Мона Лиза може и да не е любимото ви произведение на изкуството, но е трудно да се намери по-известна или по-имитирана творба. Нарисувана през 1504 г. от Леонардо да Винчи, „Мона Лиза“ е имала доста уникален път. Тя е била открадната от мястото си в Лувъра и скрита в малък апартамент в продължение на две години. Пабло Пикасо е задържан за разпит във връзка с кражбата ѝ. Тя се е появявала в над 2000 различни реклами. Жоконда, както още я наричат, е висяла в спалнята на Наполеан Бонапарт. Охранявана е в бетонна витрина и витрина от бронирано стъкло. Мона Лиза има над 500 000 характерни пукнатини в защитния си лак. Информационното бюро в Лувъра отговаря на въпроса „Къде е Джокондата?“ много повече от всяко друго. Стойността ѝ се оценява на повече от 700 000 000 долара.
Какво бихте могли да направите, за да я направите по-ценна? Да предположим, че вие или аз трябва да поправите картината съвсем малко. Салвадор Дали, известният художник, е създал версия с някои специални хрумвания, която не струва толкова, колкото оригинала. Да предположим, че просто направим фона малко по-интересен и след това подпишем имената си в долната част. Всичко, което ще успеем да направим, е да намалим стойността му. Да предположим, че дамата, която го е напръскала с червена боя през април 1974 г., е успяла да покрие нещо повече от защитната му обвивка, щеше ли да го подобри или да увеличи стойността му?
Има едно още по-важно произведение, което не може да бъде направено по-ценно чрез допълнителните щрихи, които вие или аз бихме могли да добавим. Всеки от нас е правил в живота си това, което наричаме „малки грешки“. Повечето от нас са готови да признаят, че не са съвършени, че са „бъркали“ или понякога са действали по начин, за който сега съжаляват. Бог, святият Бог, пред когото трябва да отговаряме, казва много безкомпромисно: „Всички съгрешиха и са лишени от Божията слава“ (Римляни 3:23). Той е планирал шедьовър за живота ни, който би бил за Негова чест и наша радост. Ние сме го осквернили с нашата самоволност, похот, гняв, ревност и егоизъм. Никакви ретуши няма да го подобрят. Но, учудващо, Бог ни обича дълбоко въпреки нашия бунт срещу Него и развалянето на съкровищата Му. За да може Бог да изрази любовта Си по съвършен начин, който да Му позволи да има право да ни приеме в Своето присъствие, Исус Христос дойде, за да плати най-голямото наказание за греха - смъртта. Той дойде, за да изтрие напълно и изцяло вината на всеки, който Му се довери като на свой Спасител. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). След като завърши делото Си на кръста, където страдаше за грях, който не беше извършил, Исус обяви: „Свърши се“ (Йоан 19:30). Върховният шедьовър на Бога - Неговото справедливо и праведно дело да отнеме греха, за да могат незаслужаващите да бъдат спасени - беше напълно завършен. Никой никога нямаше да има нужда да се появи и да го подобри.
Опити за подобряване на шедьовъра: За съжаление има много хора, които смятат, че красивият и съвършен Божи план за спасение се нуждае от няколко техни довършителни щрихи, за да стане завършен. Много религии предлагат на хората дейности като молитви, покаяние, поклоннически пътувания и милосърдни дела, които се предполага, че ще направят Бога малко по-благосклонен към набожния човек. Но делото на Исус е съвършено, пълно и завършено. Повечето от нас биха се ужасили, ако някой грабне кутия със спрей и започне да „подобрява“ усмивката на Мона Лиза. Как бихме могли да мислим, че можем да подобрим Божията усмивка на любов към нас? Това наистина е дар, който е само или нищо. Или приемаме с благодарност Божия дар, или не толкова деликатно отричаме стойността му, като казваме, че можем да го допълним, да подобрим стойността му или да го заплатим със собствените си добри дела. „Заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ“ (Римляни 6:23).
Какво ще направите с този шедьовър?