исус Христос в личния живот и в живота на събранието.