„Пришествието на Господа наближава“ Jam. 5:8
„Аз, Исус… светлата и утринна звезда“ Откр. 22:16
Както падащият камък се ускорява с приближаването си към земята, така и събитията се струпват едно върху друго с приближаването на края на тази диспенсация, като по този начин се въвежда великият Божий замисъл. Завръщането на Господ Исус на тази сцена на Неговите скърби и укори; Неговото върховно издигане тук, на земята, където Той се смири така, както никой друг не го е правил; Неговото царуване и съдене в правда на същото място, където Той е бил съден и осъден в неправда - това и още много други неща е Божията определена цел отпреди началото на времето. Изпълнението на тази цел е съвсем близо. И тъй като светът е в такова безпокойство, колко е хубаво да видим в тази заключителна сцена Христос, представен не само като утринна звезда, но и като „светлата и утринна звезда“. Всяко нещо, попаднало в човешка ръка, губи яркостта си, но Христос на небето е извън досег с човешка ръка. Той сияе с непомрачена слава. С утринната звезда в сърцата си можем да гледаме през тъмнината на нощта и да очакваме идващата слава, утрото без облаци. Тогава думата за победителя е: „дръжте се, докато дойда!“ Нощната стража все още не е приключила, нито пък падналата християнска професия ще се възстанови. Думата на утеха е: „докато дойда“.
Когато нощта става все по-тъмна, колко утеха намира душата, която Го обича, в очакване на утринната звезда?
Вярвам, че този брой ще ви хареса, и моля, продължавайте да се молите за Господните благословии за „Към Марко“.
Ваш в нашия скорошен Господ,
Емил С. Нашед