Искаме да подчертаем пред нашите читатели необходимостта от дълбоко изследване на сърцето пред Бога относно настоящото общо състояние на нещата и липсата на духовна сила и свежест в събранията на Божиите светии. От състоянието на събранията на светиите зависи много по отношение на свидетелството пред външните хора, както и на назиданието на тези, които са вътре в тях (I Кор. 14), а славата на Господа в крайна сметка е свързана с него. Оттук и важността на темата.
Когато душата не е честна и открита пред Бога, е лесно да се убедим, че нещата все пак не са толкова лоши, че поне са по-добри в ограничения кръг, в който се движим, отколкото в който и да е друг. Преувеличаваме онова, което ни се струва правилно, и свеждаме до минимум онова, което несъмнено е погрешно, сравняваме се с другите в своя полза, а по този начин приличаме на деца, които си играят на „да се преструваме“, и всички предимства на подобна глупост отиват при нашия неуморим и коварен враг. Подобни заблуди са особено фатални, тъй като ни пречат да отидем при Бога в истинско душевно упражнение и да научим в Неговото присъствие как изглеждаме пред Него, което е единственият път за възстановяване.
Няма да ни навреди, ако чуем какви тържествени неща е имал да каже Бог на Своя народ в древността. Те биха могли да се върнат у дома ни и днес. Той казва: „Този народ се приближава към Мен с устата си и с устните си Ме почита, но отдалечи сърцето си от Мен и страхът им към Мен се учи от човешките наставления“ (Исая 29:13). Този обвинителен акт описва техните молитви и поклонение, когато те професионално са се покланяли пред Него. Описват ли те нашите и вълнува ли се съвестта ни, докато четем думите? Обърнете внимание на това, което е съпътствало това състояние, това, което е съпътствало това състояние, това, което вероятно е било главната причина за него - човешките наставления са заели мястото на Божието Слово и Неговия страх. Словото е било изместено от авторитетното си място, а заповедите и традицията са станали правило за поведение и те са ходили в страх от това, което хората са мислили и учили, вместо в страх от Бога. Поради това Словото беше запечатана книга за тях; ясновидците, пророците и управниците не можеха да го разберат, а неуките не можеха да го прочетат. Цялото състояние е разкрито в този тържествен пасаж.
Но не е ли това все по-често състоянието на нещата днес? Колко често някакво учение, традиция или създадено от човека правило обвързва съвестта вместо Словото! Колко често обикновеното Слово - Божиите заповеди - се неутрализира, превръща се в безполезно от човешките предписания! Може ли да има по-плачевно състояние от това? Защото не доказва ли то, че човекът е повече за нас от Бога, че самият Бог е изместен в сърцето? Несъмнено е така, защото „АКО ЧОВЕК МЕ ОБИЧА, ТО ТОЙ ЩЕ ИЗПЪЛНИ МОИТЕ СЛОВА“.
Бог е Дух и тези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят в дух и истина, а ако човешките думи са заели мястото на Неговите, това не може да стане и да се твърди, че се приближаваме до Него в молитва или поклонение, когато сърцето е отдалечено от Него, може само да предизвика Неговото недоволство, защото е само привидно. И когато се стигне до такова състояние на нещата, е необходимо възстановяване, а възстановяването може да се постигне само по пътя на покаянието.
Има и друго тържествено описание на тези хора, не по-малко задълбочено: „Синовете на твоя народ… говорят един на друг, всеки на брата си, като казват: Елате, моля ви, и чуйте какво е словото, което идва от Господа. И идват при тебе, както идва народът, и седят пред тебе, както седят Моите люде, и чуват ТВОИТЕ СЛОВА, но не ги изпълняват; защото с устата си показват много любов, но сърцето им върви след тяхната алчност. И ето, ти си за тях като много хубава песен на човек, който има приятен глас и може да свири добре на инструмент; защото те чуват ТВОИТЕ СЛОВА, но не ги изпълняват“ (Иез. 33:30-32)
Тук се описват събранията им за ПРОПОВЕДЯВАНЕ И УЧЕНЕ НА СЛОВОТО. Тези хора идваха, за да се интересуват и да се радват на проповедта, да одобряват или да критикуват, според това дали словото съответства или не на техния конкретен възглед за нещата, но нямаха намерение да се подчиняват на словото, което чуваха. Те не се събраха с вика на Самуил в ушите си: „Говори, Господи, защото Твоят слуга слуша“. Нито пък се питаха заедно със Саул от Тарс: „Господи, какво искаш да направя?“. Техните умове вече бяха решили да вървят по своя път и да угаждат на себе си.
Щастливи сме, ако това състояние на нещата не описва срещите, с които сме запознати, но ех тестът за това със сигурност е: „Доколко цялата проповед и поучение на Словото, които сме слушали, влияят на практическия ни живот?“ Излизаме ли от слушането на Словото, за да го вършим? Или приличаме на старите лицемери, които с устата си показваха любов, но сърцата им следваха алчността?" Тържествени въпроси, но само чрез търсене и проучване се разкрива истинското състояние на нещата.
Има още един пасаж, който разкрива ужасната хитрост на човешкото сърце и доказва необходимостта да живеем пред Бога, ако искаме да се предпазим от измама от него. В него се разказва, че когато Израил е бил в беда под Божията наказателна ръка, „Те Го търсеха и рано се допитваха до Бога… Въпреки това Го ласкаеха с устата си, И ГО ЛЪЖЕХА С УСТНИТЕ СИ. Защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха твърди в завета Му“ (Пс. 78:13-37).
„Те Го излъгаха с езиците си.“ При тези древни хора съществуваше само желанието да избегнат неприятностите, те нямаха намерение да чуят тоягата или да научат урока, който Божията наказваща любов щеше да им даде. Те изповядваха скръб и благочестие, но това беше лицемерие. От такова ужасно състояние нека добрият Господ ни избави. Но ние трябва да изследваме сърцата си. Бог не е по-малко свят от всеки, който е бил, макар че пълнотата на Неговата благодат се е разкрила сега. За това, че излъгаха Бога, Анания и жена му бяха поразени от незабавна смърт. „Нашият Бог е огън, който поглъща“.
Ще забележим, че във всяко от тези цитирани Писания сърцето заема видно място.
- Те отдалечиха сърцето си от Мен.
- Сърцето им върви след алчността им.
- Защото сърцето им не беше право пред Него.
Всичко зависи от сърцето, защото от него са въпросите на живота. Когато Божиите хора се разболеят от тази сърдечна болест, единствено Той може да ги излекува, но колко успокояващо е да знаем, че Той винаги е готов да го направи. Сърцето се достига чрез съвестта, а тя отново се достига чрез Словото, но Словото е неефективно, ако в душата не се съживи страхът от Бога. Страхът от Бога е началото на мъдростта, той е вратата на всяко истинско благословение. Под негово влияние Неговото Слово придобива нужната власт в съвестта, просветлява разбирането и съживява затихващата вяра, така че „БОГ Е“ да стане основен факт в живота ни. Хората потъват в истинската си незначителност, мислите и намеренията на сърцата ни се оголват, съдят се и се разкайват, а ние и нашите братя се измерваме според Неговото присъствие.