Една от най-трудните концепции на християнската вяра е абсолютната човешка същност и божественост на Исус Христос. Изключително важно е, когато разглеждаме личността на Божия Син, да помним, че никой освен Отец няма пълно познание за Него. Това е вярно, независимо дали разглеждаме Неговата божественост, или Неговата човешка същност. Бог знае абсолютно, вътрешно, същностно; ние не знаем. При нас познанието зависи изцяло от откровението на Бога. Помнейки това, ще се въздържаме от склонността да разсъждаваме върху това, което не е било разкрито. Въпреки това не бива да се възпираме от величието на такива теми като качествата на Божия Син и да си забраняваме да ги разглеждаме внимателно. Внимателното изследване на тези най-святи теми с помощта на Писанието и молитвата може да доближи вярващия до Бога, Който го обича.
Много е казано от други хора за така наречените човешки ограничения на Господ Исус. Някои го лишават от истинската му слава на божествена Личност, като твърдят, че човешкото тяло, което е приел за Себе Си, противоречи на факта, че Той е божествен. И все пак знаем, че Писанието изрично заявява, че Той е Бог; всъщност Му е дадено името Емануил, Бог с нас. За да може Исус Христос да притежава истинността на името си Емануил, Той трябва да бъде едновременно изцяло Бог и човек. В Йоан 1 виждаме, че Словото, което е било (и е) Бог, е станало плът и е живяло тук, сред хората на земята. Много други доказателства в Писанието ни показват, че Исус Христос е изцяло Бог. Нека разгледаме накратко как божествеността на Христос взаимодейства с Неговата човешка същност, докато ходи тук, в този свят.
Като човек Исус Христос имал пълна божествена сила и можел да я използва и я използвал. Той също така притежаваше пълно божествено знание: Той знаеше всичко и го знаеше абсолютно и съществено. Той благоволил да приеме формата на слуга, да влезе в човешките условия и в ограниченията на хората. Не като Бог, а като човек Той израстваше в ръст и мъдрост (Лука 2:52). Той изпълняваше съвършено тези човешки условия и никога не черпеше от божествената Си сила и мъдрост само за Себе Си, колкото и свободно да ги използваше за другите. Той извървя пътя тук, на земята, така както трябва да го извървят хората. Хората се нуждаят от Божия съвет и от Божията мъдрост. По човешкия път Божият Син търсеше Божията мъдрост, търсеше къде Бог я е поставил за тях и я намери. Той можеше да каже: „Ще благословя Господа, Който Ми е дал съвет“ (Псалм 16:7). Във всички Свои човешки конфликти Той използваше само средствата, които Бог е предоставил на хората, за да постигнат своите триумфи - писаното Божие слово. Например Той не посрещна дявола в пустинята със Своята божествена сила, а се обърна към онова, което Бог беше написал за хората, за да живеят по него. „Писано е“ беше Неговият отговор - Неговият често повтарян отговор.
Така че винаги по целия Си човешки път Той зависеше от разпоредбата, която Бог беше направил за онези, които бяха на пътя. По въпроси, за които Бог не беше говорил, Той не се обръщаше непременно към собственото Си божествено знание. Разгледайте следния пример. В Марко 13:32 Господ говори за идването на Човешкия син в облак със сила и слава при второто Му пришествие. Бог не е разкрил деня на това велико събитие и освен това не е казал нито дума на хората по въпроса за часа, в който това събитие ще се случи. Така че Господ Исус като съвършен служител на Отец не се опира на Своето божествено знание. Като Човек, намиращ се на мястото на човека, който зависи от това, което Бог е открил на хората и за хората, Той говори: „Но за оня ден и час никой не знае, нито ангелите, които са на небесата, нито Синът, а Отец“. Колко бързо сме склонни да предложим често прибързан и понякога глупав отговор на даден въпрос, докато нашият Спасител отговаря с такова смирение? Нека бъдем увещавани да помним: „В многото думи не липсва грях; но мъдър е онзи, който въздържа устните си“ (Притчи 10:19)
There is NO need to deny Christ’s deity in order to consider these things. If the very Son of God Himself could come down into our human path of dependence, and there perfectly fulfill the human conditions of that path, what honor has He thus put upon the path? If He could restrain the use of His absolute power, and tread the path down here as a mere man, although He were much more than this, does he not teach for us the blessedness of the privilege it is for us to tread a path the way He did: in submission to God’s will and in the energy of the Spirit? Do we hope for the Lord’s coming so the wrongs in our lives can be righted? Or are we willing to walk here in obedience to God, content in whatever state we are in? (Филипяни 4:11)
Господ да ни помага да пребъдваме в истината и най-вече в истината за Неговата личност. Докато проследяваме Неговия човешки път, трябва да осъзнаем колко съвършено човечен е бил Той, чистата и пълна жертва на Бога за храна. И все пак, Той никога не е губил божествената слава, която навсякъде е проблясвала като проявление на това, че Той е Този, Който по благодат е приел човешка форма. Той беше Човешкият Син, Последният Адам, вторият човек. Единственият човек, който съвършено е изпълнил Божиите намерения за това какъв трябва да бъде човекът. Нека се заредим с енергия, за да живеем като посланици на Христос, солта на този уморен, слаб свят. Цялата слава и чест на Господ Исус Христос.
Приносът е на Кевин Г.