Много богатият английски барон Фицджералд има само едно дете - син, който, разбираемо, е зеницата на окото му, центърът на чувствата му, единственото дете, центърът на вниманието на това малко семейство.
Синът пораснал, но в ранните му години майка му починала, оставяйки го с баща му. Фицджералд скърби за загубата на съпругата си, но се посвещава на бащинството на сина им. С течение на времето синът се разболява тежко и умира в края на юношеството си. Междувременно финансовите активи на Фицджералд значително нарастват. Бащата използва голяма част от богатството си, за да придобие произведения на изкуството на „майсторите“.
С течение на времето и самият Фицджералд се разболява и умира. Преди смъртта си той внимателно подготвил завещанието си с изрични указания как да бъде уредено имуществото му. Той е наредил да се проведе търг, на който да бъде продадена цялата му колекция от произведения на изкуството. Поради количеството и качеството на произведенията на изкуството в колекцията му, която се оценявала на милиони английски лири, се събрала огромна тълпа от потенциални купувачи, които очаквали с нетърпение. Сред тях имало много музейни уредници и частни колекционери, нетърпеливи да наддават.
Произведенията на изкуството бяха изложени за разглеждане преди началото на търга. Сред тях имаше една картина, която не получи особено внимание. Тя беше с лошо качество и дело на неизвестен местен художник. Случи се, че това беше портрет на единствения син на Фицджералд.
Когато настъпил моментът за започване на търга, аукционерът привлякъл вниманието на публиката и преди да започне наддаването, адвокатът прочел първо от завещанието на Фицджералд, в което се посочвало, че първата картина, която ще бъде продадена на търг, е картината на „любимия ми син“.
За лошото качество на картината не се явиха нито един участник в търга… с изключение на един! Единственият участник в търга бил старият слуга, който познавал сина, обичал го и му служил и по сантиментални причини предложил единствената цена. За по-малко от една английска лира той купил картината.
Водещият на търга спря наддаването и помоли адвоката да прочете отново завещанието. Тълпата притихна, това беше доста необичайно, и адвокатът прочете от завещанието на Фицджералд: „Който купи картината на сина ми, ще получи цялата ми колекция от произведения на изкуството. Търгът приключи!“
В днешния свят всеки иска да получи благословията на бащата. Искат Бог да ги излекува от физическите им недъзи, да ги снабди с хубави вещи, да им даде добра работа и да им гарантира спасение. Те искат всички Божии благословии, но не се интересуват от Божия син. Те нямат никаква полза от Исус. Но ако хората не приемат и не прегърнат сина, няма да има благословии от Бога. Цялото Божие наследство и благословии се дават само на онези, които обичат и предлагат Неговия син!
„Който не почита Сина, не почита и Отца, Който Го е пратил.“ ( Йоан 5:23)
„Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не вярва в Сина, няма да види живот; но Божият гняв остава върху него.“ (Йоан 3:36)
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден СИН, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има живот вечен“ (Йоан 3:16).