Слово на насърчение за служителите в неделното училище и за онези, които работят сред младото поколение!
Всеки, който се заема с някаква служба за Господа, трябва да може да посочи някаква причина, поради която Му служи. Нека веднага кажа, че никоя служба освен тази, която произтича от принудата на любовта - любовта към Христос - не може да бъде приемлива за Господа. Но тъй като Той ни е възлюбил, ние Го обичаме, а любовта се радва да служи. Следователно любовта трябва да бъде нашият мотив. Всичко, което не отговаря на това, е напълно недостойно. И ако сме принудени от любовта към Христос, ще Му служим единствено заради Него. „Вие служите на Господ Христос.“ Колеги, това трябва да имаме винаги предвид. Толкова сме склонни да служим пред другите, да вършим работата си, за да получим тяхното одобрение. Когато това е така, качеството на службата е наистина много ниско. Но ако в класа на неделното училище или в службата през седмицата служим под окото на Този, Който чете в сърцето и познава скритите мотиви, ще се погрижим мехлемът на нашето служене да е свободен от мухите, които му придават лоша миризма.
Днес има хора, които проповядват на хиляди. Те са в центъра на общественото внимание; имената им са станали нарицателни и изглежда, че Бог ги използва за широко разпространено благословение. Но вашето служение е скрито и не е показно. Изкушавали ли сте се някога да завиждате на тези служители, които имат голямо име? Не им завиждайте. Не забравяйте, че служите на Господ Христос. Той забелязва всяка частица истинска служба, извършена за Него. На Неговите добре регулирани везни всяка служба е претеглена и Той знае истинската ѝ стойност. Всичко, което някога сте направили за Него, е записано в Неговата книга като ваша заслуга. Вие ще получите своята награда - Той ще изрече думи на одобрение, които ще пазите в сърцето и паметта си завинаги. Колко благословено е да имаме толкова нежен и милостив Учител! Нека бъдем доволни от Неговата похвала. Онези, които са възхвалявани от хората, имат своята награда сега; нека бъдем доволни да чакаме своята.
Сега службата сред младите хора е преди всичко дело на вярата и труд на любовта. Изисква се и търпение и надежда. Имате нужда тези три християнски благодати да бъдат силно развити в душата ви. Това е работа на вярата - не можете да разчитате на нищо в децата, вашата вяра трябва да бъде в Господа. Това трябва да е работа с любов, защото децата понякога са уморителни и ако любовта не е в основата, ще се уморите в службата. Трябва да има търпение на надеждата, защото очаквате резултата от това, което правите.
Второ: Материалът, с който трябва да работим.Децата са на първо място празни съдове. Сега, възрастните хора не са празни, те са пълни със собствените си представи и са много доволни от себе си. Но при децата не е така. Те са празни и нашата благословена привилегия е да ги напълним. Спомнете си за съдовете с вода във втора глава на Йоан. Спомняте си какво каза Господ Исус Христос на слугите: „Напълнете котлите с вода“. Те се подчиниха докрай. Имаше благословен ентусиазъм в тях, защото ги напълниха до ръба!С какво ги напълниха? С онова, което Господ щеше да превърне във вино. Ваша работа е също да напълните съдовете с вода до ръба. Напълнете ги с онова, което Господ може да превърне във вино.
Чувал съм да се казва, че е безполезно да се учат децата на Писанията. За тях всичко това е мъртва буква - казват тези мъдреци. Отговорът ми е: Павел казва на Тимотей: „От дете познаваш Свещеното Писание, което може да те направи мъдър за спасение“. Вашата задача е да пълните децата с водата на Словото - благословените истини на Евангелието - която Господ може да превърне във виното на спасението. Можем да бъдем сигурни, че ако ние не напълним децата, някой друг ще го направи. Дяволът се оглежда за съдове за вода и ще ги напълни с отровата на неверието и чувствеността, която ще убие и унищожи. Нека ние да ги напълним с водата на Словото.
Няма да можем да ги напълним с вода, ако преди това самите ние не се напълним с водата на Словото. Ако четем нецензурна литература, не трябва да се учудваме, ако децата ни се обърнат към глупостта. Вие знаете по-добре да не правите това. Храните душата си със скъпоценното Божие Слово. Уви, има хора, които поемат службата сред деца, които хранят душите си с обикновени боклуци. Нищо чудно, ако децата израснат за света и дявола. Четете, непременно. Четете всичко, което може да ви помогне в службата ви, но се хранете със свещените Писания и направете Библията своя избрана книга. И не забравяйте, че трябва да сте в личен контакт с благословения Господ, за когото говорят Писанията. Ако някой е жаден, нека дойде при Мене и да пие". Нека тогава да бъдем като слугите от Йоан 2, които напълнили гърнетата до ръба и след това ги занесли на Исус. Ние не можем да превърнем водата във вино, както и те не са могли. Трябва да направим това, което са направили те - да ги занесем на Исус; а това изисква молитва. О, възлюбени съработници, ние няма да успеем, ако не се намираме в зависимост и молитва пред Него.
Няма
Елисей е бил съвсем различен и е действал по съвсем друг начин. Той положи себе си върху детето, обикаляше къщата и се молеше на Бога. Всяко негово движение свидетелстваше за интензивността на упражнението му, за сериозността, с която търсеше живота на детето, и за зависимостта му от Бога. За нас ще бъде добре да научим уроците, защото тези неща са записани в Неговото Слово, за да ги научим.
Третата точка ще бъде: Духът, в който служим. Този, който се занимава с деца, трябва да бъде като своя Господ, ако иска да постигне успех. Имаше един Петър, той можеше да се изправи в деня на Петдесетница и да проповядва така, че 3000 души да се обърнат; но Петър в предишните дни беше отблъснал децата от Исус. Трябва да бъдем много внимателни, за да няма нищо в нас, което да ги отблъсне. Те несъмнено се свиваха от страх пред учениците, но не можете ли да си представите колко нетърпеливо биха се затичали към протегнатите ръце на Спасителя? Мислите ли, че децата са се страхували от Исус? Имаше ли нещо в Исус, което да отблъсне децата от Него? Знаете, че Евангелието на Марко представя Господ Исус пред нас като истинския Слуга, а в десета глава виждаме как Той се отнася с децата. Положил е ръцете Си върху тях, привлякъл ги е в прегръдките Си и ги е благословил. Те имаха място в Неговото сърце. Имат ли децата място във вашето сърце? Ако сте като Господ, те ще имат. Тогава те ще почувстват, че ги обичаме, и ще се стремим в зависимост от Господ да им предадем благословените неща, които са ни направили щастливи - нещата на Христос. Дай Боже, да можем да го направим. Но трябва да бъдем близо до Него, защото именно в нозете на благословения Господ се учим и обучаваме за служба.
Няма