Матей 8:27; Лука 7:39; 9:55, 2 Петрово 3:11-12; 1 Йоан 3:1
Във всяко от петте писания по-горе имаме думите „по какъв начин“. Понякога, когато избираме определена дума и я свързваме с други стихове, в които се среща същата дума, може да се окаже, че в оригиналния език, на който са написани Писанията, това не е същата дума, но в петте стиха, цитирани по-горе, те са една и съща дума във всеки случай.</bgt
Това е дума, използвана от Светия дух, за да привлече вниманието към характера на даден човек. Казва се, че не е правилно да се използва тази дума по отношение на Господ Исус, защото при днешната употреба на израза ние изтъкваме изключителната черта на даден човек, докато всяка черта на Господ Исус е била в пълно равновесие, например Неговата доброта и любов към всички, които са Го заобикаляли, винаги е била балансирана от верността Му към Бога. Отново: „благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос“. Обикновено наблягаме на едното или на другото, но при Него те винаги бяха в съвършена хармония помежду си.
- Когато учениците видяха Господ Исус да върви по морето, те казаха: "Какъв е този човек, че дори ветровете и морето Му се подчиняват!"Наистина те се чудеха на такава демонстрация на Неговата сила, която наистина показваше кой е Той по отношение на личността Му, но дори и тук Той идваше при тях заради тяхното тежко положение, за да укрепи вярата им и да ги избави от опасността. При нашите обстоятелства колкото по-силно усещаме силата и славата на Личността, която е нашият Спасител, толкова повече ще се подкрепят вярата и благодатта ни.
- В Лука 7 глава,Симон фарисеят, говорейки за жената, която беше при нозете на Господа и плачеше, казва: "Този човек, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е тази жена, която се докосва до Него, защото тя е грешница." Симон може би е знаел някои от нейните грехове и именно това го е възмутило толкова много, че ако такъв човек може да докосне Господ Исус, как би могъл да бъде пророк. Неговият самодоволен ум осъждаше не само жената, но и Господ Исус. Колко малко разбираше сърцето на Исус! Господ знаеше всеки един от нейните грехове, Той скоро щеше да ги понесе в тялото Си на дървото, но знаеше и нейното покаяние и любовта й към Себе Си, когато тя уми нозете Му със сълзите си и ги изтри с косата си.
- В Лука 9,Господ Исус използва думата по отношение на Своите ученици, когато ги упреква, че искат да свалят огън върху онези, които отхвърлят Господ Исус: "Не знаете какъв дух сте излезли. Защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешкия живот, а да го спаси." Тук учениците съвсем не са прави, като искат да погубят хората, които са отказали на Господ Исус, защото те не са действали като Него, били са с Него от известно време, но не са приели същия дух, какъвто се е виждал така съвършено в Господа. За съжаление, колко често това се случва и с нас. Ако бяхме повече заети с благодатта и добротата на Господ Исус, съвършено балансирани с истината, както се вижда в Него, тогава щяхме да бъдем по-оформени по Негово подобие.
- Петър във второто си посланиеизползва думата по отношение на това "какви трябва да бъдете във всяко свято общуване и благочестие, като очаквате и бързате за идването на Божия ден". Тук Петър ни разказва за огромните събития, които ще се случат, когато настъпи денят Господен, който ще сложи край на цялата сфера на творението и ще възвести деня на Бога и "ново небе и нова земя, в които обитава правда". Като знае тези неща, вярващият трябва да се държи и да живее по начин, който е в съответствие с тези събития.
- В първото послание на Йоантой пише, за да привлече вниманието ни към "начина, по който Отец ни е дарил с любов, за да се наречем Божии деца". За нас е невъзможно да възприемем напълно този начин на любов, тъй като той включва Божията цел във вечността, когато "Той ни избра в Христос преди създаването на света" идването в човешка възраст на Неговия възлюбен Син, Неговото смирено раждане, съвършения Му живот, страданията Му в градината и отхвърлянето и малтретирането от хората, Голгота и всичко, което тя означаваше за Него през трите часа на тъмнината, след това полагането на живота Му в послушание към волята на Неговия Отец, вземането на живота Му отново във възкресението и възнесението Му като човек отдясно на Бога и дара на Светия Дух. Всичко това беше, за да се осъществи онова, което любовта на Отец беше планирала за нас.