Думата „да припадна“ е en-kakein, образувана от думата kakos, „страхлив“. (Abbott-Smith). Но от „страхлив“ тя започва да означава всичко, което е „лошо, подло, долно“, защото за гърците страхливостта е била всичко това. Първата част на думата, en, означава „в“. Цялата дума, взета заедно, може да се каже, че означава буквално: „Поддавам се на злото“. (Виж Робъртсън). Срещаме я преведена с такива думи като „отпаднал“, „загубил дух“, „обезкуражен“, „станал страхливец“.
Злото, което ни заобикаля, е толкова силно, битката е толкова ожесточена, резултатът изглежда толкова безнадежден, страните са толкова неравни, че докато се молим, се изкушаваме да кажем в сърцето си, ако не и с уста: „Безнадеждно е, няма смисъл да се молим повече за този човек“: Ще се откажа. Не! Господ казва: Не! Не се отказвайте! Не губете сърце! Не се обезкуражавайте! Не се превръщай в страхливец! В подходящия момент ще пожънем, ако не отслабваме. (Но това „отслабвам“ е друга дума; може би, с Божията помощ, ще я разгледаме някой друг път).
Наистина сме на страната на победителите. Господ все още е на трона. Той все още седи върху водните потоци, а Господ отгоре все още е по-велик от шума на много води, да, от мощните морски вълни. Виж Псалм 93:4. И така, развеселете се! Дерзайте! Молете се! Молете се винаги! и никога не се превръщайте в страхливци, никога не се отказвайте.
Тази дума en-kakeo е използвана само шест пъти в Новия завет и всеки път е много поучителна. Вече видяхме първия път, когато се използва, и той е във връзка с молитвата. След това се използва два пъти в рамките на няколко стиха един от друг, във 2 Кор. 4:1 и 16. „И така, като имаме това служение, както ни е показана милост, ние не отслабваме.“ . . . . „Затова не отслабваме; но ако наистина външният ни човек се изхабява, то вътрешният се обновява от ден на ден.“ И така, макар че бедите, болестите и скърбите слизат тук и изтощават външния ни човек, не е нужно да губим сърце, не е нужно да се обезсърчаваме, не е нужно да се превръщаме в страхливци или да се поддаваме на злото. „Тарсей!“ Развеселете се! Дерзайте!
Следващото място, където го срещаме, е в Гал. 6:9. „Да не се уморяваме да вършим добро“. или както г-н Дарби го превежда: „Да не губим сърце в правенето на добро“. Толкова е лесно да загубим сърце в правенето на добро. Онази бедна душа, на която сте помогнали онзи ден, по-късно се оказва мошеник и изобщо не се нуждае от помощ, а вие се заричате, че повече няма да се поддадете толкова лесно. Не, не; нека не се обезкуражаваме; нека не се поддаваме на злото. Следващия път може да отблъснете някой наистина нуждаещ се: а „който запушва ушите си пред вика на сиромаха, той и сам ще вика, но няма да бъде чут“. (Пр. 21:13). Или онзи клас от неделното училище, който е толкова шумен и непокорен! Изглежда, че е безполезно да се опитваме да продължим заедно с тях. Вие сте отчаяни, както старият д-р Кремер превежда тази дума. Откажете се от това! Не си струва да опитвате повече!
Веднъж и аз го направих. Веднъж имах отчайващо лошо неделно училище и по съвет на един по-възрастен брат се отказах от него. Около три седмици по-късно срещнах едно от децата на улицата и то ми каза: „О, защо се отказа от неделното училище? Толкова много исках да знам, че съм спасена. Мисля, че щях да намеря Господа още следващата неделя: но трябваше да отида някъде другаде и там намерих Господа“. Друг път един стар брат настояваше да се откажа от някаква детска работа, която Господ беше отворил. Бях много смутен и отидох за съвет при друг стар брат, който за мое учудване каза: „Заемете се с повече работа от този вид, но никога не се отказвайте! Всяко отказване е от дявола.“ Това беше преди повече от петдесет години, но колко често съм благодарил на Бога за тези думи. Скъпият господин Хърбърт Тейлър, най-големият син на господин Хъдсън Тейлър, веднъж ми каза, че по едно време бил толкова обезкуражен, че казал на баща си: „Татко, толкова съм обезкуражен, че ще се откажа.“ Баща му отговорил: „Всяко обезсърчение е от дявола!“ Бог е „Бог на всяко насърчение“. (2 Кор. 1:3: Нов превод). Не, възлюбени, Божието Слово е ясно. „Да не се обезсърчаваме в правенето на добро, защото навреме ще пожънем, ако не се обезсърчаваме“. (Друга дума).
След това вижте Ефесяни 3:13. „Затова ви моля да не отслабвате в моите скърби за вас, които са ваша слава.“ Павел се „отчайва от живота“ в скърбите си за ефеските светии, но не се превръща в страхливец. (Деяния 19. 23 и др. и 2 Кор. 1:8). Беше готов да влезе и да се изправи срещу тълпата, която жадуваше за кръвта му. Не е нужно да се обезсърчавате, дори ако дойдат изпитания. Не, по-скоро „ние се хвалим и със скърби, като знаем, че скърбите пораждат издръжливост“. (Римляни 5, 3). Думата „скръб“ идва от латинската дума tribulum, която означава „камшик“. Предполагам, че повечето от моите читатели никога не са виждали метла, каквато някога са използвали, за да омолотят пшеницата: аз съм виждал такава и съм я използвал: и ужасна „скръб“ причинява на пшеницата: но това е начинът, по който тя се освобождава от плявата.
Последното място, където намираме тази дума en-kakeo, е във 2 Сол. 3:13. „Чухме, че има някои, които ходят между вас безредно, без да работят нищо, а са заети. А на тези, които са такива, заповядваме и ги увещаваме чрез нашия Господ Исус Христос да работят спокойно и да ядат хляба си. А вие, братя, не се уморявайте да правите добро.“ Предполагам, че това означава, че ние с вас не трябва да се обезсърчаваме, да не губим кураж, да не се превръщаме в страхливци в ежедневната си работа в офиса, магазина, кухнята, на полето, в училището или където и да е другаде. Нека вършим ежедневната си работа за Господа, а не за хората, и да не се обезсърчаваме в нея. Това е заповед на самия Господ. Около вас може да има много зло. Може да е неописуемо трудно, може да сме отчаяни: но дори и така, нека никога не се предаваме на злото: никога не се превръщаме в страхливци, никога не губим сърце.
И така, за да обобщим, нека не се поддаваме на злото. В името на нашия Господ Исус Христос, амин.