Не е направено с ръце

Този израз, който се среща поне осем пъти в Новия завет, се отнася за нещата от това творение (вж. Евреи 9:11). Ние живеем и реагираме на материалния свят чрез петте си сетива, но в християнството сме въведени в духовния свят, който не може да бъде възприет или разбран от тези пет сетива. В 1 Коринтяни 2:14 апостол Павел пише: „А естественият човек не приема нещата на Божия Дух, защото те са глупост за него; и не може да ги познае, понеже се познават духовно“.

За съжаление, тъй като сме родени като естествени хора, ни е много трудно да разберем духовните неща и когато ги разглеждаме, се опитваме да ги разсъждаваме с помощта на естествената си интелигентност и способности. Но истинският вярващ има Светия Дух, който обитава в него, така че в предходния стих на цитирания по-горе четем: „А ние приехме не духа на света, а Духа, който е от Бога, за да познаем онова, което ни се дава даром от Бога“.

• В Деяния 17, четем за Павел, който останал сам в Атина, където видял всички сгради и скулптури, представящи човешките представи за Бога, духът му се раздвижил и той публично осъдил всичко това като суеверие. И казал: „Бог, Който е сътворил света и всичко в него, като виждам, че Той е Господ на небето и земята, не обитава в храмове, направени с ръце; нито се покланя с човешки ръце.“

В Йоан 4:24 Господ Исус казва: „Бог е Дух; и които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина“, което означава, че истинското поклонение не е само чрез Светия Дух, който ни е даден, а е духовно. Християнството до голяма степен е копирало старозаветната форма на церемониален подход към Бога, като е използвало неща, които са материални и които въздействат на петте ни сетива, в така нареченото поклонение на Бога, без да разбира, че всички те са били прекратени със смъртта на възлюбения Божи Син.

• В Колосяни 2:11 Павел казва: „В когото и вие сте били обрязани с обрязване, което не се извършва ръчно, в отхвърлянето на плътското тяло, в обрязването на Христос.“ Юдеите са били добре запознати със значението на обрязването и то им е било дадено от Бога като знак, че са Негов народ. Този акт със сигурност се отразяваше на телата им, но не променяше това, което те бяха вътрешно или духовно. Обрязването, извършено не от ръка, а от Бога в смъртта на Христос, отрязва веднъж завинаги онази стара природа, която не може нито да Му угоди, нито да Му отговори.

Затова Павел продължава в стих 12: „Погребани с Него в кръщението, в което и вие сте възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси измежду мъртвите“.

• Старата скиния е издигната от Мойсей според образеца, който му е бил показан на планината, и е била привилегирован начин за церемониално приближаване до Бога, какъвто никой друг народ не е имал. Но в Евреи 9:24,, четем: „Защото Христос не влезе в ръкотворни светини, които са образци на истинските, а в самите небеса, за да се яви пред Бога заради нас.“

• Отново, в тази същата глава, вече споменати в стих 11, „Но тъй като Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добри неща, чрез по-голяма и по-съвършена скиния, които не са направени с ръце, т.е. не от тази сграда [творение].“

Ако помислим за миг за тази прекрасна скиния, разделена на три части: двора, в който се намираше медният олтар; след това светилището с трапезата с хлябовете, свещника от чисто злато и златния кадилен олтар; и накрая, най-святото място, където се намираше ковчегът на завета, ще получим образец на това, което е било в Божия ум, в който вярващият днес е влязъл чрез делото на Христос.

Меденият олтар представяше светите и справедливи Божии претенции, а всеизгарянето, което беше принесено на него, показваше как тези свещени претенции бяха уредени веднъж завинаги за нас в смъртта на Христос. Тъй като това е вярно, днес всеки вярващ е свещеник на Бога и святото място представлява начинът, по който можем да служим на Бога като свещеници. Трапезата с хлябовете показваше ред, който се поддържа от божествена личност на светиите, свързани заедно в Божието присъствие, в светлината на Бога, която се разкрива, отново от божествена личност, т.е. свещника и способна „чрез Него, прочее, да принасяме постоянно жертва на хваление на Бога, т.е. плода на устните си, като благодарим на Неговото име“, както е представено от златния олтар.

• В 2 Коринтяни 5:1, апостол Павел говори за телата ни като за нашия земен дом на тази скиния: „Защото знаем, че ако и да се разпадне нашият земен дом на тази скиния, ние имаме Божия сграда, дом, който не е направен с ръце, вечен в небесата.“ Този стих ясно показва, че изразът „неръкотворни“ се отнася до нещата от настоящото творение, каквито са нашите смъртни тела, които са подвластни на смъртта и тлението.

Стих 8 ни казва каква е съдбата на онези, чиито тела са умрели, но чиито духове сега са в присъствието на Христос и очакват онзи момент, когато ще получат онзи „дом, който не е направен с ръце“ и който е вечен: „Уверени сме, казвам, и желаем по-скоро да отсъстваме от тялото, а да присъстваме с Господа“.

В стих 17 от същата глава апостолът прави ясно разграничение между материалното и духовното: „И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново; и всичко е от Бога, Който ни помири със Себе Си чрез Исус.“