„Той знае броя на звездите, нарича ги с имената им. Велик е нашият Господ и има голяма сила“ (Псалм 147:4-5).
Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-добре можем да видим звездите, всички от които са на огромни разстояния. Някои от тях са отдалечени на стотици трилиони мили. Цар Давид с удоволствие се взира в тях и пише: „Небесата възвестяват славата на Бога“ (Псалм 19:1). Наслаждавате ли се и вие на тях? Колко странно е, че някои хора се опитват да разберат как са се появили звездните небеса, когато отговорът се намира на много места в Библията. Ето едно от тях: „Световете (звездите) са създадени чрез Божието слово, така че видимите неща не са създадени от видими неща“ (Евреи 11:3). Звездите са се появили по Божия заповед!
Астрономите признават, че не са успели да открият края на звездите и са все по-удивени от това, което откриват с електронните телескопи. Те съобщават, че в галактиката, наречена Млечен път, от която нашият свят е съвсем малка част, има около 200 милиарда звезди и че съществуват поне 175 милиарда галактики с общ брой звезди, толкова голям, че за ума ни е невъзможно да обхване това число. И все пак, както ни казва нашият начален стих от Библията, Бог знае точния брой на звездите и, което е още по-удивително, Той има име за всяка една от тях! Всъщност няма смисъл да се опитваме да ги броим, защото самият Бог заявява: „Небесното войнство не може да бъде преброено [от човек]“ (Еремия 33:22). Също така ни е казано, че „една звезда се различава от друга звезда по слава [красота]“ (1 Коринтяни 15:41). Няма две еднакви. Какво удоволствие трябва да е изпитвал нашият благословен Бог, когато е разпъвал „небесата като завеса“ (Псалм 104:2).
Ето един пример за това как Творецът е направил всяка звезда различна от всички останали. Диаметърът на Земята е 7 926 мили, докато диаметърът на звездата Бетелгейзе е 540 000 000 мили, а на звездата Ауригае - 750 000 000 мили. Нашето Слънце е с диаметър 865 000 мили, или повече от 100 пъти по-голямо от Земята. Ако сравним други, които са в обсега на телескопите, ще бъдем изумени да открием какви големи разлики е направил Творецът във всички тях.
Изчислено е, че на най-бързия космически кораб, пътуващ от Земята, ще му трябват 40 000 години, за да достигне до звездата, известна като Алфа Кентавър, която се намира на 26 000 000 000 000 000 (26 трилиона) мили от нас. (Дори и на това разстояние тя е третата по яркост звезда в нощното небе.) И все пак, при всички тези огромни разстояния, които объркват умовете на астрономите, Творецът държи всяко небесно тяло под Своя постоянен поглед и поддържа всяко от тях в правилната му орбита. Само Той може да ги създаде, да ги постави в орбитите им в пространството и да ги поддържа в ред.
Пеем един химн, който го казва толкова добре: „Не е ли Той прекрасен!“