Когато апостол Павел пристигнал в Атина, очаквайки Сила и Тимотей да дойдат при него, четем, че духът му се развълнувал, когато видял, че градът е „пълен с идоли“, Деяния 17:16 (маргинал). Докато чакаше там, той спореше с юдеите в синагогата и с благочестиви хора (които и да бяха те), и всеки ден на пазара. Тези публични дискусии го довеждат до контакт с водещите философи на този, изглежда, университетски град на гръцкия свят, Някои от тях са известни като епикурейци, други като стоици; всички са решени да дадат Павел под съд, очевидно надявайки се да го изобличат като измамник. Можем да се запитаме: Кои са били тези хора и какво са учили?
Историята показва, че тези две учебни школи са били на противоположни полюси в преподаването си. Епикурейците са били убедени, че най-мъдрият начин на живот е да се възползват от всяко достъпно удоволствие. Стоиците, които били пантеисти (имали много богове) - и несъмнено са отговорни за многото идоли в града - вярвали в самоотричането. Нито един от тези езически философи не е могъл да открие познанието за „истинския Бог“ със средства, които са били само плод на собствените им плътски умове. Четем: „Защото плътският ум е враждебен на Бога; защото не е подвластен на Божия закон, нито пък може да бъде“ (Римляни 8:7).
Тези философи може и да са си мислели, че знаят всичко, което си струва да се знае, но двете изключителни неща в учението на Павел - „Исус и Възкресението“ - те не са знаели.
Вероятно епикурейците са го нарекли „бъбривец“ - дума, която на оригиналния език означава „събирач на семена“. Те са го оценявали като нисш човек, който е успял да подбере тук-там някоя дума и ги излага, сякаш самият той е някакъв велик. Били уверени, че като го изправят пред съда в Ареопага, ще го разобличат като невежа и неук човек. Каква изненада за тях трябва да е била умелата му защита! Може би именно стоиците са го обвинили, че е „разпространител на чужди богове“ или „чужди демони“ (Й.Н.Д.). С цялата си хвалебствена мъдрост те бяха изобличени като пълни невежи по отношение на познанието за единствения истински Бог. Без да навлизаме в подробности относно умелата защита на Павел, бихме искали да предадем една насърчителна дума относно двете особености на евангелието, което Павел проповядва в Атина, като сме напълно сигурни, че онези, които прочетат тези бележки, няма да смятат великия апостол Павел нито за „събирач на семена“, нито за „разпространител на чужди демони“.
Колко сме благодарни, че сме били благословени с истинската светлина относно „Исус и Възкресението“. В Исус имаме благословение за душите си днес, а във връзка с възкресението имаме благословение в бъдещия свят, тъй като Неговото възкресение е открило напълно нов ред на нещата отвъд силата на смъртта. Днес ние познаваме Исус, нашия Господ, като наш Спасител, Този, Който в любовта си даде Себе Си за нас, когато умря на кръста. Ние Го приехме като Спасител, притежаваме Го като Господ и имаме сигурното съзнание, че всеки въпрос между душите ни и Бога, що се отнася до греховете ни, е решен завинаги.
Ние не само преживяваме благословията, която е наша чрез нашия Господ Исус Христос, но и познаваме благославящия - Исус. Това също е плод на Неговото възкресение, защото как бихме Го познали, ако не беше възкръснал от мъртвите? Може и да сме знаели за Него, но фактът е, че Го познаваме като вкоренен в чувствата ни, което е неизменното доказателство, че Той е възкръснал. Чрез Духа ние имаме светлината и силата на една духовна, небесна и вечна сфера на благословение, в която всеки светец ще влезе при повторното идване на Христос. Докато очакваме действителното си влизане в тази сфера, насладата от нея е в душите ни днес като обърнали се с „покаяние към Бога и вяра към нашия Господ Исус Христос“, Деяния 20:21. Какви облагодетелствани хора сме ние!
Можем да си позволим да обърнем гръб на мъдростта на този свят, който не познава Бога, и да потърсим благодат, за да продължим да се ползваме от благословията, която ни се полага като вярващи в „Исус и Възкресението“.