Обмисли ги добре, о, Душо моя! Преглед на работника.
Самият Бог е този, който е извършил това. Той е чудесен в съветите си и превъзходен в делата си. Той е замислил славата на Своя Син и изпълнява в Своето отлично дело всичко, което е замислил. Той е избрал да работи в творението и ние добре правим, когато „разглеждаме чудните Божии дела“ в небесата горе и в земята долу. Сега Той е избрал да работи в новото творение за Своята слава и за честта на Своя възлюбен Син.
Преглед на материала. „Ние“ сме Негово творение. Всичко, което сме като християни, е резултат от Неговото действие. Той ни е съживил от смъртта - духовната смърт в греховете ни, в която бяхме. Той ни е направил да живеем в Неговите очи. Стихове 1 и 2 от главата показват ужасното зло, в което се намирахме под властта на въздушния княз - дявола - и бяхме понесени от световния прилив надолу, надолу, надолу към съда. „НО БОГ“ е действал с нас - Той се е заел с най-невероятния материал, за да ни създаде наново, за да бъдем според Неговата благодатна мисъл, по благоволението на Неговата благост.
Вижте резултата от Неговата работа. Той е „много добър“. Ние, които бяхме мъртви в греховете си, далечни, без надежда, без Бога - дори ние сега сме „в Христос Исус“. „Създадени в Христос Исус“. Всичко, което сме били в естественото си състояние, е минало. За това сме умрели. Нашата история „в Адам“ е затворена завинаги и никога няма да бъде отворена отново. Нашата история „в Христос“ е започнала и никога няма да бъде завършена. „В Христос Исус“ - това говори за увереност (2:13), за приемане (1:6), за достъп (2:18), за осиновяване (1:5) и за изобилие от благословения (1:3), небесни и вечни. „В Христос Исус“ ние сме близки в Неговата близост и скъпи в Неговата скъпост за Бога, нашия Отец.
Вижте един от обектите, които Той е имал предвид в Своето дело. „Ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог предварително е определил да вършим.“ Нашето спасение е „не от вас“ и „не от дела“, за да не се похвали никой. Но то е от Бога и „за добри дела“. Делата преди спасението са „мъртви дела“, които не могат да угодят на живия Бог. От всички такива трябва да се очисти съвестта ни, преди да можем да служим на живия Бог. Всички наши дела, докато не сме създадени в Христос Исус, са омърсени със себе си и с греха. Те са извършени с оглед на собственото ни благо или печалба или в опит да установим собствената си праведност, докато не се подчиняваме на Божията праведност. Тези, които са в плът, в естественото си необратимо състояние, не могат, не могат, НЕ МОГАТ да угодят на Бога. Те се нуждаят от нов живот, от нова природа, от нова сила, преди да могат да създадат това, което е угодно на Бога. Сега, като новосъздадени чрез дадения ни Свети Дух, ние можем да принасяме плод за Неговото приемане.
Не делата на закона, а делата на любовта са тези, които Му подхождат. Той ни е създал за делата на радостните сърца, които Го познават. Това са делата, за които Той ни дава сили чрез Светия Дух. Да следваме Христос - да вървим, както Той е вървял, да търсим славата на Бога - да вършим добро, като търсим спасението на грешниците и благоденствието на светците, докато сърцето ни се извисява в благодарност, възхвала и поклонение към Този, Който е Източник на всички наши блага. Нека такива дела да бъдат извършвани от нас за Негова слава.