Какво тогава…?
При декана на известен университет дошъл млад мъж, чието лице греело от ентусиазъм. Той съобщил на стареца, че дългогодишното желание на сърцето му най-сетне се е изпълнило: Той е влязъл в юридическия факултет и смята да не жали труд и средства, за да продължи обучението си. Така продължил да говори известно време. Когато прекъснал, старецът, който го слушал с голямо търпение, любезно отговорил: „Е, когато завършиш следването си, какво смяташ да правиш?“
„Да взема докторска степен“, отговорил младежът.
„И тогава?“ - попита почитаемият му приятел. „Тогава - продължи младежът, - ще трябва да се справям с редица трудни случаи и благодарение на моето красноречие, ученост, усърдие и акуратност ще си спечеля голяма репутация.“
„И тогава?“ - повтори професорът.
„А след това - отвърна младежът, - няма съмнение, че ще бъда избран на някоя висока длъжност в държавата и ще забогатея.“
„И тогава?“
„А след това - продължи бъдещият адвокат, - ще живея удобно и почтено, в богатство и уважение, и ще очаквам спокойни и щастливи старини.“
„И тогава“, повтори старецът отново.
„И тогава - каза младежът, - и тогава - и тогава ще умра.“
Тук слушателят му повиши глас и отново попита с тържественост и акцент: „И ТОГАВА?“ Младежът не отговори. Той свел глава и замислено се отдалечил. Не беше се замислил за най-важното от всичко - вечното благополучие на своята никога не умираща душа.
Божието слово, Библията, ни казва с божествена сигурност какво се намира отвъд. Можете да се отървете от Библията; можете да пренебрегнете нейните предупреждения; можете да отхвърлите Спасителя, за когото тя говори. Във ваша власт е да изгорите този и всеки друг подобен материал, който ви попадне. Но помислете за перспективата пред вас! Малкият ви ден скоро ще отмине. Удоволствията ви ще свършат. Заниманията ви ще бъдат безполезни за вас в тържествения час, когато тялото ви ще се превърне в няколко шепи прах.
Няма ли причина за това? Случайно ли е, че същество с такива сили и способности е стигнало до такъв край? Отговорът е само един, слушайте!
„Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха - смъртта.“ Римляни 5:12
Падението на човека е страшна реалност. „Грехът“ не е просто грозна дума в Библията. Той е тъмна, отвратителна реалност, която помрачава света със своето присъствие. "Смъртта минава над всички човеци, понеже всички съгрешиха "Вие сте замесени в този въпрос. Върху ВАС е произнесена смъртната присъда и много скоро за вас може да се каже: „Той умря.“
Една секунда след смъртта ви за вас ще бъде без значение дали сте умрели в дворец или в мазе. Но цялата ви вечност ще зависи от състоянието, в което ще умрете.
Не може да се отрече фактът, че: „Заплатата за греха е смърт“; но също толкова вярно е и това - „Божият дар е вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ“ (Римляни 6:23).
Да, Бог препоръчва Своята любов към нас с това, че докато бяхме още грешници, Христос умря на кръста за нас. Божествената любов би благословила грешника, но божествената святост не би олекотила греха. Пълното наказание за вината премина върху безгрешния Заместник, Господ Исус Христос. Той зае нашето място в смъртта и осъждането, за да можем да имаме живот. Божията любов - делото на Христос - ви подтиква да се обърнете към Божия Син, чиито думи са: „Който слуша Моето слово и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт в живот“ (Йоан 5:24).