Страданията на домочадието на вярата се увеличават: изпитанията са в изобилие. Но моментът на освобождението е близо. Небесният бряг се вижда. Слаби, съкрушени и измъчени, колкото и да са Божиите хора отвсякъде, Бог е за нас по целия път от разрухата до славата и в съвета от вечност до вечност. Ние сме съкровище за Него (Матей 13:44), да, „един скъпоценен бисер“ (ст. 46). Ние сме сравнени с най-ценните и скъпи материали - сребро, злато и перли. Ние сме предопределени според вечното Божие намерение да бъдем уподоблени на образа на Неговия Син в слава (Римляни 8:29) - благословена цел, която никоя сила не може да осуети. Да бъдем като Него и с Него е нашата сигурна съдба. Но пещта междувременно е необходима, за да се пречисти и очисти от шлаката и песъчинките и скъпоценните метали. Разчупването и натъртването е болезнен процес, но от него не може да се мине, ако божественият Пречиствател иска да види във всяко късче сребро отражението на Своя образ (Малахия 3:3).
Той седи при устието на пещта, докато Самият Христос, абсолютно чист и също толкова нежно съчувстващ, заема място в компанията на страдащия в нея (Данаил 3:25). Мъдростта, божествената мъдрост, надзирава всеки детайл. Няма да има нито един прекалено голям удар на чука, нито един прекалено силен: нито пък пещта ще бъде нагрята с една степен повече от това, което е абсолютно необходимо. Продължителността и интензивността на огъня на страданието са ограничени и контролирани. Бог измерва трудностите ни, подготвя и нагрява пещта и продължава дисциплиниращия процес, докато не се постигне крайният резултат - морално съответствие с Христос отгоре. Всичко, всичко е под ръката на Бащата; Той „никога няма да причини на детето Си ненужна сълза“.
Бихме ли се опитали да избягаме от настоящата и болезнена дисциплина на Господа, като размишляваме за отличителното място, което всеки от нас трябва да заеме - дисциплина, която освен това е само за определен период и от която има нужда (1 Петрово 1:6)? „Плачът може да трае една нощ, но радостта идва на сутринта“ (Псалм 30:5). Долината на Бака (Пс. 84:6), мокра от сълзите, и нейната тишина, нарушавана от риданията на изкупените от Господа, води към покоя и поклонението в Дома Господен (ст. 4). Скръбта е определеният от Бога път за всички Негови синове и дъщери, но тя завършва в Царството и пълнотата на радостта. Освен това има и настоящи уроци, както и голямо бъдеще. Ние все още сме в Божието училище, което задължително е повече или по-малко училище на скръбта. На сянка ни се дават най-богатите уроци, които никога не бихме могли да научим на слънце. И в най-добрите от нас има много скрити корени на злото и е милост, когато те се разкрият пред самите нас. „Душата ми е като отбито дете“ изразява едно зряло състояние на душата. Съкрушеният и наказан дух е с безценна стойност.
„Моите времена са в Твоята ръка“ (Псалм 32:15). Безопасна ли е тази ръка? Всемогъща ръка? Безкрайно нежна ръка? Да! Ръката, която ви държи, е ръка на божествена любов и всемогъща сила. Нашите времена, независимо дали са мрачни или светли, дали са на скръб, опустошение, бедност или смърт, са в ръката на Йехова и това е достатъчно, за да се опрем на слабостта. Животът ни изглежда като заплетена мрежа. Кой може да разгадае тайните му или да обясни привидните му противоречия? Но увереността на вярата е следната - че нашият Бог държи нишката на живота. Пред Него всичко е съвършена светлина, дори да е тъмно и необяснимо за нас. „Той знае пътя, по който върви.“ Винаги тълкуваме Неговите действия, колкото и да са сами по себе си неразгадаеми, чрез Неговата любов, добре позната на душите ни. Характерът на Неговите пътища е просто рефлекс на Неговата природа - светлина и любов. „Всичко съдейства за добро“ (Римляни 8:28). Проследете всичко нагоре директно до източника, който е Бог - Бог, Който е дал Своя Единороден Син; там почивайте. Заниманието с второстепенни причини или агенти и инструменти изключва Бога от сцената. Никаква скръб не може да те достигне, докато Той не ти заповяда да дойде; бедността не може да те докосне, докато Той не я допусне; приятелствата не могат да бъдат прекъснати, докато Той не разреши; любимите хора не могат да умрат, докато Той не оттегли ръката Си; и сърцата не могат да се разбият, докато Той суверенно не позволи. „Колкото до Бога, Неговият път е съвършен.“
Христос беше „човек на скърбите“. Бог е имал само един Син без грях, но никога не е имал такъв, който да е бил без скръб (Евреи 12:8), „в която всички са причастни“. Благословеният Господ е с нас и в най-дивата буря, и в най-тъмната нощ. Най-ужасният ураган не може да ни погълне повече, отколкото Него (Марко 4:37-41). Този, Който ходи по морето (Матей 14:25), като Господар на бушуващите стихии спи сред Своите, докато ветровете и вълните се блъскат наоколо.
Христос беше „човек на скърбите“. Бог е имал само един Син без грях, но никога не е имал такъв, който да е бил без скръб (Евреи 12:8), „в която всички са причастни“. Благословеният Господ е с нас и в най-дивата буря, и в най-тъмната нощ. Най-ужасният ураган не може да ни погълне повече, отколкото Него (Марко 4:37-41). Този, Който ходи по морето (Матей 14:25), като Господар на бушуващите стихии спи сред Своите, докато ветровете и вълните се блъскат наоколо.
Скръбта не може да ни отдели от Божията любов, но Божията любов отвреме-навреме ще ни отдели завинаги от скръбта и ще ни постави във вечно блаженство. Междувременно любовта на Христос ни води напред и през житейските изпитания „повече от победители“ (Римляни 8:35-39). Не позволявайте да бъдете обхванати от егоистична скръб. Бог обърна пленничеството на Йов, когато той се молеше за приятелите си (Йов 42:10), и му даде „два пъти повече, отколкото имаше преди“. Уроците на пустинята са предназначени както за другите, така и за теб самия, погрижи се да ги научиш добре и предай плодовете от тях на съучениците си (1 Коринтяни 1:3-6). Изпитването на вярата ви (Яков 1:3) скоро ще приключи, а след това изпитанието за нея, „по-скъпо от злато“, ще бъде публично възнаградено в идващия ден (1 Петрово 1:7).