Уважаеми читатели,
Това звучи като крайно твърдение - такова, което се нуждае от доста обяснения. Но, скъпи християнино, ти знаеш, че нашите нужди са постоянни, така че защо изразяването на тези нужди да не е толкова постоянно? Молитвата изразява чувството ни за зависимост от Бога и вярата ни в Него. Ако не се молим, ще бъдем като хората от този свят. Как можем да израстваме в благодат и святост без молитва? Защото грехът ни изкушава, светът ни съблазнява и Сатана ни атакува. Молитвата въвежда Бога: без Него нашата хвалебствена сила е по-лоша от безполезна. Ако осъзнавахме тези неща, нямаше ли да бъдем по-постоянни, по-усърдни в молитвата? Животът е много забързан и в началото на деня не ни остава много време да влезем в стаичката, за да прекараме време с нашия Отец, а вечер сме толкова уморени, че сънят ни превзема; после се чудим защо не сме отражение на нашия Господ Исус в училище, на работа и у дома.
Скъпи християни, нека си спомним как Господ, нашият пример, често се е намирал в молитва; Той е бил зависим човек. Нека култивираме навика да се „молим в Светия дух“. Имаме ли дълбоки нужди, решения, които трябва да вземем, действия, които трябва да предприемем, и копнежни желания, за които не сме говорили с Бога, както трябва? Ограничението не е в Бога, а в нас самите. Господ Исус ни обича, Той е дал Себе Си за нас, Той е на небето заради нас и се грижи за нас повече, отколкото някога сме си мислили.
„И тъй, нека пристъпваме смело към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат да помогнем в нужда“ (Евреи 4:16). Дано се събудим за голямата си нужда от молитва.
Молим се Господ да използва статиите в този брой, за да ви помогне да растете и да се утвърдите в Него. Благодарим ви за вашите имейли и бележки за насърчение. Обичаме да чуваме от всички вас.
Моля, продължавайте да се молите за Господните благословии за „Към Марко“!