Когато Господ Исус казва: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28), Той се обръща към онези, които се мъчат да намерят божествено благословение на основата на закона и които усещат гнета, с който законът ги обременява. В естествените неща човек очаква да намери покой, след като свърши работата си, но за тези, които бяха под закона, нямаше покой, защото изискванията на закона нямаха край, „защото законът властва над човека, докато е жив“ (Римляни 7:1). Законът натоварваше духа със своите изисквания, а грехът, който законът не можеше да премахне, натоварваше съвестта.
Безгрижните и нечестивите няма да усетят бремето, защото човекът по природа е безразличен към Бога и Неговите благословии, но благочестивите в Израил се трудеха и бяха обременени и на тях думите на Господ щяха да донесат радост и насърчение. Тук имаше Някой, Който можеше да премахне тежкия товар и желаеше да го направи, за да успокои сърцето от бремето върху съвестта и да даде покой в знанието за това, което беше донесъл от благодатта на Отца. Бог вече не изискваше от хората; в Исус Той се виждаше като даряващ Бог. Книжниците връзваха на раменете на Израил „тежки и тежки за носене бремена“ и не искаха да ги помръднат и с един пръст (Матей 23:4), но Господ Исус дойде да облекчи хората и да премахне тежкия товар.
Освободен от игото на закона, Господ покани благочестивите да поемат Неговото иго върху себе си и да се учат от Него. Той не беше строг Учител, а сам беше попаднал под игото на служенето на Бога и в службата си беше „кротък и смирен по сърце“. Като слуги на Господа те щяха да намерят Неговото иго за лесно, а бремето Му за леко и щяха да имат покой за душите си. Господ иска от нас да правим само това, което се харесва на божествената природа и което виждаме съвършено изразено в Него самия.
Господ не само дава покой на Своя народ, но и мир, защото преди да ги напусне, Той казва на учениците Си: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27). В живота на неуморно служене на Неговия Бог и Отец наоколо е имало всичко, което да го смущава и притеснява, но сред всичко това сърцето Му е имало необезпокояван мир и това е мирът, който Той дава на Своите. Учениците щяха да се лишат от своя Учител, който постоянно се грижеше за тях, но Той им каза: „Това ви говорих, за да имате в Мене мир“ (Йоан 16:33). Нашият мир е в Него и това е Неговият собствен мир.
В Филипяни 4:6 сме увещавани да „не се грижите за нищо; но във всичко с молитва и молба с благодарност нека бъдат известни исканията ви на Бога“. Това ще ни донесе „Божия мир, който превъзхожда всяко разбиране“, мир, който ще пази входа на всеки път към сърцето и ще възпира всяка тревожна мисъл. Това е мирът, който оставя Божия престол непокътнат сред всички конфликти на народите по света.
Нещо повече, ако мислите ни са насочени към красивите черти, които виждаме в Христос, и ако вървим в светлината на Божието слово, търсейки Неговата воля, винаги можем да разчитаме, че с нас ще бъде „Богът на мира“, Този, Който е източник на мир и Който може да държи далеч от нас всичко, което смущава сърцето и ума.