„Колко прекрасни са върху планините нозете на благовестника, който възвестява мир, благовествува радост, проповядва спасение, който говори Сиону: „Бог твой се възцари!“ (Исая 52:7). „И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: „колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!““ (Римляни 10:15).
Колко красиви са били нозете на Господ Исус пред Неговия Бог и Отец, докато е вървял по този свят. Докато Го следваме в мислите си из Галилея, Юдея и отвъд, Той винаги върши това, което е угодно на Неговия Отец, но също така носи мир, изцеление и благословия на всички, които идват при Него с вяра. Винаги вършеше Божията воля, независимо какво Му струваше това, независимо дали беше „уморен от пътя, по който беше дошъл“, или понасяше омразата на онези, които беше дошъл да спаси. Но никога не се отклоняваше, макар че пътят Му беше „неподплатен от земна усмивка, която допускаше само до кръста“, където завърши делото, което Неговият Отец Му беше дал да извърши.
Как е възможно тогава това, което е било толкова вярно за личността на Господ Исус Христос като човек тук долу, да бъде казано и за онези, които „следват стъпките Му“, както изглежда предполага цитатът в Римляни 10:15 от Исая 52:7? Със сигурност може да бъде само това, че когато се стремим да Го следваме и поставяме нозете си в Неговите стъпки, Светият Дух ще ни уподоби на Неговия образ и така божествените лица ще могат да се наслаждават на нозете ни като представляващи Го сега.
Вярвам, че можем да бъдем много полезни в това отношение, ако вземем предвид три случая в Евангелието на Лука където намираме лица, ангажирани с тези красиви крака, и да разгледаме какво казва Господ Исус за тези три лица. Можем също така да видим, че един е стоял, друг е седял, а трети е паднал по лице, и всяка позиция е подходяща.
- В Лука 7:37-38 четем: "И, ето, една жена в града, която беше грешница, като узна, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрова кутия с миро и застана в краката Му зад Него плачеше и започна да мие нозете Му със сълзи, изтри ги с космите на главата си, целуна нозете Му и ги помаза с мирото." Тази скъпа жена, потисната от греховния си живот, е привлечена от божествената любов и благодат, проявени така съвършено от Господ Исус, към красивите Му нозе. Нейните сълзи на покаяние бяха толкова ценни за Него, Който знаеше всичко за нея, но не я отхвърли. Какво освежаване Му донесоха тези сълзи, когато тя изми нозете Му и беше готова да използва цялата си слава (косата си), за да подсуши тези нозе. Господните думи "комуто малко се прощава, той малко обича" ни казват, че тя обичаше Господа много дълбоко и това е първото и жизненоважно нещо, което трябва да знаем, ако искаме да следваме Неговите стъпки. Той трябва да заема първо място в нашите чувства. Нейното стоене зад Него, но в нозете Му, според мен, показва, че любовта ѝ към Него я е подготвила да може да му служи по свещенически начин.
- На второ място в Лука 10:39 и 42, четем "И тя имаше сестра на име Мария, която също седна при нозете на Исус, и чуха (се вслушаха) в словото Му... Но едно нещо е необходимо: и Мария избра онова добро, което няма да й се отнеме." Мария от Витания е много добре запозната с нозете на Исус, тя седи и слуша, пада в нозете Му, когато е обзета от скръб, и помазва нозете Му с миро. Времето на глагола "избра" е в повелително наклонение и означава, че тя е направила категоричен избор и нищо никога няма да промени този избор. Това би ни говорило за преданост. Без съмнение Мария е обичала Господ Исус, но е била и посветена на Него. Този факт беше толкова ценен от Господ, че Той каза: "което няма да й се отнеме". Тук научаваме и второто нещо, което трябва да ни характеризира - ние също трябва да Му бъдем предани, като седим в нозете Му и Го слушаме в Писанията. Да отделяме време за изучаване на словото и да се учим от Него в молитва и общение. Разбира се, трябва да сме спокойни и отпочинали в ума си, както предполага седенето, а това, че сме в нозете Му, винаги ще ни напомня къде са Го отвели тези нозе в предаността Му към Неговия Отец, а също и към нас.
- Накрая в Лука 17:15-16. Четем за един от десетте прокажени, които Господ очистил. "А един от тях, като видя, че е изцелен, обърна се назад и със силен глас прослави Бога, и падна по лице пред нозете Му, като Му благодари; а той беше самарянин." Не само че трябва да Го обичаме и да Му се посветим, но и да се характеризираме с това, че Му благодарим и Го възхваляваме, а чрез Него - Неговия Бог и Отец. "Не бяха ли десет очистени? Но къде са деветте?" е много задълбочен въпрос, на който всички ние трябва да си отговорим. Той ще включва не само нашата любов и преданост, но и отговора ни на Неговата молба "това правете за Мой спомен". Мария от Витания се възползва от единствената възможност, която имаше, за да отговори на Неговата любов, като помаза нозете Му с миро, и Господ се погрижи това, което тя направи, никога да не бъде забравено. Нима ние нямаме достатъчно възможности да отговорим на Неговата молба? Тук този скъп, току-що очистен прокажен поставя на първо място отговора на сърцето си към този благословен Човек, Който е направил толкова много за него; сърцето му прелива в благодарност и прослава на Бога заради стореното от Исус.d Как е с теб, скъпи читателю, ти един от деветимата ли си? Или по-скоро като този скъп човек, който се отвърнал от всичко останало, за да отговори на Господ Исус и на Своя Бог и Отец.
Искрено вярвам, че ако знаем повече за тези три неща, тогава ще стане по-вярно, че нозете ни са красиви пред Бога, тъй като следват стъпките на Господ Исус Христос.
Такива крака в крайна сметка ще бъдат използвани от Бога на мира, за да смаже Сатана, както се казва в Римляни 16:20: „И Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас, амин.“