Това е ден на беззаконие както в мислите, така и в действията. Хората дават воля на въображението си и на глупавите си разсъждения (какъвто изглежда е смисълът на думата „изобретения“ в Екл. 7:29); и към това трябва да бъде насочено нашето внимание; не като им отговаряме с контраразувания, а като се стремим да достигнем до чувствата на сърцето и до съвестта относно това, което се дължи на Бога и на Христос. Колкото повече усещаме благодатта в душите си (цялото спасително дело на Бога към нас), толкова повече ще се стремим да се приближим към Него с дълбокото чувство, че се нуждаем от запазване в зъл ден.
Времето е кратко, за да научим на практика какъв е бил пътят на Христос. Но в деня на външна „толерантност“ и безразличие той е повече от всякога въпрос на избор и Бог дава Своето благословение с него. „Мария избра онази добра част, която няма да й бъде отнета“. Рут също избира; прощалната целувка не може да я удовлетвори. Тя се прилепи към Наоми в своята скръб и й бе дадена пълна награда. Халев следваше тих страдалчески път на вярност към Бога, вървейки с вяра, и когато дойде подходящият момент, той използва привилегията си да избере Хеврон, където беше полето на Макпела. Вярата действа чрез любов и избягва разсъжденията. Апостолът се моли: „любовта ви да изобилства още повече и повече в познание и във всякакъв разум, за да можете да съдите и одобрявате по-съвършените неща“ (Фил. 1:9-10).
В обикновените въпроси на този живот, що се отнася до обстоятелствата ни и т.н., пътят на вярата не е да избираме, а спокойно да се отдадем на Божието нареждане за нас. Лот в самоувереността си избра за себе си, насочи се към Содом и след това влезе в него. Първото предупреждение, което Бог му даде, не му подейства; тогава той беше избавен чрез намесата на чичо си, но нямаше никакво намерение да напусне Содом. Когато нечестивият град най-сетне бил разрушен, той изгубил всичко, а красивата равнина, която бил пожелал, се превърнала в горяща огнена пещ. Чрез унизителния си опит в Египет Авраам научи първия урок на пустинята - да не се доверява на себе си. Така, бидейки съзнателно некомпетентен да избира, той се радва, че Бог е избрал вместо него, и е благословен.
В духовните неща е валидно обратното - Бог очаква от нас да изберем това, което е най-прекрасно в пътя, който Той милостиво ни открива (Еф. 5:15-17). Не трябва да търсим нищо ослепително или нестандартно, нито да полагаме някакви забележителни усилия, които да привличат вниманието или да карат другите хора да говорят за нас. Просто трябва да вървим сърдечно и с радост по пътя на Господ, като насочваме сърцата си към нещата горе, където се намира Той, и да приемаме това, което Той поставя пред нас. Рут не трябваше да се отклонява от пътя си, за да напусне страната си и да хвърли жребия си с Нооми. Връзката се е създала тихо и естествено и тя се е придържала към нея, като е имала намерение да не напуска и да не се отказва от онова, което Бог е поставил пред нея; и така тя е можела да каже на Нооми със спокойна увереност: „Твоят Бог ще бъде мой Бог“. Нищо по-непретенциозно. Нямаше самоутвърждаване, нямаше блестящо решение или обет за бъдещето, а само тиха и твърда цел да се придържа към онова, което вече беше нейно чрез благодатта, в момент, когато смъртта сякаш беше разрушила всичките ѝ перспективи.
Така беше и с Калеб. Той е бил изпратен като един от шпионите, тръгнал е в послушание, прекосил е земята от юг на север, чак до Ливан и обратно, и се е вкопчил в обещанието: „Наистина земята, по която стъпват нозете ти, ще ти бъде наследство…“ Тогава той имал право да избере и да получи наследството си във всички най-добри части на земята, дадена на бащите. И след четиридесет и пет години търпение той избра заедно с предградията си онзи град, в който живееха синовете на Анак и където шпионите с ужас почувстваха собствената си незначителност. Това е единственият град, за който се споменава в Числа 13, че се намира в земята, и е бил дом на великаните. По време на седемгодишния конфликт Исус Навиев и целият Израил бяха оставили тези гиганти на мира; все пак Халев се осмелява да каже: „Ако Господ бъде с мен, тогава ще мога да ги изгоня, както каза Господ.“ Това беше обикновена вяра, запазена докрай в смирението и същевременно в смелостта, която дава вярата - без претенции, без самохвалство, а със спокойната увереност на човек, който ходи с Бога. И „нивите на града и селата му станаха негови завинаги“ (Йос. 21:12). „Първият дял“, даден на синовете на свещеника Аарон, беше самият град. Такъв е изборът на вярата, действащ чрез любовта; а любовта трябва да има своя обект, познат на душата и ползван. Без такъв обект светостта не е възможна за нас.
Елисей е друг вълнуващ пример за простотата на избора на вярата, показващ как душата се държи като със златна верижка по пътя на Божието разпореждане и благословение. „Като е жив Господ и като е жива душата ти, няма да те оставя“ - това е простият отговор на изпитанието (и то не обикновено изпитание), приложено три пъти към него; и то завършва с израз на признато общение, последвано от вълнуващата гледка на пророка, който се изкачва на небето, без да умре, и с получаването на двойна порция Дух, когато събира скъпоценната мантия, която му се пада.
„Приближете се до Бога“, казва Яков, „и Той ще се приближи до вас“. Дано все повече да ни се отдава, и то толкова повече, колкото повече светът се увлича от своите приказки и суетна слава, да намираме радостта си в това да служим на Христос в неизвестност, доволни от Неговото одобрение, докато Той дойде, с поглед и сърце, насочени към онова, което е невидимо и вечно.
Търпеливото страдание заради Христос ще има своята награда, когато Той дойде. Ако светът е против нас, ние знаем, че е бил против Него и Го е мразил. По пътя на вярата ще ни се отдаде възможност да изберем Него, когато необходимото дисциплиниране на душата бъде надлежно извършено. Халев не е загубил нищо, като е чакал четиридесет и пет години. Мойсей трябваше да чака четиридесет години, след като изборът му беше направен, преди да бъде изпратен от Бога да помогне на братята си (Евр. 11:24-26). Нека всеки от нас да знае повече какво е да спазваш словото на Христовото търпение.