Псалм 27
Двадесет и седмият псалм много благодатно представя преживяванията на вярващия, който сред всички изпитания гледа към Господа с напълно единен поглед и желание (ст. 4).
Той започва, като дава опитността, която намира в Господа неизчерпаем ресурс при наличието на всякаква форма на противопоставяне (1-3). След това научаваме за тайното желание на сърцето на псалмиста, насочено към Господа (4), и за неговата увереност в Господа (5-6). Слушаме молитвата му към Господа (7-12); и накрая научаваме как той очаква да види добротата на Господа в земята на живите (13-14).
ГОСПОД е източникът на благочестието
(ст. 1-3). Във всичките си трудности и изпитания благочестивата душа намира в Господа своя неизчерпаем ресурс. Господ е неговата „светлина“, неговото „спасение“ и неговата „сила“.
Сред царящата тъмнина Господ не само дава светлина, но Той е светлина. Християнинът може да каже, че Господ е извървял пътя и е посрещнал противоречията на грешниците и е съвършен пример за духа, в който трябва да се посреща противопоставянето. Нещо повече, Господ може да избави и в крайна сметка ще избави от всеки враг. Междувременно Господ е нашата сила, която ни подкрепя във всички житейски изпитания.
С Господ като свой ресурс вярващият може да каже: „От кого да се страхувам?“. Могат да ни се противопоставят отделни врагове или множество врагове, или „война“ - продължително противопоставяне на всяка стъпка от пътя. Но сърцето не трябва да се страхува, нито душата да губи увереност, ако имаме Господа като наша светлина, спасение и сила.
ЖЕЛАНИЕ ЗА ГОСПОДА
(V. 4). Зад тази увереност в Господа се крие искреното желание за Него. Преди всичко псалмистът желае да живее в постоянното усещане за присъствието на Господа - да живее в дома Господен през всички дни на живота си; да гледа красотата на Господа и да се учи от Него. В новозаветните дни научаваме, че единственото нещо, което псалмистът желае, е единственото нещо, което Мария избира - да седи в нозете на Господа и да слуша Неговото Слово.
УВЕРЕНОСТ В ГОСПОДА
(ст. 5-6). Свързано с желанията за Господа, по необходимост съществува и доверие в Господа. Ако Господ е моето спасение, Той ще ме скрие от всичките ми врагове. Ако Той е моята сила, Той ще ме „държи“ в безопасност (Н. Т.), здраво стъпил на скала; и в подходящото време ще издигне главата ми над всички мои врагове за Своя слава и похвала.
МОЛИТВАТА КЪМ ГОСПОДА
(ст. 7-12). В молитвата виждаме упражнението на този благочестив човек в присъствието на Господа. В присъствието на врага той осъзнава силата на Господа; в присъствието на Господа той осъзнава собствената си слабост и грях, заради които се страхува от гнева на Господа. Въпреки това той опознава злото на собственото си сърце в присъствието на благодатта, която може да посрещне всичко това, защото нали Господ му е казал: „Търсете лицето Ми“. Така и в деня на нашия Господ Петър открива, че е грешен човек в присъствието на Този, чието сърце е пълно с благодат за човек, който е пълен с грях (Лука 5:8).
На второ място, насърчен да търси лицето на Господа, той се моли Господ да не скрива лицето Си - за да бъде запазен в смисъла на Господното благоволение, което сияе над него. Едно е християнинът да знае, че е приет във Възлюбения и се ползва с Божието благоволение; друго е да живее в съзнателното усещане за това благоволение.
На трето място, осъзнавайки, че Господ е бил негова помощ в минали времена, той желае Господ да не го изоставя и да не го оставя в идните дни, дори и да бъде изоставен от най-близките на земята. Виждайки, че Господ е казал: „Никога няма да те оставя, нито ще те изоставя“, християнинът може „смело да каже: Господ е мой помощник и няма да се страхувам от това, което ще ми направи човек“ (Евреи 13:5-6).
На четвърто място, той желае да бъде научен на Господния път. Той не просто желае път, а осъзнавайки, че Господ има Своя път за Своя народ през този свят, той се моли: „Научи ме на Твоя път, Господи“.
На пето място, той осъзнава, че има много врагове, които биха се опитали да го отклонят от Господния път, затова желае не само да бъде научен на пътя, но и да бъде воден по него. Той казва: „Води ме по равен път, заради враговете ми“ (Н.Т.). Нуждаем се от светлина, за да видим пътя, от вяра, за да поемем по него, и от благодат, която да ни задържи на него.
Шесто, осъзнавайки собствената си слабост пред враговете, той се моли Господ да го избави от волята на враговете, които без съвест свидетелстват лъжливо срещу него и без сърце му вдъхват жестокост.
В очакване на Господа
(ст. 13-14). Оставен сам на себе си, този благочестив човек би припаднал. Какво го поддържаше? Вярата в добротата на Господа, която щеше да го въведе в земята на живите. Християнинът може да каже, че благодатта, която ми носи спасение на земята, ще ме доведе до славата на небето. Навсякъде наоколо виждаме злото на човека в света на греха и смъртта, но вярата върви с увереността, че много скоро ще видим добротата на Господ в земята на живите.
За това трябва с тихо търпение да чакаме собственото време на Господ.
Затова думата е: „Чакайте Господа“. Всичко, с което трябва да се сблъскаме по пътя, може да бъде посрещнато с „добра смелост“, защото Господ ще ни подкрепи, ако вървим по Неговия път. Той ще укрепи сърцето. И така, независимо дали става дума за благодат по пътя, или за окончателната милост, която ни избавя от света на смъртта и ни въвежда в благостта на земята на живите, нека „Чакаме Господа“ с единствения поглед, който ни кара да кажем: „Едно нещо пожелах от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен през всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да разпитвам в храма Му.“
Няма