О, Любов, която не ме оставя да си отида, В теб почивам на уморената си душа; Връщам ти живота, който дължа, За да може в дълбините на твоя океан потокът му да бъде по-богат и по-пълен.
О, светлина, която ме следваше по целия ми път, Отдавам на теб своя мигащ факел; Сърцето ми възстановява заетия лъч, За да бъде денят му по-светъл и по-справедлив в твоя слънчев блясък.
О, радост, която ме търсиш през болката, Не мога да затворя сърцето си за теб; Проследявам дъгата през дъжда и чувствам, че обещанието не е напразно, че утрото ще бъде без сълзи.
О, Кръсте, който издигаш главата ми, Не смея да поискам да отлетя от теб; Лежа в прахта, в която е умряла славата на живота, И от земята цъфти червен живот, който ще бъде безкраен.
* Авторът е вдъхновен да напише този химн за 5 минути по време на бедствено положение.