Като създание човекът е бил поставен от Бога в положение на послушание, а сегашното състояние на хората като отчуждени от Бога произлиза от непослушанието на първия човек. В смирена благодат Господ Исус, Вторият човек, Човекът от небето, дойде на мястото на послушанието. Винаги заповядващ в Своите права на Бог, принизявайки се до Човечеството, Той се научи на послушание чрез нещата, които претърпя. Неговият път беше път на съвършено послушание: „Стана послушен дори до смърт, и то кръстна смърт“. Първият човек стана непокорен до смърт; Вторият човек стана послушен дори до смърт.
Нищо по-малко от послушанието, проявено в Исус, не е това, към което Бог е призовал Своя народ; ние сме осветени от Духа в послушанието… на Исус Христос (1 Петрово 1:2). Господ Исус гледа на нашето послушание като на доказателство за любовта ни към Него, дори както е казал: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди“ (Йоан 14:15). Отново в стих 21 от същата глава Той казва: „Който има Моите заповеди и ги пази, той е, който Ме обича; а който Ме обича, ще бъде обичан от Моя Отец, и Аз ще го обичам и ще му се изявя“.
Най-напред трябва да проверим дали наистина познаваме заповедите на Господ, защото как можем да ги спазваме, ако наистина не ги познаваме? Неговите заповеди трябва да бъдат научени, а как иначе можем да ги научим, ако не като се запознаем с Писанията. Има отделни заповеди, дадени в Евангелията и Посланията, които ни казват какво Господ желае да правим. В това Евангелие Той ни наставлява да си умиваме един на друг нозете (Йоан 13), да се обичаме един друг, както Той ни е възлюбил (Йоан 13:34), и да пребъдваме в Него (Йоан 15:4). В Матей 5 Той ни казва да оставим светлината си да свети пред хората, да не се противим на злото, да обичаме враговете си и да бъдем съвършени като нашия небесен Отец (ст. 16, 39, 44, 48); и много такива заповеди са дадени за нашето послушание. След като написва много заповеди в Първото послание до коринтяните, апостолът казва: „Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае това, което ви пиша, че е заповед на Господа“ (14:37). Така че не е достатъчно да регулираме поведението си в индивидуалния живот чрез заповедите на Господ, а трябва да се научим така, че да спазваме Неговите заповеди във връзка с волята Му в църквата.
След като сме научили заповедите на Господ, трябва да Му се подчиняваме, като ги спазваме, защото послушанието е доказателство за любов. Някои биха се оправдали с любовта си към Божиите деца, за да вървят по грешен път, но това никога няма да помогне; „По това познаваме, че обичаме Божиите чада, когато обичаме Бога и пазим Неговите заповеди“ (1 Йоан 5:2). Обикновеното послушание към това, което Бог е заповядал, е доказателство, че обичаме Бога, а също и Неговите деца. Любов към Божиите деца ли е да ги водим или да ги следваме по начин, който противоречи на изричната заповед на Господ? Неговите заповеди не са тежки (1 Йоан 5:3), а по-скоро показват пътя, по който божествената природа може да се изрази в правда, святост и любов.
Подчинението на Господните заповеди предизвиква изразяването на любовта на Отец. Всеки член на божественото семейство е обичан от Отец, но специални обстоятелства и поводи дават възможност на послушното дете да научи и да вкуси по нов начин тази скъпоценна, прекрасна любов. Дори в човешките семейства бащината любов се насочва към послушното дете, докато проявите на непослушание не само пречат на изразяването на любовта по начин, в който детето може да намери удоволствие, но по-скоро принуждават праведния баща да накаже детето за негово добро. Изразяването на любовта ни към Господ Исус ни дава възможност да осъзнаем любовта на Отец, както Господ казва на учениците: „Сам Отец ви обича, защото вие Ме възлюбихте“ (Йоан 16:27). Без съмнение тогава учениците не са могли да оценят пълното благословение на Господните думи, тъй като не са имали Духа; но сега, чрез обитаващия в тях Дух, колко сладка и ценна е мисълта, че ние сме обичани обекти на Отца и че Неговата любов се осъществява на практика, когато вървим по пътя на послушанието.
С послушанието се реализира и любовта на Господ Исус в нейния специален израз към нас. Не може да има никакво съмнение в любовта на Господ Исус към всички Свои чеда, но трябва да разберем, че освен чудесния израз на любовта Му в Неговата кръстна смърт, който нищо не бива да затъмнява в душите ни, съществува и израз на любовта във връзка с нашето съществуване в света за Него. Вижте разликата между Йоан 13, където Господ измива краката на учениците, и Откровение 1:13, където Той е препасан през гърдите със златен пояс. В първото Той изразява любовта Си към Своите, любов, която не може да бъде засегната от всичко, което е непосредствено пред Него, защото „Той ги възлюби докрай“. Във втория случай любовта Му е ограничена поради състоянието на събранията. Понякога Господ трябва да ограничава изразяването на любовта Си към нас заради неосъден грях: Тогава се нуждаем от Неговото застъпничество; но отново, когато се подчиняваме на Неговите заповеди, любовта Му може да тече безпрепятствено.